2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 645
София, 08.06.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи май , две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №1550/2015 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по жалба на К. Т. Д. срещу решение от 09.05.2013г по гр.д. № 5764/2012г на Софийски градски съд в частта , с която е потвърдено решение от 24.11.2011г по гр.д. № 44155/20109г на СРС , 76 състав по установителен иск на основание чл. 422 от ГПК по вземания на [фирма] за топлинна енергия и начислени лихви , уважен в частта ,в която същите не са погасени по давност .
В постъпилата касационната жалба , която в една част е със съдържание на изложение , жалбоподателят се позовава на чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК. Не е формулирал изрично правните си въпроси , но като такива изтъква възраженията си : за нищожност на облигационните отношения предвид довода за неравноправни клаузи в общите условия и липса на предмет на сделката в следствие липсата на качествени показатели ; за «надчислбени» лихви върху прогнозни , а не върху реални задължения , за които ищецът не може да представи акт за определянето им от МС. Като въпрос се поставя твърдението за неадекватност на някои съдебни състави по прилагането на Директива 2006/23/ЕО» , като и по трите оплаквания са цитирани (непълно) съдебни решения на районни съдибища (реш.№66/2008 на СРС ,47 състав и реш. по гр.д № 25352/2009 СРС 77 състав) Решенията не са приложени .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване
Липсват формулирани по същество правни въпроси в изложението : въпроси със съдържание, съответно на общото изискване в чл. 280 ал.1 ГПК. Доводът , че в правоотношението между страните по делото липсва «предмет на сделката» не е правен въпрос. Облигационни отношения могат да съществуват със или без договор , да се породаят при нищожен договор , при нищожност на клауза от договор, бил той сключен и при общи условия,въобще облигационните отношения произтичат от различни юридичесдки факти , което е опредящо за различното им съдържание, а от значение в случая са вземанията , произтекли от предвидените в Закона за енергетиката регламенти при потребление на топлинна енергия за битови нужди . Оспорват се като непавноправни клаузи в Общи условия , но без да са уточнени и конкретизирани.Тезата за липса на «качествени показатели» също не е развита ,за да придаде яснота на въпроса и да обуслови извод за връзка с решаващети съображения на съда по насотящето дело. Въззивният съд е достигнал до извода за реално доставена топленна енергия през процесния перииод , въз основа на заключението на приетата по делото компетентна експертиза .Позовал се е и на писмените доказателства , включително подписаните от ответника относно действителната стойност на доставената ТЕ .
Това ,че ищецът бил начислявал лихви върху прогнозни, а не върху реални задължения не е въпрос , а твърдение , което съдържа несъвместимо с правната логика противоречие . Прогнозни задължения няма, поради това и няма как така определени задължения да бъдат свързани с правилата за исикуемост при паричните задължения. Правното основание на установените вземания за заплащане на потребена топлинна енергия съгласно Закона за енергетиката ,съответно началният момент на изискемостта им ,в настоящия случай са обусловили присъждане на лихва за забава , определена съгласно чл. 86 ал.1 ЗЗД . При дадената от касатора формулировка на въпроса липсва връзка с решаващите съображения на съда и обстоятелствата , които са го обусловили по конкретното дело , а също и с приложимия в случая закон . Основанията от които произтича вземането за потребената топлинна енергия , са ясно уредени в Закона за енергетиката Въззивният съд се е позовал на разпоредбите на този приложим закон ,като е извел безпротиворечивото им съдържание ,съобразно реш. №5/2010г на КС на РБ по к.д №15/2009г ,като им е дал тълкуване , съобразено с реш. №504/2010г по гр.д №420/09 ІV г.о ,реш. № 221/2011г по т.д № 5/2010 ІІ т.о като задължителна за него практика на ВКС по кръга въпроси от значение за изхода на делото . Неясен и лишен от правно съдържание е доводът за различно прилагане на Директива 2006/23/ЕО. Не е ясно какво се разбира под различно прилагане .Препращане кам едно цитирано решение на районен съд като «положителен пример» , което решение не е приложено към изложението , нито е и коментирано в обосновка, не може да доведе до положителен извод по основанието на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК . В тази връзка поначало липсва конкретен , ясно формулиран въпрос ,което е достатъчно основание касационната жалба да не бъде допусната до разглеждане , без да се излагат допълнителни съображения за това .
.
Ето защо Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение решение от 09.05.2013г по гр.д. № 5764/2012г на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .