3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 840
София, 03.07.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на девети май , две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №1943/2013 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на ДП Н. К. „Ж. И.” срещу решение от 26.11.2012г по гр.дело № 12787/2012г. на Софийски градски съд, с която е обезсилено решение от 01.06.2012г на СРС за отхвърляне на иска по чл. 200 от КТ като предявен срещу юридическо лице , което не е работодател по смисъла на §1 т.1 ДР на КТ . Решението на първоинстанционния съд е обезсилено като постановено по нередовна искова молба.
Като основание за допускане до касация се поддържа чл. 280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК , по въпрос, решаван противоречиво от съдилищата , а именно допустим ли е иск по чл. 200 КТ при липса на материално- правна легитимация на работодателя по предявените искове. Сочат се решения от казуалната практика на ВКС по ГПК(отм) и определение№340/2010 по гр.д. № 80/2010 ІІІ г.о по допускане на касационно обжалване. Изводът на въззивния съд за недопустимост на обезсиленото решение е в противоречие с реш. №104/2009г по д.№304/2009 ІІ г.о ,в същия смисъл са приложени и решения на окръжни и апелативни съдилища . Определение №340/2010 по гр.д. № 80/2010 ІІІ г.о е постановено по реда на чл. 288 ГПК , в него е приет довод за допускане до касационно обжалване по процесуален въпрос ,на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК, когато ищецът не сочи когото трябва за ответник в трудовия спор и същото се представя от защитата , за да се възприеме същият довод и в настоящия случай
Ответниците по жалбата , представлявани от адв. П. К. ,оспорват интереса на касатора от обжалване задето не е надлежен ответник . Не е поставен и правен въпрос. Претендират се разноски и присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.1 т.2 ЗА .
Върховен касационен съд , ІІІ г.о намира ,като страна в процеса ответникът има правото на касационна жалба ,което е упражнил ,но не е налице основание за допускане на касационната жалба до разглеждане по същество .
Въпросът , формулиран в изложението , няма връзка с решаващите съображения на съда , които са за нередовност на исковата молба .Трайна и установена е практиката ,че постановеното по нередовна искова молба решение е недопустимо , а колкото до случаите , в които при нередовна искова молба , по трудов спор , искът се отхвърля поради ненадлежност на привлечения ответник като работодател по смисъла на на §1 т.1 ДР на КТ , въззивният съд се е позовал на ТР №1/2012 по т.д.№1/2010 ОСГК. По решаващо произнесеният от съда въпрос, който касаторът засяга в изложението , но в неотносим аспект , е налице и практика по чл. 290 ГПК (реш. по гр.д№80/2010 ІІІ г.о ,реш. по гр.д № 485/12 ІІІ г.о реш. по гр.д.№810/2009г ІІІг.о , реш по гр.д № 669/2010 ІІІ г.о на ВКС), с която практика СГС се е съобразил Насочването на иска в трудовия спор срещу лице , което не е работодател ,при изложени в исковата молба обстоятелства за правоотношение с работодател , поставя съда в положение да следи служебно за процесуалните предпоставки и ако по исковете се сочи ненадлежен ответник , да укаже изправянето на тази именно нередовност.Това разрешение е следвал и въззивмния съд в случая.Основанието на чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК не е налице , съдържателни съображения във връзка с основанието по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК липсват – въпросът,част от която касаторът засяга, е намерил разрешение в задължителна за съдилищата практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК и обжалваното решение не е в противоречие с тази практика .
Извършени от ответниците по касационната жалба разноски не се установяват ,няма и списък .Не е представен договор за правна помощ и в този случай,при липса на договор , редът за определяне на възнаграждение за представляващия ответниците по жалбата адвокат е този по чл. 36 ал.2 ЗА , към който текст чл. 38 ал.2 ЗА препраща , включително за случаите по чл. 38 ал.1 т.2 ЗА . Ето защо настоящият съд не присъжда разноски в тежест на касатора
Предвид горното , Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение от 26.11.2012г по гр.дело № 12787/2012г. на Софийски градски съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .