3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1065
София, 01.11.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети октомври , две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №4170/2013 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Министерство на отбраната срещу решение № 475 от 13.03.2013г по гр.дело № 3480/2012г. на Софийски апелативен съд , с което по същество е отхвърлен иск за ангажиране отговорност за липси по реда на чл. 29 ал.1 т.2 ЗДВФК(отм) във вр чл.299 ЗОВС(отм) поради изтекла според приложимия закон петгодишна погасителна давност,както и поради оборена доказателствена сила на акта за начет ,доколкото при констатирани липси не е уточнено за кой период от време ответникът е заемал отчетническа длъжност ,нито по кое време е възникнала липсата при положение ,че при финансовия одит, възложен и извършен при действието и реда на ЗДВФК(отм) отчетният период е от 1997г до 2005г, а ответникът е бил на отчетническа длъжност до 2000г и актът е съставен за отчетен период ,през който ответникът не е бил материално отговорно лице, без твърдения и доказателства кога е възникнала липсата .
В приложеното към жалбата изложение са формулирани въпроси ,свързани с института на погасителната давност ,започнала да тече при действието на последващо отменен закон (в случая ЗДФК),когато последваща нормативна уредба(в случая ЗДВФК(отм) предвижда друг давностен срок. На следващо място са поставени въпроси допустимо ли е да се приложи абсолютната давност по чл. 35 ал.3 ЗДВФК(отм) спрямо вреди , възникнали преди влизането му в сила ,приложима ли е абсолютната давност по чл. 35 ал.3 ЗДВФК(отм) по отношение на акт за начет ,съставен спрямо кадрови военнослужещ , предвид специалния характер на чл. 299 ал.2 ЗОВС(отм) .Сочи се основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК , тъй като по изложените въпроси не е формирана практика
В отговор ответника М. Г. П. ,чрез назначения от съда представител адв. Е. П. оспорва да е налице основание за допускане до обжалване , изложението не съдържа относим към решаващите съображения на съда въпрос. Претендира да се определи възнаграждение за защита пред настоящата инстанция
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК , са формулирани три въпроса във връзка с едно е решаващите съображения на съда, за погасяване на претенцията по давност.Отхвърлянето на искането обаче е основано и на друго решаващо съображение на съда , за документната необоснованост на акта за начет, съставен на 09.06.2005г за периода 1997-2005г при положение , че ответникът безспорно е бил освободен от отчетническа длъжност на 27.04.2000г. Съдът е приел доказателствената сила на акта за оборена ,както и че при това положение ищецът не е доказал вземането си . В тази връзка не е формулиран въпрос, включително в касационната жалба не се релевират оплаквания за незаконосъобразност или необоснованост на горния решаващ извод по съществото на спора .Ето защо отговорът на въпросите кой от отменените два закона за държавен финансов контрол е бил приложим към фактите във връзка с института на погасителната давност не е от решаващо значение за изхода на делото. Не е относим и въпрос , свързан с прилагането на чл.35 ал.3 ЗДВФК(отм) и абсолютната погасителна давност , тъй като съдът не е прилагал правилото на тази правна норма . Освен това , Върховен касационен съд не приема довода на защитата , че по прилагането на пар. 7, пар 8 от ПЗР на ЗДВФК(отм) във връзка с относимо повдигнатия първи въпрос няма съдебна практика (виж реш.1466№2009 гр.д № 5242/2007г ІV г.о ) , че по тълкувателен път следва да се изяснява съдържанието им , или че при тълкуване на закона съдилищата влагат различно съдържание от нормативно установеното .При формулирането на въпросите и доводите на касатора за наличие на основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК защитата игнорира решаващото обстоятелство , че актът е бил съставен по реда на ЗДВФК(отм), а не по реда на предходния ЗДФК(отм) и е обхващал ревизиран период след датата 01.01.2001г ,което е обосновало и извода кой е приложимият закон по отношение на погасителната давност , спрямо фактите по делото Ответникът в производството е бил представляван от служебно назначен адвокат по реда на чл. 50 ал.2 ГПК(отм),на който представител вече е определено еднократно възнаграждение от въззивния съд , за защитата по делото в размер на 1143лв ,в размер съответен по Наредба № 1/2004г и е постановено заплащането му от бюджета на съда.
Предвид горното Върховният касационен съд , ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение № 475 от 13.03.2013г по гр.дело № 3480/2012г. на Софийски апелативен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .