2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 909
София, 09.10.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември , две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №2813/2015 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на ЦДГ „Червената шапчица” [населено място] срещу решение № 355от 26.02.2015г по гр.дело № 3584/2014г. на Пловдивски окръжен съд, с което след отмяна на решение от 13.10.2014г по гр.д №3616/2014г на Пловдивски районен съд , в трудов спор за законосъобразност на наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”, е отменена Заповед №140А338/12.02.2014г на Кмета на [община] , с която този орган на дисциплинарна власт е наложил оспорваното наказание на директора на ЦДГ Т. К. К. – Б. Отмяната е постановена поради неспазване на сроковете по чл. 194 ал.1 КТ.
В приложеното към жалбата изложение,като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл. 280 ал.1 т.1 и чл. 280 ал.1, т.3 ГПК . Противоречие с практиката на ВКС се поддържа по въпросите : допустимо ли е съдът при постановяване на фактическите си изводи, въз основа на които формира правните си изводи , да пропусне да обсъди доказателства , които са от значение за решаване на спора ; допустимо ли е съдът при постановяване на фактическите си изводи ,въз основа на които формира правните си изводи, да обсъди факти и обстоятелства, които липсват по делото. С тези въпроси се оспорва решаващото съображение на въззивния съд , че е бил пропуснат двумесечния срок от откриване на нарушенията, както и че не се доказва да е спазен едногодишния срок , считано от извършването им . Касае е се обсъждането на доклад с изх.№5453 от 13.11.2013г, ,който според защитата липсва по делото ”така както е изписан”, т.е не е представен като документ с този изходящ номер и дата. Според касатора не става ясно защо докладът се смята за изготвен на тази дата ,дала основание на съда да приеме същата за момент ,в който работодателя е открил нарушението.В практиката на ВКС началният момент е от откриване на нарушението, но след довеждане до знание на субекта на дисциплинарна власт констатациите в резултат на възложени проверки ,включително тези във връзка с възражения и писмени обяснения на служителя (реш№ 266/2011 по гр.д №311/2011 ІV г.о) , вкл. проведени срещи за изяснавяне на обстоятелствата , ако едва в резултат на тях допуснато нарушение е узнато по категоричен начин, са от значение за друмесечния срок по чл. 194 ал.1 предл. първо КТ. (реш.№1686/2005 гр.д 3106/2003 ІІІ г.о) В практиката на ВКС се приемат за извършени в едногодишният период нарушения, изразяващо се в бездействие в рамките на определен период, вкл. до откриването му , когато спецификата на работата не позволява откриване на точния ден и час на извършване,а контролирането е възможно само като краен резултат Изтъква се ,че по въпроса за сроковете въззивният съд е дал обратно разрешение , в противоречие с реш. № 79 от 2010 гр.д № 56/2010 ІV г.о , реш. № 467/2010 по гр.д № 1706/2009 ІІІ г.о, реш.№1686/2005 гр.д 3106/2003 ІІІ г.о , реш. №676/2010 по гр.д 999/2009 І. г.о ,реш. № 266/2011 по гр.д №311/2011 ІV г.о и реш. № 875/2010 по гр.д №726/2010 ІV г.о ,последните две решения приложени към изложението като практика по чл. 290 ГПК , с довод за основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК . Въпрос от кой момент започва да тече едногодишния срок за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 194 ал.1 КТ , е формулиран с довод за основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК .Тезата на защитата е , че по него липсва практика.
Ответницата Т. К.-Б. оспорва изтъкнатото основание за допускане до касационно разглеждане в писмен отговор. Въпросите са неясни ,не се сочи каква връзка имат с обуславяне на правните изводи по решението.Цитираната практика няма нищо общо с тези изводи и обстоятелствата по делото, които са ги обусловили.Оспорват се доказателствените изводи по отношение на един ясно индивидуализиран документ – доклад на проверяващи лица, посочен от самия касатор и работодател в заповедта (с изходящ номер и дата) като установяващ нарушенията и основание за налагане на оспорваното наказание .Претендира разноски .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК като процесуален въпрос е формулирана тезата ,че съдът е пропуснал да обсъди доказателства от значение за решаване на спора , но не се сочи кои са те. По основанието на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК се изтъква съдебна практика , формирана не по така поставения въпрос , а по въпроси, свързани с прилагането на чл. 194 ал.1 КТ . Поддържа се обратен на направения от съда фактически извод относно срока за налагане на дисциплинарни наказания, тъй като според касатора едногодишния период , за който наказващият има право да търси дисциплинарна отговорност, не е бил пропуснат. Не това е решаващото съображение на съда за отмяната на заповедта, а констатацията ,че е пропуснат двумесечния срок, считано от категоричното установяване на нарушенията по обективни и субективни признаци , пред органа с дисциплинарна власт,в случая кмет на съответната община. Това решаващо съображение на въззивния съд се оспорва с формулирането на неясен и неотносим въпрос : допустимо ли е при фактическите си изводи съдът да обсъди факти и обстоятелства , които липсват по делото.
Фактите, положителни или отрицателни, съществуват в действителността. За правната реалност те са обстоятелства, които подлежат на установяване при разрешаването на правен спор , по съответните процесуални правила и съдът обсъжда доказателствата по делото , за да формира извод за тях. Това е бил подходът и на въззивния съд , що се касае се до обстоятелството кога е бил известен наказващият орган за доклад с изх. № Z1-5453 от 13.11.2013г., изготвен от овластени проверяващи лица , констатирали нарушенията и съдържа ли той тази установеност , която в задължителната си практика ВКС свързва с началния момент на двумесечния срок. Съгласно съдържанието на процесната заповед на наказващия орган и заявеното в нея до ищцата , че „ резултатите от проверката са отразени в доклад с изх.№ Z1-5453 от 13.11.2013г ,предоставен Ви за запознаване на 16.12.2013г, а копие от него Ви е предоставено на 02.01.2014г. В доклада са отразени всички констатирани пропуски и нарушения, които представляват неспазване на трудовата дисциплина в качеството Ви на директор , а именно… „ с последвало в заповедта изброяване на нарушенията в 12 точки като кореспондиращи със съдържанието на копие от доклад с входящ номер при ЦДГ от дата 02.01.2014г ,при наличие на писмо изх.№784/16.12 2013 на Ккмета на Общ. П. , с което се искат обяснения и се заявява, че докладът е резултат от проверка ,възложена със заповед от на същия от 03.10.2013г на негови служители , непонятна остава тезата,че фактическите изводи на съда са могли да бъдат други по отношение на момента ,в който субектът на дисциплинарна власт е открил нарушението. В практиката на ВКС началният момент се свързва с довеждане до знание на субекта на дисциплинарна власт констатациите в резултат на възложени проверки , което в случая е факт ,настъпил на посочената в заповедта дата 13.11.2013г, а процедура по проверка във връзка с възражения и писмени обяснения на служителя ,за разлика от случая по реш.№ 266/2011 по гр.д №311/2011 ІV г.о., не е предприемана . Не е имало , нито са провеждани срещи за изяснявяне на обстоятелствата ,в резултат на които допуснато нарушение да е узнато по категоричен начин , както е в случая по реш.№1686/2005 гр.д 3106/2003 , ІІІ г.о. на ВКС .
Освен че съдът не е основал решението си на „липсващи обстоятелства” , касаторът не може да се ползва от липсата на доклада , на който е основал наказанието и като оспорва , че съдът индивидуализира този документ така , както същият е цитиран в негова заповед ,във връзка с установяването на фактическите основания при налагане на дисциплинарното наказание. Касаторът иска този доклад да се приеме за начален момент за известяване спрямо него, но считано от датата , на която е удостоверено постъпването му в местоработата на санкционираната служителка, при това след като процедурата по искане на обяснения е вече приключила ( дори междувременно е била издадена и изпълнена друга негова заповед от 16.12.2013г , за отстраняване на нарушенията) , а не от момента , който сам е посочил като субект на дисциплинарна власт при налагане на наказанието.Съдът ясно е определил и доказателствената му задача в този процес по отношение на обстоятелствата, свързани със срока. Не може да се възприеме тезата на защитата ,че на работодателя е следвало да се указва да повдига оспорване и да опровергава своите положителни твърдения , свързани с предпоставките за налагане на дисциплинарно наказание в трудовия спор.
По въпроса от кой момент започва да тече едногодишният срок за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 194 ал.1 КТ се поддържа довод за основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК , тъй като нямало практика по него. За пълнота следва да се изтъкне ,че доводът е несъстоятелен ,той противоречи на първата част на изложението , в която касаторът е изтъкнал и приложил част от практика на ВКС по чл. 290 ГПК ,формирана по този въпрос .
Касационно обжалване не следва да се допуска и на ответницата по жалбата следва да се присъдят разноски , установени в размер на 500 лева
Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение № 355 от 26.02.2015г по гр.дело № 3584/2014г. на Пловдивски окръжен съд.
Осъжда ЦДГ „Червената шапчица” [населено място] да заплати на Т. К. К. – Б. 500 лева разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .