3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 694
София, 03.06.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети май , две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №2595/2013 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на „Дом за деца и младежи с умствена изостаналост „ [населено място] срещу решение от 17.01.2013г по гр.дело № 329/2013г. на Окръжен съд Монтана , с което в трудов спор са уважени искове по чл. 344 ал. т.1 и т.2 и т.3 от КТ за незаконосъобразност на уволнение по чл. 325 ал.1 т.3 от КТ,преквалифицирано от съда по основанието на чл.325 ал.1 т.8 КТ
В приложеното към жалбата изложение е поставено като въпрос задължителното мотивиране на решението ,с довод ,че въззивният съд не е извършил самостоятелна преценка на доказателствата ,не е обсъдил всички доводи . Сочи се основанието по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК поради противоречие с ППВС № 1/1953г и ТР № 1 /04.01.2001г ОСГК ,както и с реш.№216/2011г по т.д.№87/2010 ТК на ВКС по същия процесуален въпрос . По критерия за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК се сочи въпрос , с оглед императивните разпоредби на чл. 90 ал.2 КТ и на чл. 90 ал.3 КТ ,необходимо ли е изрично писмено изявление от работника за превръщане на безсрочен трудов договор в такъв със срок ,при положение че заеманата от него длъжност вече е определена за заемане с конкурс от работодателя , или в този случай е достатъчно съгласието , изразено в допълнително споразумение . Въпросът ще е от значение за точното прилагане на закона с оглед правомощията на работодателя за определяне на конкурсни длъжности.
В отговор ответника по жалбата Б. А. П. ,чрез пълномощник адв.В.М. , оспорва да е налице основание за допускане до обжалване по двата въпроса , съдът е мотивирал акта си и противоречие се сочи без обосновка . По поставения материален въпрос е налице непротиворечива практика по чл.67 ал.3 КТ ,която съдът е приложил, не се касае за непълни и неясни норми .Претендира разноски .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК се извежда не процесуалноправен въпрос, а оплакване за нарушение на задължението на съда да мотивира и преценява съгласно чл. 188 ГПК (отм), чл. 235 ал.3 ГПК . Без конкретни доводи за това кое решаващо доказателство , или съображение на защитата е останало необсъдено ,съответно в какво се изразява решаващото му значение за изхода на делото , Върховен касационен съд не приема да са формулирани конкретни процесуални въпроси , относими към решаващата дейност на съда . Процесуален въпрос по допускане до обжалване не може да се формулира относимо и когато се игнорира съдържанието на постановеното решение ,в неговата съобразителна част. В случая решението съдържа мотивите на съда , обсъдени са установените релевантни обстоятелства, съответни на тях са и правните изводи .Правната тезата на работодателя не е била възприета , което не означава ,че не е обсъдена . Това , че касаторът не е съгласен с изводите на съда за приложимия закон не е достатъчна като обсоновка, че решението е постановено в противоречие с ТР № 1 /04.01.2001г ОСГК , не става ясно от изложението защо се изтъква противоречие с реш. .№216/2011г по т.д.№87/2010 ТК . Съдържанието на въззивното решение в случая не дава основание да се поставят общи въпроси, свързани с процесуалните му действия.
На следващо място , въпросът за начина по който следва да бъде изразено желанието на работник или служител ,за се измени трудовият му договор от безсрочен в срочен , е решен в практиката на ВКС. Желанието следва да е изразено писмено , недвусмислено и отделно , подписването на допълнително споразумение, както е в случая , не изпълнява условието на чл.67 ал.3 КТ , а условието на тази императивна норма се отнася до всички случаи на предложен от работодателя срочен трудов договор, без оглед на основанията . Като оправдава едно установено закононарушение спрямо трудовите права на ищеца, с друго свое закононарушение , а именно че е обявил длъжността за заемане с конкурс в разрез с условията на императивната правна норма на чл. 90 ал.2 КТ , касаторът не може да формулира правен въпрос , относим към основанията на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Въпрос по смисъла на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК следва също да е правен , а не да изразява тези и виждания , противни на законоустановения правен ред. Ответникът в производството е установил разноски в размер на 1000 лева ,които следва да се присъдят
Предвид гореизложеното Върховният касационен съд , състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение от 17.01.2013г по гр.дело № 329/2013г. на Окръжен съд Монтана
Осъжда „Дом за деца и младежи с умствена изостаналост „ [населено място] да заплати на Б. А. П. сумата 1000 лева разноски .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .