2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1224
София, 27.11.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети октомври , две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №4273/2014 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на К. И. М. чрез адв. Д. К. срещу решение № 178 от 24.04.2014г по в. гр.д № 153/2014г на Хасковски окръжен съд , с което е потвърдено решение № 23 от 17.01.2014г на РС Димитровград в обжалваната от ответника част
В приложеното към жалбата изложение се сочи основание по чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК. Като процесуално-правен въпрос , разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС се изтъква част от съдържанието на доклада по чл. 140 ГПК ,това че в него(с допълнителен доклад ) районният съд се е произнесъл неправилно по възражението на ответника за изтекла погасителна давност , като е взел становище ,че субсидията не е периодично плащане съгласно Тълкувателно решение №3 /2011 ОСГТК на ВКС.Касае се за въпрос е по същество , а не процесуален такъв по смисъла на чл. 250 ГПК , засягането му в доклада е в противоречие с практиката на ВКС ( опр. № 614/2011 І г.о , реш. № 429/2011 гр.д №3/2011, І г.о.). Не е отделено спорно от безспорно , нарушено е правото на защита. Въззивният съд не е коментирал това процесуално нарушение , в противоречие посочена практика ( ТР №1 от 04.01.2001г ОСГК) . На следващо място цитираното от съда ТР№3 /2011 ОСГТК на ВКС касае точно и конкретно плащанията към енергоразпределителните и В и К дружества , но не и субсидиите ,което се изтъква като материалноправен въпрос .
В отговор ответницата по жалбата изтъква ,че не е посочен правен въпрос от значение за изхода на делото. Не е конкретизирано по кой въпрос е налице противоречието .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Оспорваното становище на първоинстанционния съд по едно от възраженията на ответника действително е обективирано в определение от 23.08.2013г за допълване на проекто-доклада, постановено след връчване на препис от разпореждането по чл. 146 ал.3 ГПК.В една част докладът е бил допълнен , а по отношение на становище на ответика, засягало довод за периодичен характер на плащанията по субсидиите , съдът е изтъкнал „ без уважение” със съображения , че исковата претенция не е за периодично плащане и не се погасява с кратката тригодишна давност. Без уважение са оставени и други искания на ответника, касаещи откриване производство по оспорване. Същите съображения на съда относно спорния периодичен характер на вземанията , във връзка с възражението за погасителна давност , са изразени и доразвити в мотивите на решението , те са възприети и от въззивния съд , препратил към тях .
От страна на касатора не е имало оплакване във въззивната му жалба за това , че в тази част докладът има несъответен на указания в закона предмет , или че е непълен. Поради това и оспорваната част от съдържанието на доклада по чл. 140 ГПК не е обсъждана от въззивния съд в насока нарушено ли е било правото на защита, като вместо с решението ,районният съд е обсъдил въпрос по съществото на спора още в доклада. Доколкото това е процесуално-правния въпрос , че „въззивният съд не е кометирал въобще”,той се повдига неотносимо в настоящето изложение и без връзка с решаващите съображения на съда , който се ръководи от указанията , дадени в ТР №1/2013г ОСГТК по въпросите на въззивното производство. Не става ясно и как това становище на първоинстанционния съд е накърнило правото на защита на ответника , след като същият е възразил в становище от 26.08.2013г по този доклад , а и като е обжалвал правните изводи на съда по решението .
От изложението не става ясно и кой е въпросът, решен от въззивния съд в противоречие с изтъкнатото ТР№1 от 04.01.2001г ОСГК. Соченото основание по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК също не е привързано към формулиран въпрос и не е подкрепено с никакви съображения .
Не е ясно формулиран и материално-правен въпрос. Не може да се приеме ,че изводът на съда относно процесните вземания с правно основание чл. 55 ал.1 ЗЗД като такива извън обхвата на кратката погасителна давност, е обусловен от неправилно прилагане и позоваване на Тълкувателно решение №3 /2011 ОСГТК на ВКС, засягащо конкретно вземанията на енергоразпределителните и В и К дружества , а не субсидиите . С цитираното Тълкувателно решение е даден отговор на въпроса какво е съдържанието на понятието „периодични плащания”по смисъла на чл.111, б.”в” от ЗЗД и кои са неговите основни и задължителни характеристики .В тази връзка , ТР №3 /2011 ОСГТК на ВКС е цитирано относимо и съответно съобразено от решаващия съд , като решаващо е изтъкната характеристиката на периодичните плащания според даденото задължително за съдилищата тълкуване и отликата им спрямо претендираните по делото.
Ответницата по жалбата претендира разноски , но не ги е установила. Липсва и списък .
Воден от горното , Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение № 178 от 24.04.2014г по в. гр.д № 153/2014г на Хасковски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .