2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 35
София, 25.01.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание осемнадесети декември две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Томов
ч. гр. дело № 5551/2015 г. и за а се произнесе , взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.1 ГПК
Образувано е по частна жалба на Д. Г. А. –С. чрез пълномощник адв. Т. М. от САК срещу определение №14461 от 13.07.2015г по ч. гр.дело № 1601/2015г на Софийски градски съд ,с което е оставена без уважение частна жалба на настоящата жалбоподателка срещу определение от 15.09.2014 за прекратяване на образуваното по иск за развод гр.д. 33472/2014г на Софийски районен съд , в частта относно предявения иск по чл. 59 ал.2 за предоставяне упражняването на родителските права след развода ,режима на лични отношения с бащата и издръжката на роденото от брака дете Д. , бългаски гражданин . В тази част въззивният съде приел ,че се касае за въпроси, свързани с родителската отговорност ,поради което и на основание чл. 17 от Регламент (ЕО) №2201/2003г на Съвета от 27.11.2003 българският съд не е компетентен по силата на чл.8, пар.1 от същия регламент , тъй като от м. септември на 2013г детето местопребивава в Испания, където учи и живее заедно с ищцата , негова майка . Това обстоятелство е изтъкнато като определящо за да се приеме с обжалваното определение ,че сезираният съд в Р. България за некомпетентен по въпроси относно родителската отговорност и обусловеният иск за издръжката , макар да е компетентен съд по иска за развод съгласно Регламент (ЕО) №2201/2003г
В изложението по допускане на касационно обжалване се сочи основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса налице ли е международна компетентност за българския съд по иска за родителска отговорност ,когато този иск е предявен по бракоразводно дело пред българския съд . Според касаторката , в практиката на ВКС е даден положителен отговор на този въпрос с опр. № 420 от 13.05.2014г по ч.гр.д №2224/2014г ІІІ г.о , предвид изброените в чл. 15 пар.3, б. «а-д»от Регламент (ЕО) №2201/2003г критерии , които са алтернативно посочени Един от тях безспорно е налице ,детето е български гражданин. Обжалваното определение е в противоречие и с определение № 38/2011г по ч гр.д № 647/2010г на ВКС, ІІІ г.о по въпроса намира ли приоритет правилото на чл.8 ,пар. първи от Регламент (ЕО) №2201/2003г , когато иск, касаещ родителската отговорност, е предявен с иска за развод, обуславящ решаването на въпроси за родителската отговорност .
Частната жалба е депозирана в срок ,по отношение на нея следва да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по свързано формулираните въпроси, решаващо произнесени от въззивния съд в противоречие с установената практика на ВКС относно прилагането на пророгацията и компетентността на съда във връзка родителската отговорност (по смисъла на чл.2 т.7 от Регламента ), когато същият съд е компетентният по иска за развод съгласно чл.3 от Регламент (ЕО) №2201/2003г и са налице условия на чл. 12 , пар.1, или пар.3, на същия .
По въпроса , обусловил допускане на частната жалба до разглеждане ,без в случая да се тълкува възможността за прехвърляне по чл.15 от Регламент (ЕО) №2201/2003г. като опредляща, тъй като съдът не е приложил цитираната норма служебно(чл.15 пар.2 б. «б» Регламент (ЕО) №2201/2003г),нито жалбоподателката , като страна по делото е поискала това (чл.15 пар.2 б. «а» Регламент (ЕО) №2201/2003г) ., Върховен касационен съд е дал разрешение с определение №38 от 2011г по ч гр.д № 647/2010г, ІІІ г.о ,съгласно което при искове,касаещи родителската отговорност по смисъла на чл. 2 т.7 от Регламента, предявени заедно с иск за развод , установеното правило за наличие на връзка между обичайното местопребиваване на детето и държавата-членка не намира приоритет . В този случай компетентният съд отново се определя по правилата на чл.3 от Регламента по „силата на привличането”, тъй като иска за развод обуславя решаването на въпроса за родителската отговорност съгласно чл.12 пар.1, б.”а” от Регламента – ”Пророгация на компетентност”.По отношение на родителската отговорност регламента съдържа автентично определение , според което за страните по настоящето делото тя е налице по силата на закона .В случаите по чл.12, пар.1 от Регламент (ЕО)№2201/2003г пророгираната компетентност по въпроси на родителската отговорност в полза на юрисдикциите на държава-членка, в която е упражнена компетентността по силата на чл.3, има временен и обусловен характер , поради това чрез нея не се отстъпва от целите на регламента . Съдът при ЕО напомни в свое решение от 12 ноември 2014 г. по дело С-656/13 г. горното тълкуване като допълни ,че пророгацията изразява същата цел ,залегнала в чл. 8 т.1 от Регламент (ЕО)№2201/2003г, във висш интерес на детето. Неправилно въззивният съд е акцентирал на обстоятелството, че роденото от брака дете има постоянно местопребиваване в друга държава-членка . Налице са условията за пророгация на общата компетентност по чл. 8, § 1 по местопребиваване на детето. Ако сезираният български съд все пак прецени, че във висш интерес на детето предвид обичайното му местопребиваване е юрисдикция на друга държава–членка да упражни компетентност по въпроса за родителската отговорност, правилата в чл. 15 от Регламент (ЕО)№2201/2003г предписват друго , а не безусловно да прекратяване на делото в тази част .
Или въпросът за наличието на международна компетентност на българския съд в случаи, сходни с процесния, е застъпен в практиката на ВКС като е прието, че българският съд е компетентен да разгледа спора Въззивното определение противоречи на тази практика и е неправилно , което налага отмяната му.Мотивиран от изложеното,Върховен касационен съд,състав на ІІІ г.о
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА разглеждане по същество на частната жалба на на Д. Г. А. –С. чрез пълномощник адв.Т. М. от САК , срещу определение №14461 от 13.07.2015г по ч. гр.дело № 1601/2015г на Софийски градски съд.
ОТМЕНЯ определение №14461 от 13.07.2015г по ч. гр.дело № 1601/2015г на Софийски градски съд ,с което е потвърдено определение от 15.09.2014 по гр.д. 33472/2014г на Софийски районен съд, 80 състав за прекратяване на производството по делото в частта относно предявения иск по чл. 59 ал.2 СК за предоставяне упражняването на родителските права след развода ,режима на лични отношения с бащата и дължимата издръжка .
ВРЪЩА делото на Софийски Районен съд ,80 състав за продължаване на съдопроизводствените действия по подадената от Д. Г. А. –С. искова молба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: