4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 147
София, 04.02.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесет и първи януари , две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №1148/2012 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на С. И. Д. чрез адв. П. П. срещу решение №165 от 18.06.2012г. по гр.дело № 64/2012г. на Великотърновски апелативен съд , с което при повторното разглеждане на делото от въззивен съд съгласно решение №26 от 30.01.2012г по гр.д № 151/2011г на ВКС ІV Г.о , е потвърдено решение №107 от 17.06.2010г по гр.д. 889/2009г на Окръжен съд Велико Търново ,по отхвърлен иск с правно основание чл. 33 ал.1 ЗЗД за унищожаване на договор за покупко- продажба на недвижим имот със запазено право на ползване като сключен при крайна нужда и явно неизгодни условия за прехвърлителя.
В приложеното към жалбата изложение на основанията по допускане се посочват основанията по чл. 280 ал.1 т.1 , т.2 и т.3 ГПК по съществени материални и процесуални въпроси ,които не са изрично формулирани. Изтъква се противоречие със създала се практика на ВКС по аналогични казуси ,в която се приема ,че без правно значение за основанието по чл. 33 ал.1 ЗЗД е какви са били последващите отношения на страните по сделката , в един по- късен етап .В противоречие с тази практика ,пример за която са приложените реш. № 1041/2009 гр.д№2088/2008 ВКС , реш.№283/2006г по гр.д 200/2005 ВКС, опр.№42/2009 д.№4944/2008 ВКС , въззивният съд приема да обсъжда и изследва последващите отношения ,т.е позовава се на факти и обстоятелства ,неотносими към правния спор, като случили по време след сключването на сделката.Основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК се аргументира с тезата , че обжалваното решение противоречи на отмененото с реш решение №26 от 30.01.2012г по гр.д № 151/2011г на ВКС І. Г.о(постановено по реда на чл. 290 ГПК , след касационно обжалване) въззивно решение ,т.е конкретния казус се решава противоречиво от съдилищата.Според защитата е налице противоречиво тълкуване и прилагане на чл. 33 ал.1 ЗЗД и решение на ВКС по жалбата ще даде изясняване и осъвременяване на съдебната практика .
Ответниците Л. И. Л. и П. С. К. оспорва изложението и поради липса на формулиран правен въпрос считат ,че касационно обжалване не следва да се допуска. Твърдението за противоречиво разрешен правен въпрос е останало неопределено , не е подкрепено и от приложените съдебни актове
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
В изложението липсва формулиран правен въпрос и доводите на ответниците в тази връзка с основателни . Касаторът е длъжен за изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен с обжалваното въззивно решение, като ВКС не го извежда по своя преценка от изложението му . Съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. по описа на ОСГТК на ВКС,правният въпрос ,разрешен с обжалваното въззивно решение, е този който е включен в предмета на спора, индивидуализиран с основанието и петитума на иска и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело,но не и за правилността на обжалваното въззивно решение,за възприемане на фактическа обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, както е в настоящия случай, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение,без да се обсъждат допълнителните основания за това.
За пълнота следва да се добави , че защитата на касаторката изтъква противоречие с практиката на ВКС без да подкрепи доводите си с приложения , които основанието на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК има предвид , както и без да подкрепи тезата си ,че решаващите съображения на въззивния съд за отсъствие на предпоставките по чл. 33 ал.1 ЗЗД са резултат от преценка на неотносими към основанието на иска обстоятелства. Въззивният съд е следвал указанията по отменителното решение №26 от 30.01.2012г по гр.д № 151/2011г на ВКС І. Г.о , постановено по реда на чл. 290 ГПК във връзка с конкретното дело в отговор на материалноправния въпрос кога условията са явно неизгодни по смисъла на чл. 33 ал.1 ЗЗД и изясняването на кои обстоятелства , свързани с еквивалентността , цената и пр. , са от значение в случай като настоящия – при продажба със запазено пожизнено право на ползване от продавача „съвместно с купувачите”. Изводът на въззивния съд в тази връзка , изграден след фактически и правен анализ на договора и поведението на страните , че ищецът е сключил сделката с конкретната цена не при неизгодни условия , а защото са му предложени изгодни условия за неговото съществуване : да живее безвъзмездно в имота , да не плаща консумативи , да бъде осигуряван от купувачите и пр. е решаващ извод , който не е в отклонение от константната практика кои обстоятелства и отношения са от значение за основанието на иска , с оглед момента на настъпването им .
Съдържателно аргументиране на основание по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК също липсва предвид противопоставянето на съдебни решения по едно и също дело , първото от които е отменено като неправилно от ВКС. Общият довод ,че нормата на 33 ал.1 ЗЗД , по която има обилна , включително задължителна за съдилищата практика на ВКС , се тълкува и прилага противоречиво , не може да бъде възприета като аргументация в подкрепа на основание за допускане до касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК .
Ето защо Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №165 от 18.06.2012г. по гр.дело № 64/2012г. на Великотърновски апелативен съд .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .