4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 230
София, 25.02.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи февруари , две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №1256/2012 г.
Производството е по допускане на касационно обжалване по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Р. България, чрез прокурор от Софийска апелативна прокуратура , срещу решение №996 от 15.06.2012г по гр.дело № 600/2011г. на Софийски апелативен съд , с което е потвърдено първоинстанционното решение от 24.10.2011г на Софийски градски съд по оспорвания от прокуратурата размер на присъдено обезщетение за неимуществени вреди, определен на 15 000 лв .
Касационна жалба е постъпила и от Н. Н. С. ,в частта , с която е потвърдено отхвърлянето на иска на основание чл. 2 ал.1 т.2 ЗОДОВ до претендирания размер от 40 000 лева .
В приложеното съм жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване от страна на Прокуратурата се посочва , че Софийски апелативен съд се е произнесъл по материалноправен въпрос , обоснован като несъотносимост на присъденото обезщетение с критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД в конкретния случай, както и разрешен в противоречие с практиката на ВКС по въпроса за необходимостта от задължителна преценка на всички обстоятелства . Без въпросът да е свързан с конкретни съображения в тази връзка , се изтъква противоречие на обжалваното решение с указанията по т.11 от ТР №3/2005г на ОСГК и т.19 от ТР №1/2001г ОСГК ,тъй като част от претендираните неимуществени вреди не били пряка и непосредствена последица от увреждането и липсва причинно следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди . Като основание са посочени критериите на чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК , доколкото по прилагането на чл. 52 от ЗЗД се изтъква противоречие с принципните указания на ППВС № 4/ 1968г ,както и с разрешения във връзка с индивидуалното определяне на вредата по критерия за справедливост ,дадени по други конкретни дела при „ сравнително сходни” случаи . Приложени са решения № 37 от 11.02.2009 на ВКС І г.о , реш. № 284 от 09.06. 2009г на ІІ г.о на ВКС , реш. № 783 от 30.06.2009г на САС, пример за различия при определяне на обезщетенията.
В изложението на касатора Н. Н. С. въпрос не е формулиран , като основание е посочен чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК с довод за противоречиво прилагане на чл. 52 от ЗЗД. Изтъква се противоречие с решение от незадължителната практика на ВКС (реш№ 37 от 11.02.2009 на ВКС І г.о) , във връзка с индивидуалното определяне на вредата по критерия за справедливост.
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по двете жалби .
Не се аргументира основание по чл. 280 ал.1т. 1 или т.2 от ГПК по въпрос ,свързан с критерия за справедливост и прилагането на чл. 52 от ЗЗД в материалноправен или процесуален аспект .
По кръга въпроси , свързани с прилагане на критирия , е дадено разрешение в постановени по реда на чл. 290 от ГПК решения на ВКС ( реш. № 532 ат 2010 гр.д№ 1650/2009 ІІІ г.о ,реш. № 377 от 22.06.2010г гр.д №1381/2009 ІV г.о ,реш. от 06.04.2011 гр д.№951/2010 ІІІ г.о , реш.№ 149 от 2011 д.№574/10г ІІІ г.о ) ,на които обжалваното решение не противоречи. Справедливостта , като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди , включва винаги конкретни факти, относими към стойността ,която засегнатите блага са имали за своя притежател , именно в този смисъл справедливостта не е абстрактно понятие , а се извежда от преценката на обстоятелства с обективни характеристики . Тази преценка не липсва в обжалвания акт и въззивният съд е посочил кръга обстоятелства , от значение за определяне на обезщетението по размер ,съгласно практиката на ВКС .Това са на първо място тежестта на повдигнатото обвинение и конкретно фактът ,че като полицейски служител , ползващ се с добро име сред колегите си ,ищецът е бил обвинен в тежко умишлено престъпление по служба . Преценяван е срокът и интензитета на процесуалната принуда , личността на засегнатия от незаконно наказателно преследване и негативните преживявания в тази връзка – както са били доказани.
В изложението и на двамата касатори липсва ясна насоченост и формулиран въпрос , който да е изрично , конкретно привързан към определени предпоставки на преценката Различните по размер обезщетения за различните случаи не са приемлив довод за наличие на хипотеза , въздигната от закона като изискване за допустимост в т.1 – 3 на чл. 280 ал.1 от ГПК.
Като игнорира определени ,конкретно установени и решаващо преценени от съда обстоятелства от значение за размера на обезщетението в конкретния случай , Прокуратурата поставя въпрос по прилагането на критерия на чл. 52 ЗЗД без връзка с решаващите съображения на съда. Немотивиран е доводът в изложението на Прокуратурата за противоречие с указанията по ППВС № 4/1968г. Цитира се задължителна практика ,но отново без връзка с конкретните фактически и правни изводи на въззивния съд и без конкретни доводи за изразено несъответствие с указанията в тази практика .
Същите съображения следва да бъдат изтъкнати във връзка с изложението на касатора Н.С., в което изложение формулиран правен въпрос изобщо липсва . Немотивиран е и доводът за противоречие на обжалваното решение с приложеното реш.№37/2009 по гр.д 5367/2008г на ВКС Твърди се , че въззивният съд не е взел предвид обстоятелства като служебно положение за злепоставения обвиняем ,продължителността на делото и пр. , които обстоятелства в действителност въззивният съд е взел предвид и е определил размерът на обезщетението въз основа на същите, като е съобразил принципното разрешение , обезщетението да отразява по „балансиран начин”(реш.№37/2009 по гр.д 5367/2008г на ВКС) тези обстоятелства .
Несъстоятелно е изтъкваното от страна на Прокуратурата противоречие на решението със задължителното указание да се формира извод за наличие или липса на причинна връзка , мотивиран съгласно установените по делото обстоятелства и обсъдените доказателства,които в случая безспорно обуславят направените изводи за нейното наличие . Решението е в съответствие с указанията по т.3 и т.11 от ТР №3/2005г на ОСГК и по общо поставения въпрос за прилагането на чл. 52 ЗЗД , същото е съобразено и със съдебната практика формирана по реда на чл. 290 ГПК
Воден от горното , Върховен касационен съд ,ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №996 от 15.06.2012г по гр.дело № 600/2011г. на Софийски апелативен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .