Определение №54 от 22.1.2013 по гр. дело №972/972 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

4

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 54

София, 22.01.2013 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на шести декември , две хиляди и дванасесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Томов
гр. дело №972/2012 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалби на А. Я. С. от [населено място] срещу решение №1364 от 05.07.2012г по гр.дело № 474/2012г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 16.12.2011г на Варненски районен съд ,с което е бил отхвърлен иск по чл. 200 ал.1 КТ за обезщетение на вреди ,тъй като трудова злополука не е установена с акт по съответния ред . Като основание за допускане до касационно обжалване се поддържа основанието по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК , тъй като приложимата Наредба за трудовите и непосредствено свързани с тях отношения между членовете на екипажа на кораба и корабопритежателя , регламентира задължения на капитана ,респ. корабопритежателя за съставяне на отчетна форма и провеждане на разследване при всяка злополука , но не съдържа уредба на поледиците от неизпълнението им. Липсата на изрична норма , която да урежда последиците за работника при настъпване на трудова злополука на кораб , когато злополуката не е регистрирана ,се сочи като въпрос от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото .Въпросът не е изрично и ясно формулиран,но изразява тезата,че в тези случаи извод за настъпване на трудова злополука съдът следва да направи от документите за медицински прегледи и с оглед факта на неизпълнение на задължението за вписване в отчетна форма и провеждане на разследване съгл. чл. 22 и чл.62 ал.2 НТНСОМЧЕК.
Ответникът В. Ш.С.А.,регистиран в Р. Л. ,оспорва изложението на основания за допускане до обжалване.Отговорът на поставения въпрос е еднозначен и отрицателен. Практиката на ВКС е в оспорвания от касатора смисъл . Претендира разноски
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване
Неоснователно се поддържа основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК поради непълнота в правната уредба при злополуки ,настъпили на кораб , при които липсва вписване по реда на чл. чл. 22 от Наредбата , приета с ПМС №. №226 от 14.10.2003г и не е провеждано разследване съгласно чл. 94 от същата наредба. Празнота в закона не е налице .По отношение докладването и разследването на трудова злополука на кораб , цитираната наредба съдържа специални правила , свързани със задълженията на капитана и корабопритежателя , но и препращане към общата уредба, що се отнася до задължението за деклариране.
На следващо място ,установената практика на ВКС по решаващия за изхода на делото правен въпрос , за последицата от липсата на акт , установяващ злополуката като трудова,преценена към основанието на иска по чл. 200 КТ , не обуславя разрешение , различно от обжалваното .
В постановените по реда на чл. 290 ГПК решение №319 от 22.06.2010 г. по гр. д. № 204/2009 г. на ІІІ г. о., решение от 01.12.2005 г. по гр. д. № 1507/2003 г. на ІІІ г., решение от 19.05.2011 г. по гр. д. № 652/2010 г. ІV г. о. Върховният касационенен съд е утвърдил съответна на ясните нормативна уредба практика , че редът за установяване на трудова злополука е регламентиран в чл. 57 и сл. КСО и обстоятелствата, установени с акта, издаден от органите по Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки (ДВ, бр. 6/2000 г.) не могат да бъдат установени в съдебното производство по иск с правно основание чл. 200 КТ . По отношение характера на злополуката като трудова съдът правораздава при условията на обвързана компетентност и липсата на влязъл в сила индивидуален административен акт относно наличието на трудова злополука , където и да е настъпила тя , е пречка за уважаване на исковете по чл. 200, ал. 1 КТ, тъй като не е налице елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя по този законов текст. В реш. № 410 /2010г по гр.д№599/2009г е изтъкнато , че липсата на акт по реда на чл. 60 ал.1 КСО дискредитира твърденията за наличие на трудова злополука и обуславя отхвърляне на иска, с което принципно е даден еднозначен отговор и на въпроса за предмета и тежестта на доказване, поставен от защитата в настоящето изложение : може ли без да е налице установеност на злополуката като трудова по предвидения ред и ако причините за това са неизпълнение за задължения по вписване , регистрация , провеждане на разследване и пр. от работодателя , по аргумент от чл.161 ГПК съда да възложи отговорността по чл. 200 ал.1 КТ . В случая въззивният съд , като е отхвърлил предявения иск с правно основание чл. 200 КТ, е постановил решението си именно в съответствие дадения в цитираната практика принципен отговор , приел е иска за неоснователен,щом не е използван предписания ред за установяване на злополуката като трудова. Несъстоятелен е доводът ,че липсва позитивна уредба на задълженията на работодателя за регистриране в отчетна форма и разследване на трудова злополука, когато същата възникне на кораб и очевидно не се прави разлика между задължението за разследване и задължението за деклариране, като предпоставка за разследването. За последното е налице ясен регламент в чл. 57 ал.1 и ал.2 КСО Цитираната от защитата наредба , приета с ПМС №226 от 14.10.2003г съдържа препращатата норма на чл. 93 ,съгласно която докладването и разследването на трудови злополуки на борда на кораба се извършват в съответствие с изискванията на Кодекса за социално осигуряване, наредбата по чл. 79, ал. 3 К. и Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки, приета с Постановление № 263 на Министерския съвет от 1999 г. (обн., ДВ, бр. 6 от 2000 г.; изм. и доп., бр. 61 от 2000 г. и бр. 19 от 2002 г.)
Неоснователно се поставя като доказателствен въпроса за неизпълнено задължение за провеждане на разследване , при положение че никой не е докладвал за злополука,която да се разследва като трудова. Формулирането на въпрос следва ли да се квалифицира злополуката като трудова от съда въз основа на изброени по усмотрение на ищеца положителни или отрицателни факти ,но без да налице акт за трудова злополука , е въпрос , основан на значението на неотносими обстоятелства , в пряко оспорване на правния ред . Подобен въпрос не е от значение за изхода на спора по делото и няма отношение към приложното поле на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК .
Ответникът по жалбата претендира разноски, но не е установил такива в настоящето производство ,тъй като не приложил доказателства ,нито списък .
Предвид горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №1364 от 05.07.2012г по гр.дело № 474/2012г. на Варненски окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .

Scroll to Top