2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 990
София, 01.10.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети септември , две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №3773/2014 г.
Производството е по допускане на касационно обжалване по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на П.на Р. Б., чрез прокурор от Апелативна прокуратура Пловдив , срещу решение №174 от 19.03.2014г по гр.дело № 123/2014г. на Пловдивски апелативен съд в частта , с което е потвърдено първоинстанционното решение №486 от 01.11.2013г на Пазарджишки окръжен съд по оспорвания от Прокуратурата размер на присъдено обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2 ал.1 т.3 ЗОДОВ , определен на 20 000 лв ,както и относно присъдените имуществени вреди в размер на 6062 лв.
В приложеното съм жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване от страна на П. се посочва , че Пловдивски апелативен съд се е произнесъл по материалноправен въпрос за дължимост на обезщетение по критериите за справедливост, разрешен в противоречие с практиката на ВКС за необходимостта от задължителна преценка на всички обстоятелства и по въпрос за изследването на причинна връзка , която следва да е пряка . Без въпросът да е ясно формулиран и свързан с конкретни съображения на съда в тази връзка , т.е да е привързан към съдържанието на обжалваното съдебно решение и конкретно приетото от съда , се изтъква противоречие с указанията по т.3 и т.11 от ТР №3/2005г на ОСГК и т.19 от ТР №1/2001г ОСГК относно начина , по който е определено обезщетение по справедливост . Приложени са решения № 981 от 2008г І .г.о ,,р№504 от 2009г ІV г.о от по- старата практика на ВКС Сочи се , че липсват мотиви защо претендираните неимуществени вреди от обвинението и имуществени вреди от задържането под стража са пряка и непосредствена последица , не е изследвана причинно следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди . Като основание са посочени критериите на чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК , изтъква се решение №449 от 2009г по гр.д № 3696/2007г ІV г.о по въпроса кога вредата е пряка и непосредствена
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Не се аргументира основание по чл. 280 ал.1т. 1 или т.2 от ГПК по въпрос ,свързан с критерия за справедливост и прилагането на чл. 52 от ЗЗД в материалноправен или процесуален аспект , нито по въпрос , свързан с изследването на причинната връзка като елемент на фактическия състав .
По кръга въпроси ,свързани с прилагане на критирия на чл. 52 ЗЗД , е дадено разрешение в постановени по реда на чл. 290 от ГПК решения на ВКС ( реш. № 532 ат 2010 гр.д№ 1650/2009 ІІІ г.о ,реш. № 377 от 22.06.2010г гр.д №1381/2009 ІV г.о ,реш. от 06.04.2011 гр д.№951/2010 ІІІ г.о , реш.№ 149 от 2011 д.№574/10г ІІІ г.о ) ,на които обжалваното решение не противоречи . Справедливостта , като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди , включва винаги конкретни факти, относими към стойността ,която засегнатите блага са имали за своя притежател , именно в този смисъл справедливостта не е абстрактно понятие , а се извежда от преценката на обстоятелства с обективни характеристики . Тази преценка не липсва в обжалвания акт и въззивният съд е посочил кръга обстоятелства , от значение за определяне на обезщетението по размер ,съгласно практиката на ВКС .Това са на първо място тежестта на повдигнатото обвинение и конкретно фактът, че един млад човек е бил обвинен в опит за умишлено убийство, за което се предвижда наказание лишаване от свобода до 20г., доживотен затвор и пр., същият е бил оправдан по всички обвинения .Преценяван е злепоставящият характер на обвинението , срокът и интензитета на процесуалната принуда , личността на засегнатия от незаконно наказателно преследване и негативните преживявания в тази връзка – както са били доказани. В изложението липсва ясна насоченост и формулиран въпрос , който да е изрично , конкретно привързан към изложената в мотивите на въззивния съд преценка, основана на конкретно установените и решаващо преценени от съда обстоятелства( стр 6-8 от решението), които съгласно указанията и в ППВС № 4/1968г и установената съдебна практика са от значение за размера на обезщетението в този случай . П. поставя въпрос по прилагането на критерия на чл. 52 ЗЗД без връзка с решаващите съображения на съда. Немотивирано е изтъкваното от страна на Прокуратурата противоречие на решението по отношение необходимостта да се формира извод за наличие или липса на причинна връзка. Изводът е направен , мотивиран съгласно установените по делото обстоятелства и обсъдените доказателства ,които в случая безспорно обуславят положителната преценка за нейното наличие. Решението е в съответствие с указанията по т.3 от ТР №3/2005г на ОСГК, а указанията по т. 11 ТР №3/2005г на ОСГК не се отнасят до настоящия случай , тъй като ищецът е бил оправдан по всички обвинения.В съответствие с тълкувателната практика извод за пряка причинна връзка е изграден и по отношение на присъдените имуществени вреди .
Воден от горното , Върховен касационен съд ,ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №174 от 19.03.2014г по гр.дело № 123/2014г. на Пловдивски апелативен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .