4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 847
София, 19.12.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание дванадесети декември две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията ТОМОВ
ч. гр. дело №6931/2013 г., взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.274 ал.3 и чл.274 ал.2 ГПК
Образувано е по частна жалба на М. Д. Д., представляван от адв. Д С. срещу определение № 2201 от 20.08.2013г по ч.гр.дело № 1600/2013г на Бургаски окръжен съд, произнесъл се по три частни жалби на настоящия жалбоподател . В една част обжалваното определение на Бургаски окръжен съд е въззивно , потвърдено е определение №5234 от 25.06.2013г за прекратяване на производството по гр.д.2706/2013г на БРС в частта по иск срещу [община], за сумата 2400 лева ,за неоснователно обогатяване. Потвърдено е и определение №5235 25.06.2013г по гр.д.2706/2013г на БРС ,с което е била оставена без уважение молба за освобождаване от държавна такса по делото. Оставена е без разглеждане частната жалба срещу определение № 5236 от 25.06.2013г , с която е била оставена без уважение молба за отвод на състава на БРС по същото дело ,в която част настоящата частна жалба е срещу прекратително определение и е допустима по реда на чл. чл.274 ал.2 ГПК , включително в частта за разноските
В частната жалба се изтъква неправилност , незаконосъобразност и използване на служебно положение , с обжалваното определение се създава корупционна практика в подкрепа на изпълнителната власт. Иска се отмяна във всички части , включително относно присъдената с определението държавна такса по трите разгледани жалби в размер на 45 лева. След указание е приложено изложение. Като касационно основание се сочи нарушаване правото на справедлив процес . При наличните доказателства цитирането на чл. 128 и сл. ДОПК от състава на БОС нарушава основно право , търсенето на права срещу общината ,явно неоснователно обогатяваща се с праите им ,при явна подкрепа от страна на съда на беззаконието на ответника. Сочи се чл. 280 ал.1 т.3 ГПК ,тъй като определението е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото .Квалифицира се като правно несъстоятелно написаното ,че като притежава недвижим имот ,районният съдия не го освобождава от държавна такса. Не е съобразена декларацията – че имотът е етаж от груб строеж и е възбранен .
Частната жалба е постъпила в срок , но е процесуално недопустима в частта,с която се обжалва потвърждаването на определение №5234 от 25.06.2013г. за прекратяване на производството по гр.д.2706/2013г на БРС в частта по иск срещу [община] за сумата 2400 лева , предявен на основание неоснователно обогатяване . Цената на иска ,по отношение на който производството е прекратено , не допуска касационен контрол по реда на чл. чл.274 ал.3 ГПК. Съгласно чл. 274 ал.4 (ДВ бр.100 от21.12.2010) ГПК , на касационно обжалване не подлежат и определенията по дела , по които постановеното решение ще е извън критерия за допустимост на касационо обжалване по чл.280 ал.2 от ГПК ( изм. ДВ бр.100 от21.12.2010)
В частта ,с която е оставена без разглеждане частната жалба срещу определение № 5236 от 25.06.2013г на БРС като постъпила срещу определение извън подлежащите на обжалване с частна жалба , обжалваното определение е правилно и законосъобразно .Определение , с което е оставена без уважение молба за отвод на състава на БРС не е преграждащо за развитието на делото , то не подлежи на обжалване с частна жалба ,тъй като законът не е предвидил това .
В частта, с която е потвърдено определение №5235 25.06.2013г по гр.д.2706/2013г на БРС – била е оставена без уважение молба за освобождаване от държавна такса по делото, включително по иска за обезщетение на причинени неимуществени вреди в размер на 24 000 лева, настоящата частна жалба е допустима по критерия на чл.. 274 ал.4 (ДВ бр.100 от21.12.2010)ГПК във вр. с чл.280 ал.2 от ГПК .Същата не следва да бъде допусната до касационно разглеждане , тъй като не отговаря на критерия за поставен , формулиран правен въпрос по смисъла на чл. 280 ал. 1 от ГПК .В изложението се оценяват негативно мотивите на съда за постановяване на обжалванвото определение и действията му,но липсва съдържателно изложение .
Приложената от молителя декларация по чл.83 ал.2 ГПК не е изгнорирана , а е решаващо преценена от БОС като установяваща материалното положение и имотното състояние .За да се достигне до инстанционен контрол на тази преценка, следва касаторът да съобрази изискванията на чл. 280 ал.1 ГПК , да формулира правен въпрос. Изискванията са разяснени в в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК , касаторът е длъжен за изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Върховен касационен съд не извежда правния въпрос по своя преценка от изложението. Касаторът следва да обоснове в изложение и посоченото основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК не само декларативно. Съгласно задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 4 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството или в обществените условия, а за развитието на правото: когато законите са непълни, неясни или противоречиви, така че да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде осъвременена .
Частната жалба срещу определение№ 2201 от 20.08.2013г по ч.гр.дело № 1600/2013г на Бургаски окръжен съд е основателна в частта за присъдените служебно разноски , които Бургаски окръжен съд неправилно е присъдил в тежест на жалбоподателя в размер на 45 лева по три частни жалби , при положение ,че частните жалби срещу трите определения на първоинстанционния съд са постъпили под един входящ номер , образувани са при постъпването им в едно частно производство ,така са били и разгледани от БОС , като е постановено обжалваното понастоящем определение . В този случай дължимата държавна такса за обжалване е 15 лева ,за разликата определението по присъдената държавна такса следва да се отмени .
.
По изложените съображения,ВКС ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на определение № 2201 от 20.08.2013г по ч.гр.дело № 1600/2013г на Бургаски окръжен съд в частта , с която е потвърдено определение №5235 25.06.2013г по гр.д.2706/2013г на БРС и е оставена без уважение молба за освобождаване от държавна такса по делото.
Оставя без разглеждане частната жалба на М. Д. Д. срещу определение № 2201 от 20.08.2013г по ч.гр.дело № 1600/2013г на Бургаски окръжен съд в частта , с която е потвърдено определение №5234 25.06.2013г по гр.д.2706/2013г на БРС и прекратява производството в тази част .
Оставя в сила определение № 2201 от 20.08.2013г по ч.гр.дело № 1600/2013г на Бургаски окръжен съд в частта , с която е оставена без разглеждане частната жалба на М. Д. Д. срещу определение №5236 25.06.2013г по гр.д.2706/2013г на БРС.
Отменява определение № 2201 от 20.08.2013г по ч.гр.дело № 1600/2013г на Бургаски окръжен съд в частта, с която М. Д. Д. е осъден да заплати държавна такса над размера на сумата 15 лева , до размера на сумата 45 лева държавна такса .
Определението подлежи на обжалване в частта , с която е оставена без разглеждане частната жалба на М. Д. Д. срещу определение № 2201 от 20.08.2013г по ч.гр.дело № 1600/2013г на Бургаски окръжен съд , в седмичен срок от съобщението , пред друг състав на ВКС .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.