3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1151
София, 17.10.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети октомври , две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №589/2012 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Л. А. И. срещу решение №5808 от 07.11.2011г по гр.дело № 10136/2011г. на Софийски градски съд , с което в трудов спор по чл. 344 ал.1 КТ е потвърдено отхвърлянето на иск за признаване уволнението за незаконно , възстановяване на работа и обезщетение с решение от 23.12.2010г по гр.д. № 47976 / 20091г на СРС ,75 състав .
В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК се изтъкна основанието по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК по въпроса за мотивирането на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328 ал.1 т.10 КТ .Тезата на защитата е ,че не е мотивирана заповед за уволнение , в която се съдържа позоваване на основание по чл. 328 ал.1 т.10 КТ, без работодателят изрично да е посочил конкретната норма , визирана в чл. 68 ал.1-4 КСО , при положение ,че комулативно изискуемата предпоставка относно стажа и възрастта при ищеца не е налице ,общият сбор от 100 точки .В конкретния случай ,към датата на пенсиониране на ищеца по инициатива на работодателя 19.08.2009г ,отсъствието на изрично изписване на чл. 68 ал.4 от КСО в заповедта води до неустановеност на основанието – обща или специална норма е дала основание,което е достатъчно за нейната незаконосъобразност. Според защитата в този смисъл са приложените реш. №207/2011 по гр.д№179/2011 на ОС Кърджали,реш.№1191/2010г по гр.д№818/2010г на БРС ,решение на Д. по гр.д № 4386/2009г , както и реш.№988/2003г по гр.д.№354/2003 ІІІ г.о на ВКС ,докато въззивният съд е приел обратно разрешение ,което е намерил за законосъобразно уволнението при материалните предпоставки на чл. 68ал.4 КСО,без то да е било конкретизирано в заповедта
В отговор ответникът по жалбата Национален център по обществено здраве и анализи(правпроемник на Н.) изтъква ,че изложението не изпълнява от съдържателна страна изскванията на чл. 280 ал.1 ГПК Не е посочен въпрос , довел до неправилни решаващи изводи на съда . Претендира възнаграждение по чл. 78 ГПК
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Въпросът за необходимото и достатъчно мотивиране на заповед , с която по инициатива на работодателя се прекратява трудовото правоотношение съгласно чл. 328 ал.1 т.10 КТ, е намерил трайно разрешение в практиката на ВКС при действието на чл. 68 КСО , в редакцията ,приложима към момента на настоящето уволнение. Мотивът на заповедта е основанието ,посочено в Кодекса на труда (чл.328 ал.1 т.10 КТ , в ред. изм. ДВ бр. 2,бр.28/1996,бр.25/2001г)”при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст” Същото е посочено като текст и в оспорваната заповед, а необходимостта от съобразяване с условията на чл. 68 от КСО,чл. 104 КСО,пар.4 ал.1 ПЗР КСО, в приложимата им редакция , има отношение към законосъобразността и материалните предпоставки на упражненото от работодателя право, а не към мотивираността на заповедта. В този смисъл е константната практика ,включително представеното от защитата реш.№988/2003г по гр.д.№354/2003 ІІІ г.о на ВКС. Съдържащото се в него правно разрешение не подкрепя тезата на касаторите , по спора е била решаващо преценявана законосъобразност в изтъкнатия смисъл , а не липса на мотивираност в заповедта на работодателя, равнозначна на непосочено основание. В решение №321/2010г по гр.д.№377/2009 ІІІ г.о ,постановено по реда на чл. 290 вр чл. 291 ГПК е обобщено ,че „ на съдебен контрол подлежи единствено фактът дали са спазени изискванията , визирани в общата или съответната специална норма ,която е приложена с оглед възрастта и осигурителния стаж .
В поддържания от защитата смисъл ,че съответната норма на КСО е необходима част от текстовото съдържание на заповедта , са част от мотивите в приложеното въззивно решение №207/2011 по гр.д№179/2011 на ОС Кърджали ,но там коментарът е даден в обосновка на незаконосъобразно избрано от работодателя и приложено общо основание , при несъобразяване със специална хипотеза на §5 ал.1 ПЗР КСО, свързана с учителския труд. Ето защо цитираните за защитата мотиви не са били с решаващ характер , поради което не е налице противоречие в разрешенията по правен въпрос. В случая с уволнението на ищеца, при навършени от него 65 годишна възраст и при осигурителен стаж , за който законът урежда възможност за работодателя да го пенсионира (чл. 68 ал.4 КСО), няма приложима специална норма. Ето защо Върховен касационен съд не приема обосновката на изтъкнатото от защитата основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК.
Касаторът ще търпи присъждане на исканото възнаграждение за защита на ответната страна,в размер на 200 лева.
Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №5808 от 07.11.2011г по гр.дело № 10136/2011г. на Софийски градски съд
Осъжда Л. А. И. от [населено място] да заплати на Национален център по обществено здраве и анализи , [населено място] , [улица] ,сумата 200 лева разноски в производството , възнаграждение за защита пред настоящата инстанция съгл. чл. 78 ал.8 ГПК .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .