5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 9
София, 07.01.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети декември две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №983/2012 г.
Производството е по допускане на касационно обжалване , по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на С. П. Г. и Е. Н. Б. срещу решение от 16.05.2012г по гр.дело № 12367/2010г. на Софийски градски съд в частта , с което е оставено в сила решение от 13.08.2010г по гр.д. 3039/2008г на Софийски районен съд , по уважен иск на основание чл. 31 ЗЗД , за унищожаемост на сделки
В приложеното към жалбата изложение се сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК по процесуални въпроси- за начина ,по който следва да бъде извършен анализ на показанията на свидетелите ,при наличие на противоречие в показанията им, за необходимостта да се посочи защо се дава вяра на едни показания , а на други не ; за тежестта на експертното заключение и начина , по който следва да бъде кредитирано. По първия въпрос се изтъква противоречие с реш.№176/2011г по гр.д.759/2010г на ВКС като практика по реда на чл. 290 ГПК , цитират се и решения от по-старата практика ,вкл.реш.№70/03.11.1980 ОСГК. По втория въпрос се изтъква противоречие с решение №932/1991г по д 699/91 І г.о. Като материалноправен въпрос се поставя това , че страдащо от слабоумие или душевна болест лице не е по право недееспособно, съответно не се прилагат критериите на чл. 5 ЗЛС за преценка признаците на дееспособността, а следва да се извърши обстойно изследване, установяване на фактите , които показват недееспособността . В този смисъл е цитираната практика в реш. №596/2006 д№1342/2005г ІІ т.о ,реш.№760/1980г по гр.д№112/1980 ІІ г.о и според защитата обжалваното решение е в противоречие с нея. Обосновката за връзка на въпросите с конкретния случай е тезата, че в приетите експертните заключения не е изразена абсолютна сигурност,а „степен на вероятност” дали починалото лице е могло да се грижи за своите работи ,тъй като същите са направени въз основа на интерпретация на гласните доказателства и оскъдни медицински документи ,че съдът не е анализирал гласните доказателства ,не е придал решаващо значение на факта, че лицето е сключвало, участвало в система от „сложни правни сделки” през изследвания период , следователно се е грижела за своите работи.
В отговор ответникът А. Г. К.,чрез назначения му настойник и упълномощения адвокат, оспорва да е налице основание за допускане на жалбата до разглеждане . Съображения са развити от пълномощника по делото ,претендират се разноски
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
По общо поставените процесуалноправни въпроси, основанието по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК не е налице. В изложението е възпроизведен въпросът ,по който е било допуснато касационно обжалване и е постановено реш.№176/2011г по гр.д.759/2010г на ВКС като практика по реда на чл. 290 ГПК, посочила като правилни принципните указания от по-старата съдебна практика на ВС на РБ относно преценката на свидетелски показания. Подчертана е включително разликата между преразказ и преценка на показанията , както и че не е достатъчно в решението да бъдат изложени съображения за начина на преценка , а самата преценка следва да се извърши в съответствие с тези съображения .
Върховен касационен съд не приема довода , че в случая преценката на въззивния съд е в противоречие с дадените в практиката на ВКС указания и при нейното обективиране е даден повод на защитата да поставя горните процесуалноправни впъроси ,привързани към основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК .В мотивите на решението е изтъкнато кои факти са относими и кои не , включително по отношение на установяваните с гласни доказателства обстоятелства. Констатирано е противоречие в показанията на двете групи свидетели , но противоречието се е изразявало в сферата на впечатленията им от състоянието на вече починалата А. .От една страна съдът е разполагал със свидетелски твърдения на психиатър, възприел състоянието на лицето като състояние на напреднал дементален процес и друга група свидетели , според които при посочени конкретни поводи и моменти на възприятията им , през 2007г лицето било адекватно. Именно поради това съдът е потърсил причина , обосновка на така изразеното противоречие, насочил се е към обсъждане на другите събрани по делото писмени доказателства и данни , позовал се е на заключението на приетото по делото заключение на вещо лице в тази връзка и компетентните експертни изводи на първоначалната и разширената тройна съдебнопсихиатрична експертиза – същите са били категорични , а не „вероятностни ” в заключенията си за тежка съдова деменция (слабоумие) на лицето , към релевантния за изхода на спора момент .
Изложението е подкрепено със съображения , които преформулират касационни оплаквания.Представени са решения от съдебната практика, в които принципно е изведено задължението на решеващия съд при противоречие да преценява свидетелките показания ,като ги съпостави с другите данни по делото. Тъкмо това е сторил и Софийски градски съд в случая – извършил е доказателствената съпоставка и е преценил. Решаваща тук се е оказала възможността на конкретния свидетел да възприеме съответния факт, за който дава сведения и при изграждане на своите изводи въззивният съд не се е отклонил от практиката по прилагането на съответните процесуални правила – нито по отношение обсъждането на гласните доказателства , нито по отношение възприемането на експертни заключения .
По поставения материалноправен въпрос, Върховен касационен съд не съзира относимост на същия към решаващите съображения на съда. Не става ясно защо се твърди противоречие на обжалваното решение с цитираната съдебна практика и в какво се изразява същото, по- конкретно коя съдържателна част от решението , кое правно съображение на съда дава основание на защитата да извежда въпрос относно юридическите признаци на дееспособността във връзка с чл. 5 ЗЛС,при разрешения от съда спор по основанието на иска за унищожаемост на процесните сделки . Въззивният съд не е прилагал „по право” критериите на чл.5 ЗЛС спрямо лице , което не е било обявено за недееспособно приживе , а е съобразил условието на чл. 31 ал.2 ЗЗД . Собственото тълкуване на страната за правните изводи , на които се основава решаващата воля , противно на съдържащото се в решението , не може да обоснове връзка на правния въпрос с решаващата дейност на съда по обжалваното решение .
Следва да присъдят установените разноски в размер на 500 лева ,за адвокат .
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение от 16.05.2012г по гр.дело № 12367/2010г. на Софийски градски съд
Осъжда С. П. Г. и Е. Н. Б. , двете от [населено място] ,ж.к. Западен парк бл. 112 вх.1 ап.14 да заплатят на А. Г. К. ,чрез настойника Н. Х. А. , сумата 500 лв разноски в настоящето производство .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .