О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1146
София, 30.11.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети ноември , две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Томов
гр. дело №4644/2015 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Р. България, чрез прокурор от АП- Пловдив , срещу решение №132 от 15.07.2015г по гр.дело № 311/2015г. на Пловдивски апелативен съд,с което е потвърдено първоинстанционното решение от 03.04.2015г на Пловдивски ОС в обжалваната от Прокуратурата част , по присъдено обезщетение за неимуществени вреди до размера на сумата 7 000 лева на основание чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ
В приложеното съм жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване от страна на Прокуратурата се посочва единствено, че от доказателствата не е следвало въззивният съд да направи извод за твърдяните неимуществени вреди като резултат само от повдигнатото обвинение в деяние по НК,не е съобразено ,че въпреки времетраенето на наказателното производство извън разумния срок , не са настъпили вреди повече от обичайните ,нарушен е принципа на чл. 52 ЗЗД , налице е противоречие с указанията по т.7 и т.8 от ТР №3/22.04.2005г по т.д №3/2004г ОСГК Конкретен правен въпрос не е формулиран.Касационните оплаквания в жалбата са , че вредите не са били доказани като последица от обвинението и е нарушен чл. 52 ЗЗД.
Отговор не е постъпил .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване
Конкретна формулировка на въпрос в изложението липсва , т.е не отговорено на общото изискване на чл. 280 ал.1 ГПК. Липсва също така обосновка на довода за противоречие на обжалваното въззивно решение с указанията по т.7 и т.8 от ТР №3/22.04.2005г по т.д №3/2004г ОСГК. Решаващите съображения на въззивния съд не са относими към указанията по т. 8 от Тълкувателно решение №3/22.04.2005г ОСГК, тъй като по делото не е била налице хипотеза на частично, или изцяло погасяване на наказателното преследване поради изтекла абсолютна давност.В случая наказателното производство е било прекратено от Прокуратурата поради недоказаност на престъплението по 201 НК и поради липса на състав за деянието по чл. 209 ал.1 НК. Изводите на съда за наличие на основание по чл. 2 ал.1 т.3 ЗОДОВ са изцяло съобразени с указанията по т.7 от ТР №3/22.04.2005г. ОСГК. Бланкетно и без връзка със съдържанието на обжалваното решение е изтъкваното от страна на Прокуратурата противоречие със задължителното указание да се формира извод за наличие или липса на причинна връзка между незаконните действия и вредите.Въззивният съд е изследвал и обсъдил обстоятелствата по делото , включително по отношение на причинната връзка.Не всички приетендирани от ищеца вреди са преценени като произтекли от повдигнатото обвинение и воденото наказателно производство. Макар че липсата на формулиран правен въпрос е достатъчна , за да обоснове недопускане на решението до касационно обжалване ,за пълнота следва да се изтъкне ,че обвинението срещу ищеца в тежко умишлено престъпление и неспазването на разумен срок в наказателното производство до прекратяването му от Прокуратурата , е причинило вредните последици за ищеца в степен ,която е била предмет както на проведено доказване, така и на конкретна преценка.Тази преценка е извършена от решаващия съд съответно на указанията ,дадени в ППВС № 4/1968г.Справедливостта , като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди , включва винаги конкретни факти, относими към стойността,която засегнатите блага са имали за своя притежател , именно в този смисъл справедливостта не е абстрактно понятие , а се извежда от преценката на обстоятелства с обективни характеристики. Тази преценка е обективирана в обжалвания акт, Пловдивски апелативен съд е посочил кои конкретно обстоятелства мотивират определения размер на присъденото обезщетение от 7000лева.Доводът на Прокуратурата за противоречие на решението с указания в задължителната за съдилищата практика не е конкретизиран, нито свързан с фактически и правни изводи на въззивния съд по обжалваното решение . Не са обосновка на основание по чл. 280 ал.1ГПК бланкетните оплаквания за неправилни изводи на съда относно наличието на причинна връзка , или несправедливо завишен размер на присъденото обезщетение .
Воден от горното , Върховен касационен съд ,ІІІ отд
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №132 от 15.07.2015г по гр.дело № 311/2015г. на Пловдивски апелативен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .