5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 671
София, 28.10.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание
двадесет и четвърти октомври , две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията ТОМОВ
ч. гр. дело № 4435/2013г. и взе предвид следното :
Производството е по чл. 274 ал.3 от ГПК вр. чл 23 ал.4 т.7 ЗОПДИППД (отм).
Образувано е по частна жалба на [фирма] и [фирма], чрез пълномощник адв.Ат. Т. от АК В. , срещу определение №214 от 18.04.2013г по ч гр. дело №167 /2013г на Варненски апелативен съд , с което в една част е отменено определение № 202 от 18.01.2013г по гр.д. № 3654/2012г на Варненски окръжен съд. По същество е намален размера на подлежащо на плащане възнаграждение на адвокат. При молба на настоящите касатори за освобождаване от запорирана сметка на фактурано възнаграждение за защита в обезпечително и исково производство на двете дружества , при основанията на чл. чл 23 ал.4 т.7ЗОПДИППД(отм), същото е намалено от въззивния съд , като е прието минималният му размер да е различен от заявения за плащане ,т.е над размера от 1362 лв до претендирания от 48821,71 лв хонорар и над размера от 5178 лв до размера на исканите 48821,71 съгл. договори за правна помощ искането е оставено без уважение
В изложение към частната жалба се изтъкват всички основания по чл. 280 ал.1 от ГПК , обосновани с нарушаване на основни принципи на гражданския процес , изведени от чл. 9 и чл. 10 ГПК .
Частната жалба е депозирана в срок и изхожда от легитимирани лица. По същество същата не следва да бъде допускана до разглеждане,като съображенията на Върховен касационен съд , ІІІ г.о ,са следните :
Въпрос в изложението не е изрично формулиран. Като правен въпрос (материално и процесуално правен) се изтъкват доводите за съществено нарушение на основни принципи на процеса ,за равенство на страните и истинност. Съдия от състава , постановил обжалваното въззивно определение , е взел участие и в съдебния състав, допуснал обезпечението на иска , а в мотивите на двете определения защитата съзира различно , коренно противоположно тълкуване на едни и същи доказателства , факти и документи , що се касае до това дали мотивираното искане на Комисията за отнемане на имущество в общ размер 1 333 709 лв (посочен сборно в иска по чл. 28 ал.1 ЗОПДИППД отм ) е насочен срещу всички ответници , вкл. двете дружества – жалбоподатели, привлечени с оглед специалните основания на закона , според касаторите отговарящи при условията на солидарност . Въз основа на тази цена на иска следва да се изчислявая и минималният размер според изложението на защитата и при допускане на обезпечението е прието това да е така, т.е че ответниците са солидарно отговорни , докато в производството по чл. 23 ал.4 т.7 ЗОПДИППД (отм ), по жалба и възражения на Комисията за прекомерност на установеното адвокатско възнаграждение за защита в обезпечителното и исковото производство от адвокат ,съдът намалява възнаграждението незаконосъобразно , като свежда материалният им интерес до стойността на имуществото , чието отнемане се претендира конкретно от патримониума на юридическите лица по чл. 6 ЗОПДИППД (отм ) и на тази база определя и минималното адвокатско възнаграждение за защита съгласно наредба № 1/2004г. Така се нарушават основните принципи на чл. 9 и чл. 10 ГПК , обективират се всички основания по чл. 280 ал.1 -3 ГПК. Приложенията към жалбата не са такива по смисъла на чл. 284 ал.3 ГПК , приложено е копие от актовете по делото
Ответната Комисия оспорва да са налице основания за допускане до обжалване Основания и съображения по чл. 280 ал.1 т.1 1-3 ГПК не допустимо изтъкнати и обосновани .
Частната жалба е депозирана в срок и изхожда от легитимирани лица. По същество същата не следва да бъде допускана до разглеждане,като съображенията на Върховен касационен съд , ІІІ г.о ,са следните :
Доводите на ответната Комисия са основателни, що се касае до съдържателната страна на изложението. Оплакванията на касаторите на нарушени основни принципи на съдопроизводството не само не са довели до формулиране на правен въпрос , но и не държат сметка за обема решаваща дейност и конкретните решаващи съображения на съда – както в обжалваното определение , така и в съдържанието на съпоставяния с него акт – предхождащо определение по допускане и налагане на обезпечителни мерки. Различното естество на решаващата преценка в двата случая се игнорира в изложението , при това съдът по допускане на обезпечението нито е изразявал разбиране , че привлечени като ответници в процеса по ЗОПДИППД (отм) юридическите лица отговарят солидарно, нито предметът на дължимата в случая преценка по допускане на обезпечение е изисквала преценка на този въпрос. При извършеното от съда намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност до размера на минимума по наредба №1/2004г , единственият относим към предмета на настоящето обжалване решаващ мотив ( без да е спорно , че минимумът следва да се освободи от запорирана сметка на посоченото дружество-жалбоподател ) е решаващо съобразеният , защитаван от адвокат в двете производства материален интерес в конкретния случай – стойността на посоченото от Комисията имещество , което е в патримониума на дружествата и е предмет на иск за отнемане в полза на държавата. Следва да се изтъкне , че решаващите преценки на съда по двете съпоставяни от защитата съдебни производства – това по допускане на обезпечение ,засягащо паримониума на контролирани юридически лица по смисъла на ЗОПДИППД чрез обезпечителни мерки и настоящето , що се отнася до разрешен в определението въпрос за минималния размер на възнаграждението за един адвокат при прекомерност , което плащане следва да се гаратнира в процедурата по чл. 23 ал.4 т.7 ЗОПДИППД (отм ), са по различен кръг преценявани и обуславящи правни въпроси . Необоснована е тезата за нарушение на основни принципи на процеса , довод за която защитата черпи от уж противоположна преценка на факти и обстоятелства в двете производства . Такава противоположност няма и при формиране на решаващите си изводи въззивният съд се е съобразил с установената практика по въпроса за предметните предели на преценката си , която е различна в двете производства .При всеки случай на искане по чл. 23 ал.4 от закона , съдът е длъжен да прецени основателността на същото ,включително размера на необходимите средства за изпълнение на задължението (опр.№687-2011 по ч.гр.д№636/2011 ІV г.о)
Върховен касационен съд не приема и тезата на защитата , че по съображение за развитие на правото следва да се постанови съдът да прилага наредба №1/2004г за минималните размери на адвокатските възнаграждения така , че да не намалява хонорар за защита на засегнато от обезпечителна мярка и привлечено в процеса по чл.28 ал.1 ЗОПДИППД юридическо лице (контролирано дружество с ограничена отговорност , ответник )под размер , обусловен от сборната стойност на соченото имущество за отнемане по мотивираното искане на държавата спрямо проверяваното физическо лице като „цена на иска” , ако и в мотивираното искане са били посочени конкретни движими вещи с определена стойност и друго конкретно имущество, подлежащи на отнемане от това именно юридическо лице.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска до касационно обжалване определение №214 от 18.04.2013г по ч гр.дело №167 /2013г на Варненски апелативен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.