О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1207
София, 16.12.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести ноември , две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №4772/2015 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на [фирма] с адрес на управление [населено място], срещу решение № 348 от 06.07.2015г по гр.дело № 481/2015г. на Русенски окръжен съд , с което в обжалваната от настоящия касатор част е потвърдено решение №439 от 07.04.2015г на Русенски районен съд по уважен срещу касатора искове по чл. 344 ал.1 т.1 КТ .Като незаконосъобразно е отменено уволнение , предприето от работодателя със заповед № 159/11.11.2014г на основание чл. 325 ал.1 т.1 КТ въз основа на молба от работника , която не е съдържала предложение за прекратяване на това основание .
В изложение се формулира въпрос налице ли са предпоставките за прекратяване на трудовия договор по чл. 325 ал.1 т.1 КТ ,ако е налице ясно и безусловно изявление на рабтника за прекратяване на трудовия договор , макар и на друго основание , предпоставките за което не са налице и спазен ли е срокът по чл. чл. 325 ал.1 т.1 КТ.Изтъква се основанието по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, като защитата изтъква противоречие с реш. №406 от 2012г по гр.д № 537/2012 ІІІ г.о на ВКС. Цитирано е основанието по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК .Работникът е имал воля и желание за прекратяване на трудовото правоотношение и не е налице основанието , на което се е позовал
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Предметът на делото в настоящия трудов спор по чл. 344 ал.1, т.1 КТ е очертан от основанието, на което работодателят е прекратил трудовия договор и неговото оспорване от рабтника. В оспорваната завовед ,отменена като незаконосъобразна , работодателят се е позовал на чл. 325,ал.1,т.1КТ за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие. Последният е възприел при уволнението и поддържал по делото , че изразеното в писмена молба от работника ясно и недвусмислено заявление за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.327 ал.1 т.3 КТ, дават възможност на работодателя да възприеме волеизявлението до него като предложение , изразяващо съгласие за прекратяване по смисъла на чл. 325 ал.1 т.1 КТ и в тази връзка е достатъчно да изрази в срок своето съгласие , щом оспорва правото на работника да изтъкне чл. 327 ал.1 т.3 КТ.
Тезата на работодателя, изразена и чрез формулирания в изложението въпрос, не държи сметка за различните фактически състави на основанията за прекратяване на трудовия договор. Едностранното изявление, упражнено от работника като негово потестативно право за прекратяване на трудовия договор , не означава отправено предложение на същата страна в трудовото правоотношение при условията на чл. 325 ал.1 т.1 КТ. Няма пречка и двете волеизявления да се заявят последователно ,дори едновременно , но поради различното им съдържание и правни последици едното не може да се отъждествява с другото, както е подходил работодателят. Приложеното от защитата на касатора реш. №406 от 2012г по гр.д № 537/2012 ІІІ г.о съдържа разрешение по прилагането на чл. 325 ал.1 т.1 КТ във връзка със срока за приемане на предложението, обективиране на това приемане и довеждането му до знание на другата страна , като в никаква степен тази практика на ВКС по чл. 290 ГПК не изразява и не насочва към разрешението , поддържано от защитата , като отговор на поставения в изложението въпрос. Срокът за приемане на предложение не може да има решаващо значение в случай ,че предложение по чл. 325 ал.1 т.1 КТ не е отправяно,поради това въпрос за срока не е обсъждан решаващо от въззивния съд. Отрицателен отговор на формулирания правен въпрос в първата му част е дала установената практика на ВКС по прилагането на основанието в чл. 325 ал.1 т.1 КТ , имайки предвид общите признаци за съгласието като елемент на договор. Всяка от страните – едната чрез писмено предложение , а другата чрез приемането му , следва да изяви като основание за прекратяване на договора именно съгласието на двете страни за това, а не някое друго основание за прекратяване. Тази особеност отличава предложението по чл. 325 ал.1 т.1 КТ от изявления с друго съдържание и на друго основание, напр.когато по едностранна воля трудовата връзка се прекратява.Въззивното решение е съобразено с горното установено в пракиката на ВКС разбиране .
Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение № 348 от 06.07.2015г по гр.дело № 481/2015г. на Русенски окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .