1
2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 972
София, 28.10.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори октомври , две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
Като изслуша докладваното от съдията Е. Томов
гр. д № 3524/2015 г., съобрази :
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на С. Х. Д. срещу решение №70 от 27.03.2015г по гр.дело № 58/2015г. на Окръжен съд – Кърджали , с което в трудов спор по предявени от касаторката искове на основание чл. 344 ал. т.1,т.2 и т.3 от КТ, въззивният съд е потвърдил решение №1 от 27.01.2015г по гр.д. № 1238/2014г на КРС ,с което исковете са отхвърлени. Ищцата е била възстановена на работа като „главен счетоводител” в Театрално –музикален център – К. с влязло в сила решение № 210 от 24.10.2014г,но не се явила в срока по чл.345 ал.1 КТ. Докато според ищцата двуседмичният срок за нея е започнал да тече от формалното връчване на нарочното уведомление на съда по този ред , съдилищата са изтъкнали ,че безспорно и установено по несъмнен начин ищцата е узнала за влизане в сила на първоинстанционното решение за възстановяване на работа по- рано, тъй като същото не е било обжалвано в тази част( а само в частта по иска на основание чл. 344 т.3 КТ) и работодателят е отправил до нея покана да се яви на работа.
В приложеното към жалбата изложение като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК с довод за противоречие на въззивното решение на установената практика, по въпросите :
От кой момент започва да тече срокът по чл.345 ал.1 КТ- от датата на изпращане на съобщението, от узнаването , или от влизане в сила на съдебния акт .
Тече ли срок за явяване на работа от страна на работника или служителя при липса на съобщение по чл.345 ал.1 КТ и ако тече , от кой момент .
Поддържа се ,че възприетото от въззивния съд по свързано поставените въпроси противоречи на реш. № 298/2010 по гр.д № 3972/2008 І г.о ,постановено по реда на чл. 290 ГПК .Независимо че ищцата е знаела за влязлото в сила решение с което е възстановена на работа ,от значение е само датата, на която й е връчено изричното съобщение на съда за възстановяването. Изтъква се реш. № 23/2012г по гр.д № 633/2011 ІІІ г.о. Цитирани са множество решения от по-старата практика на ВКС (реш.787/23.06.2008г ІІІг.о ,реш. № 935/26.09.2003г ,реш.507/12.06.2000 ІІІ г.о и др) относно задължението на районния съд да изпрати съобщението по чл.345 ал.1 КТ. Според защитата , когато е изпълнен специалният ред за съобщаване ,не може да се изтъква друг начален момент на срока. Специалната регламентация по КТ не може да се дерогира по съображения , относими към реда за узнаване на съдебните решения по ГПК . Сочи се и основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК по формулираните въпроси ,които продължават да се разрешават противоречиво .
В отговор ответникът по жалбата Театрално –музикален център( ТМЦ ) [населено място] оспорва основанията за допускане до касационно обжалване , тъй като въпросите са намерили разрешение в задължителната практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК Предвид установените по делото обстоятелства, въззивното решение е съобразено с тази практика. Претендира разноски ,за адвокат .
Върховен касационен съд ,ІІІг.о счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
По свързано поставените в изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК въпроси на трудовото право, решаващи за изхода на делото , е даден отговор по реда на чл. 290 , чл. 291 ГПК в уеднаквяване на практиката на съдилищата по прилагането на чл. чл.345, ал.1 КТ за случай като настоящия. Когато от доказателствата по делото е установено по несъмнен начин, че работникът е узнал за решението,то независимо дали е получил в последващ момент нарочното уведомление на съда за възстановяването му на работа ,срокът по чл.345, ал.1 КТ, съобразно правилото на чл.8 КТ за добросъвестно упражняване на трудовите права и задължения, тече от момента на узнаването. В този смисъл е налице съдебна практика, обективирана в решение№ 179 от 2014г по гр.д № 7263/2013г ІV г.о , реш.№440/10.06.2010 г. по гр.д.№ 537/2009 г. от ВКС, ІV гр.отд., решение № 361/21.12.2012 г., по гр.д.№ 105/2012 г., ІІІ гр.отд. на ВКС, постановен по реда на чл.290 ГПК и предвид дадените тълкувания с ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, представляваща задължителна съдебна практика. Това разрешение на правния въпрос се споделя и от настоящия състав на ВКС, при него решаващо се отчита принципа , залегнал в чл. 8 КТ. Соченото от касаторката реш. № 298/2010 по гр.д № 3972/2008 І г.о на ВКС не съдържа друго разрешение по поставените въпроси , даденият в него отговор на правен въпрос дали би могъл да тече срока по чл.345, ал.1 КТ когато съобщение не е изпратено , се услови както на липсата на съобщение до възстановения работник или служител , така и на липсата на узнаване на решението от негова страна.Тогава срокът тече от изявлението на правоимащия да се върне отново на работа. Изяснено е в установената практика на ВКС, че постановилият първоинстанционното решение съд изпраща съобщението по чл.345, ал.1 КТ, а извод дали решението за възстановяване е станало известно се прави не единствено по аргумент от процесуалните правила за съобщаване по ГПК , а от фактите по делото. В случая, в частта по иска за възстановяване на работа ,който не е бил оспорван и е признат от работодателя- ответник , първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано , съответно от ответника до ищцата е била отправена покана да се яви на работа , предвид влязлото в сила решение.Последната е обжалвала решението на КРС в частта по иска за обезщетение и в частта за разноските, делото е изпратено на въззивния съд и след приключване на въззивното производство , съответно връщането му на КРС е било изготвено съобщението по чл.345, ал.1 КТ. Ищцата е знаела ,че е възстановена на работа с първоинстанционното решение и преди да оформи с подпис получаване на съобщението по чл.345, ал.1 КТ ,нейната жалба е задала ограничен предмет на въззивното производство; не е отговорила на поканата на работодателя , не го е уведомила в срок за намеренията си , позовала се е на влязлото в сила решение при искането си за изпълнителен лист. При тези обстоятелства утвърденото понастоящем в практиката на ВКС разбиране за правата и задълженията на страните при възстановяване на работа и срока по чл.345, ал.1 КТ е изразено в цитираните по- горе съдебни решения по реда на чл. 290 ГПК, съобразени и от въззивния съд . Не е налице основанието по чл. 280 ал.1 т.1 , т.2 от ГПК по изведените в изложението въпроси.
Следва са присъдят разноски на ответника в касационното производство , установени в размер на 500 лева за адвокатска защита
Предвид гореизложеното Върховният касационен съд , състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №70 от 27.03.2015г по гр.дело № 58/2015г. на Окръжен съд – Кърджали
Осъжда С. Х. Д. от [населено място] да заплати на Театрално-музикален център (ТМЦ)- К. , сумата 500 лева разноски
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .