2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 197
София, 05.02.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети януари , две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №6595/2013 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на З. Е. Х. срещу решение № 978 от 22.05.2013г по гр.дело №137/2013г. на Софийски апелативен съд , с което е оставено в сила решението от 16.08.2012г по гр.д №2411/2006г на Софийски градски съд за отхвърляне на иск на касатора за обявяване на предварителен договор за окончателен на основание чл. 19 ал.3 от ЗЗД ,по продажбено отношение за ведомствено жилище между него и Държавата ,представлявана от МРРБ
В изложение по основанията за допускане на касационно обжалване се посочва чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК ,по въпроса кои са задължителните елементи на фактическия състав на предварителния договор във връзка с чл. 46 от ЗДС( в ред. ДВ бл.124/1998г) и такъв ли е заповедта на областния управител ,за да е завършен фактическия състав . Тезата на защитата е ,че волеизявлението на областния управител, представител на държавата при отчуждаване на имота ,би било елемент само на окончателния договор .За предварителния договор е от значение съгласието на ръководителя на ведомството. Така е прието по цитираното реш. №280 от 06.07.2010г по гр.д № 396/2009г на ВКС ІІ г.о , практика по чл. 290 – 293 ГПК, на която обжалваното решение противоречи.Поставен е и въпрос какво е правното значение и какви са правни последици поражда предложението на ръководителя на съответното ведомство за продажба на недвижим имот , ведомствено жилище частна държавна собственост ,съставлява ли то съгласие ,намира ли приложение чл. 13 ал.1 , чл. 14 ал.1 ЗЗД .по този въпрос е цитирано основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК
В отговор Областния управител на [населено място], ,представляващ Държавата , изтъква особения режим на ЗДС и ППЗДС относно продажбата на държавни ведомствени жилища . Решението е правилно. Държавата няма задължение за продаде , не може да има предварителен договор при сделки , подчинени на особена процедура
Отговор е постъпил и от Министъра на културата,в който основанията за допускане на обжалване се оспорват . Изтъква се ясната норма на чл. 46 ЗДС. Нормативно определеният в случая орган да извърши продажбата е областния управител по местонахождение на имота , неправилно се интерпретират чл. 13 ал.1 , чл. 14 ал.1 ЗЗД .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване
От съдържателна страна , първият поставен в изложението въпрос има ясен отговор в практиката на ВКС, изразена включително в цитираното от защитата съдебно решение №280 от 06.07.2010г по гр.д № 396/2009г на ВКС ІІ г.о, В решението като правилна практика(чл. 291 т.1 ГПК)е посочена възможността договорът за закупуване на ведомствено жилище от фонда на МВР да бъде обявен за окончателен от съда под условие ( чл.297ал.1 ГПК отм), като се плати определената според действащите императивни норми (чл. 46 ал.3 ЗДС, в сила от 15.04.2005г) цена , без в случая да е имало спор , че съответният орган е волеизявил положително със заповед, условията за продажбата,включително цената . В настоящия случай няма обективирано волеизявление за продажба на ведомствения имот от органа , в чиято компетентност е разпоредителната власт , това е областният управител по местонахождението на имота. Този отрицателен факт е обусловил и обжалваното понастоящем правно разрешение за липсата на предварителен договор . В цитираното от защитата решение не е игнорирано общото за всички договори изискване да е налице съгласие между страните – предварителният договор също предпоставя насрещни , съвпадащи по предмета на договора волеизявления . Това е посочено и в отговора на правния въпрос , даден в реш. №280 от 06.07.2010г по гр.д № 396/2009г на ВКС, ІІ г.о : „Предварителният договор за покупко-продажба може да бъде обявен за окончателен по реда на чл. 19 ал.3 ЗЗД , ако съдържа уговорка за съществените условия на окончателния и страните са поели обещание за неговото сключване” , т.е цитираната практика на ВКС не подкрепя тезата на касатора. Противоречие между обжалваното съдебно решение и цитираното решение на ВКС не е налице , липсва основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК.При разпореждане с жилища от ведомствения фонд на министерствата , страна по договора е държавата и в закона ясно е посочено кой орган изразява воля за сделка. В изложението липсва обосновка на основание по чл. 280 ал.1 т. 3 ГПК по поставения втори въпрос , а тезата на защитата ,че съдът следва да приеме един правен субект за обвързан с договор , без въобще да е изразена негова воля за това , противоречи на правния ред .
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение № 978 от 22.05.2013г по гр.дело №137/2013г. на Софийски апелативен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .