2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 38
София, 09.01.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети декември , две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №5919/2014 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Д. К. Н. В. срещу решение №116 от 23.06.2014г по гр.дело № 231/2014г. на Видински окръжен съд , с което е потвърдено решение №156 от 24.04.2014г на ВРС за отхвърляне на иска му срещу работодател по чл. 200 от КТ , за обезщетение на неимуществени вреди от влошаване на здравословното състояние –„хронична дихателна недостатъчност – първа степен” , както е установено по ЕР на ТЕЛК от 23.04.2013г ,за срока на инвалидността от три години , във връзка с установено по- рано професионално заболяване . Искът е отхвърлен със съображениято , че наличие на трайно усложнение (ексцес) не се установява от посоченото експертно решение , тъй като преосвидетелстването по него не установява нов процент неработоспособност ,нито нова степен на дихателната недостатъчност , в тази част диагнозата е изписвана по различен начин в предходните ЕР на ТЕЛК ,без това да сочи на допълнително здравно състояние Отделно от това е изтъкнато ,че неоснователно се претендират неимуществени вреди за бъдеще време.
Като основание за допускане до касация се поддържа чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по процесуалните въпроси за прилагането на чл. 272 ГПК – поради противоречие с решение №268/2011 гр.д №191/2011 ВКС ,реш. № 415 от 2012г І г.о ,реш. №10 от 2011г ІІІ г.о,реш. № 346 от 2011 гр.д №1387/2010 ІІІ г.о , реш. № 157 от 2011г ІІ т.о ТК ; за правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото, разрешен при противоречие с ТР №1 от 2013г ОСГТК ; за принципа на служебното начало , разрешен противно на указаното в реш.№19 от 2011г гр.д №262/2010 ІІ г.о ; за прилагането на инцидентен контрол спрямо влязъл в сила административен акт ( в случая влязло в сила ЕР на ТЕЛК ) когато не са направени възражения по валидността му , разрешен противно на указаното в реш №42 от 2012г гр.д 267/2011 ІV г.о , реш. 185 от 2012 гр.д І737/2011 ІV г.о и др., тъй като съдът не зачел всички констатации по експертното решение; относно задължението да се обсъдят всички доводи и съображения на страните , в която връзка също е цитирана практика по чл. 290 ГПК . Като материалноправен е формулиран въпроса за обезщетяването при професионално заболяване след възникване на усложнения , като се изтъква противоречие с ППВС №4/1968г.,ППВС № 4/1975г , Решение №2 от 11.VІІ 1995г , Пленум на ВС по отношение на това ,че на обезщетяване подлежат всички вреди , а също и при противоречие с формирана практика на ВКС по чл. 290 ГПК , указваща че констатациите на ТЕЛК не могат да бъдат опровергавани в производството по чл. 200 КТ . (реш. 185 от 2012 гр.д І737/2011 ІV г.о ВКС и др.) . Сочи се основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. Оспорва се съображението на ВОС , че посочената в последното ЕР на ТЕЛК „ХДН І ст.” не е ново заболяване , като не е зачетено заключението на вещото лице по назначената СМЕ , преценяващо състояние на влошаване .
Ответникът [фирма] не е взел становище.
Върховен касационен съд , ІІІ г.о намира , че не е налице основание за допускане на касационната жалба до разглеждане по същество .
Всички въпроси в изложението са формулирани твърде общо . Процесуален въпрос по прилагането на чл. 272 ГПК въззивният съд не е разрешил в противоречие с цитираната практика на ВКС, тъй като от съдържанието на акта е ясно към кои изложени в първоинстанционното решение фактически и правни изводи има препращане, а Видински окръжен съд е изложил и свои решаващи съображения от правна страна . Останалите въпроси преформулират оспорването на фактически извод , в случая за тъждество на съдържание. В изследваните по делото документи – влезли в сила ЕР на ТЕЛК за последователно преосвидетелстване на ищеца във връзка с професионалното му заболяване , съдът се е позовал и е възприел , а не е игнорирал констатациите на компетентните медицински органи по въпроса има ли ексцес. Този подход е в съответствие с установеното в практиката на ВКС разрешение, включително приложените от защитата съдебни решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК. Липсвал е надлежно удостоверен факт , релевантен по основанието на иска и подвеждан под фактическите признаци на ексцес в последователната практика на ВС на РБ и ВКС , включително задължителната. (реш.№368/2010г по гр.д№1235/2009 ІІІ , реш.№185/2010г ІІІ г.о , реш.№ 376/2010г ІV г.о, реш. № 134 от 2013г по гр.д № 709/2012 ІV г.о, постановени по реда на чл. 290 ГПК). Доказателствената теза на защитата е обсъдена и мотивирано отхвърлена , така че нямат основание и съображенията за противоречие със задължителна практика по въпроси за процесуалните задължения на въззивния съд , обсъждането на доводи и становища , мотивираност на решението и пр. Неприемлив е доводът , че като е направил оспорвания от касатора извод относно съдържанието на записаното в административен акт с обвързваща относно фактите сила , съдът е коригирал , ревизирал (при недопустим косвен съдебен контрол ) или преиначил констатациите по ЕР на ТЕЛК , по-конкретно в частта за диагностицираната „ХДН” и „ДН” , във връзка с хроничния характер и степента на това болестно състояние . Поради това Върховен касационен съд не възприема изразената чрез множеството свързани въпроси теза за наличие на основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК . От решаващия мотив на съда не следва направения в изложението на касатора извод , че противно на задължителната практика е игнориран общия принцип за пълно обезщетяване на професионално заболелия , приложим при отговорността по чл. 200 КТ , или относно значението на ЕР на ТЕЛК и НЕЛК при установяването на обстоятелствата , на които искът се основава . Указанията по цитираните Постановления на ВС на РБ и приложените решения от практиката на ВКС по реда на чл. 290 , чл. 291 ГПК не съдържат разрешение по въпрос , на който Видински окръжен съд е дал противно разрешение.
Предвид горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване решение №116 от 23.06.2014г по гр.дело № 231/2014г. на Видински окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .