1
2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 52
София, 11.01.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети ноември , две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №4436/2015 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на К. ,чрез ТД на Комисията [населено място] , срещу решение №.96 от 14.04.2015г по гр.дело № 304/2014г. на Великотърновски апелативен съд , с което е потвърдено решение №132 от 26.05.2014г на Габровски окръжен съд ,включително в частта ,с която са отхвърлени искове за отнемане в полза на държавата на имущество ,придобито от престъпна дейност и заместващата облага от продажба на недвижимо имущество ,моторни превозни средства и дружествени дялове на основание чл. 4 ал.1 , ал.2 ЗОПДИППД(отм).
В приложеното към жалбата изложение като основание за допускане на касационно обжалване се посочва чл. 280 ал.1 от ГПК. Противоречиво спрямо установена практика разрешение , основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК се поддържа по въпроса каква трябва да е причинната връзка между придобитото имущество и престъпната дейност . В ТР № 7 от 30.06.2014г ОСГК се посочва необходимост да има пряка ,или косвена връзка между двете ,достатъчна за да се предположи логически ,с оглед обстоятелствата по делото ,както и да не е установен законен източник в придобиването на имуществото , за да бъде то отнето по реда на чл.28 ЗОПДИППД(отм). Въззивният съд е дал разрешение в противоречие с установената практика по този въпрос , тъй като се е концентрирал единствено върху конкретната сума , придобита от конкретната престъпна дейност на ответника – в случая извършени без разрешение банкови и др. финансови сделки , престъпление по чл. 252 ал.2 НК. По вид и характер дейността позволява натрупването на значителни суми. Законът говори за пристъпна дейност , а не за престъпно деяние . Конкретното деяние е отпускане на три заема . Комисията счита ,че ВТАС е обвързал решението си и обосновката му с конкретното деяние ,а не с престъпната дейност ,така е стеснил приложното поле на закона ,противно на неговите цели ( чл. 2 ЗОПДИППД,отм) Тезата на касатора за противоречие по формулирания въпрос се обвързва с отговора , даден от съда на въпроса дали относно стойността на дадените конкретно парични заеми (установени три на брой и инкриминирани по чл. 252 ал.2 НК с влязла в сила присъда№132 от 17.10.2011г на Габровски ОС ) следва да се приеме , че е посочената в осъдителната присъда. Изтъква се , че въпросът за връзката между престъпление и придобито имущество е изразена в реш. №289/2014г по гр.д № 612/2014 ІІІ г.о, на която практика обжалваното решение противоречи, доколкото не се основава на вида и характера на установената престъпна дейност, а само на конкретния резултат. Повод за това дава приетото от въззивния съд , че установеното с присъдата по отношение размера на трите конкретни заема ,в паричен номинал ,обвързва съда при изводите му относно дохода, от тук и по отношение на подлежащото на отнемане при исковете с право основание чл. 4 ал.1 и ал.2 ЗОПДИППД (отм). Като не е направил извод за основателност на предположението, че имущество придобито преди конкретния момент, на конкретната престъпна дейност, респ. исковите суми в резултат на имуществени трансформации може и следва да бъдат отнети,въззивният съд е постановил решение в противоречие със задължителна за него практика на ВКС .
Отговор от ответника В. В. Г. не е постъпил .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Не и налице основание по смисъла на чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК поради противоречие на обжалваното решение с ТР №7 от 30.06.2014г ОСГК, по въпроса каква трябва да бъде причинната връзка между престъпната дейност и придобитото имущество , за което не се установява законен източник.Въззивният съд се е ръководел именно от указанията по Тълкувателно решение № 7 от 30.06.2014г ОСГК ,като за една част от имуществото, придобито десет години преди ответникът да предприеме инкриминираната престъпна дейност, изразяваща се в предоставяне на парични заеми без разрешение и осъществявана от него след 2009г , обосновано и логически е изтъкнал липсата на каквато и да било връзка. Следствието не може да предхожда причината и при проявната форма на конкретната престъпна дейност съдът е съобразил зависимостта на облагодетестването от вида на конкретното престъпление .
По отношение размера на дадени три заема от ответника на физически лица , като санкционирана от наказателното право негова дейност – деяния по чл. чл.252 ал.2 НК, въззивният съд е изтъкнал обвързващо значение на влязлата в сила присъда що се отнася до размера им , но правната преценка на съда не е в изражение на тезата, която К. оспорва чрез въпроса ,нито дава основание за довод , че по поставения правен въпрос има противоречие . На първо място , това имущество е отнето на основание чл.4,ал.2 ЗОПДИППД(отм) и в тази част първоинстанционното решение е потвърдено от въззивния съд .Позоваването на чл. 300 ГПК в мотивите на въззивното решение е само за установения размер на самите заеми в парично изражение , тъй като комисията е поддържала ,че същите следва да се съобразят като незаконен доход за ответника в размерите, посочени при сключване на договорите за ипотека с цел обезпечаването на трите заема с конкретни физически лица .Доколкото задължително съдържание при формалния договор за ипотека е посочването на вземането, което ипотеката обезпечава , същото е било посочено в нотариалните актове ведно с лихвите за целия договорен преиод (т.е сумарно) Комисията е основала иска си на твърдение ,че тази сума е подлежаща на отнемане облага, а такъв доход безспорно не е бил реализиран от ответника при конкретните обстоятелства .Въззивният съд е посочил ,че при изчисленията следва да се въприеме установената по наказателното дело номинална величина на трите парични заема, предвид установеността на деянията, за които ответникът е осъден.Решаващите съображения на въззивния съд не дават основание на касатора да твърди ,че не е направена разлика между престъпна дейност и престъпното деяние и двете са отъждествени,че облагата от престъпната дейност е приравнена на посочения в присъдата престъпния резултат и пр. , както и че по аргумент от чл. 300 ГПК съдът е обвързал решението само с конкретното деяние,без да направи доказателствения извод за престъпната дейност. Мотивите в частта , с която ВТАС е изтъкнал правното значение на присъдата по наказателното дело , са елемент от друга , фактическа и в случая изцяло доказателствена преценка , при съпоставката между доходи и стойност на придобито имущество. Комисията е поддържала ,че стойностно трите отпуснати заема трябва да се сумират като доход от престъпна дейност в размера , който е бил посочен при обезпечаването им с ипотека , който е различен от реалния им, установен размер. Установеният размер е общо 32 600 лева заедно с реално получените лихви , или за целите на процеса – 153,54 месечни работни заплати (М.). След като въззивният съд не е приемал, че престъпната дейност съгласно чл. 3 ЗОДИППД (отм) се свежда само до тези три отпуснати заема като деяния от състава на престъплението по чл.252 ал.2 НК по осъдителната присъда, неотносима е съпоставката с реш. № 289 от 19.12.2014г по гр.д № 612/2014 ІІІ г.о , като практика по чл. 290 ГПК в отговор на поставения правен въпрос. Не се обосоновава противоречие Конкретни са били фактическите и правни съображения на въззивния съд за частично отхвърляне на исковете в една част , но въпросите не са формулирани във връзка с тези решаващи съображения , подробно изложени на стр. 19-21,стр. 24-25 от мотивите на решението . Законът изисква връзка между престъпната дейност и имуществото, което се отнема и отговорът на въпроса към кой момент се установява дали имуществото е придобито от престъпната дейност, е обусловен от тази връзка.Отговорът е в зависимост от вида на конкретното престъпление и от установената или предполагаема връзка с облагодетелствуването , както и от начина на придобиване. Преценката за доходите на извършителя, разходите, съответно влагането на средства от законен източник в конкретното придобиване, се извършва също към момент, който се определя от горните обстоятелства , при имуществени трансформации включително.С тази преценка най-напред следва да се ангажира ищцовата комисия ,за да предяви мотивирано иска, а не обезателно да претендира отнемане на всичко, придобивано като имущество двадесет години назад.Воден от гореизложеното ВКС , ІІІ г.о
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска до касационно обжалване решение №.96 от 14.04.2015г по гр.дело № 304/2014г. на Великотърновски апелативен съд .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .