2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 24
София, 08.01.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми ноември , две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №5686/2013 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Р. В. П. срещу решение №103 от 24.06.20130г по гр.дело № 207/20130г. на Варненски апелативен съд , с което в обжалваната част е потвърдено решение № 288 от 21.02.2013 на Варненски окръжен съд , в отхвърлителната част по исковете за обезщетение на основание чл. 2 ал.1т.2 от ЗОДОВ до размера на исканите 60 000 лв. вреди от незаконно обвинение по което ищецът е бил оправдан, ,отделно обезщетение в същия размер за вреди от забавяне на наказателното производство извън разумен срок , съгл. чл. 6 ал.1 КЗПЧОС , като по първия иск са били присъдени 1300 лева , а по втория 2000 лева .
В приложеното съм жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се посочва ,че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос „за следващото се обезщетение” в противоречие с практиката на ВКС и по двата иска , Сочи се нарушение на критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД в конкретния случай , поради занижен размер на обезщетенията .Поддържа се основание по чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК по прилагането на чл. 52 от ЗЗД , изтъква се довод за противоречиви решения във връзка с индивидуалното определяне на вредата по критерия за справедливост , дадени по други конкретни дела при сходни случаи .Като пример за това ,че при същата тежест на обвинението и същия срок на наказателно преследване , са присъждани значително по-високи обезщетения, са цитирани и приложени конкретни решения .Изтъква се противоречие на обжалваното решение с указанията по ТР №3/2005г на ОСГК и ППВС №4/1968г , с реш.№532 от 2010г по гр.д.1650/2009г ІІІ г.о, реш.№377 от 2010 по гр.д№1381/2009 на ІV г.о, реш.№407 от 2010 гр.д№1273/ 2009ІІІ г.о , постановени по реда на чл. 290 от ГПК .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване
Не се аргументира основание по чл. 280 ал.1т. 1 или т.2 от ГПК по общо формулирания в изложението правен въпрос за определяне на обезщетението по критерия за справедливост. По аспекти на въпроса действително е дадено разрешение в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС ,част от които са приложени към изложението ,но обжалваното въззивно решение не е в противоречие с тази практика ,липсва и съдържателен довод за противоречие по правен въпрос . Справедливостта като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди , включва винаги конкретни факти, относими към стойността ,която засегнатите блага са имали за своя притежател , именно в този смисъл справедливостта не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на обстоятелства с обективни характеристики . Тази преценка не липсва в обжалвания акт ,тъкмо тя е решаващият мотив, а кръга преценени обстоятелства е съобразно указания в задължителната практика . От привличането на ищеца като уличен до влизане в сила на оправдателната присъда наказателното производство е продължило 11 години , но не само този срок е решаващо преценяван при определяне на обезщетението.След като е съобразил мярката за неотклонение ( най-леката ) и обстоятелството, че за периода срещу ищеца има влезли в сила седем осъдителни присъди за други престъпления , част от които присъди са постановени , съответно наказанията са изтърпявани през процесния исков период , вредите са преценявани при така устаноновените обсотятелства . Доводите на защитата не са привързан към конкретните фактически и правни изводи на въззивния съд по делото , посочил кои именно факти мотивират определения размер. Основание по смисъла на чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК не е налице .
Върховен касационен съд не приема и довода за основание по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК . Множеството приложени съдебни актове, в които на основание чл. 52 от ЗЗД са определи различни по размер обезщетения , не са аргумент за противоречие по правен въпрос а и такъв въпрос не е изрично , конкретно привързан към определени предпоставки на преценката , обективирана в обжалваното решение. Не се касае за разлика в критериите за определяне на обезщетението ,а следователно и за противоречиво прилагане на един и същи институт или правна норма Различните по размер обезщетения за различните случаи не са приемлив довод за наличие на основание по чл. 280 ал.1 от ГПК.
Воден от горното , Върховен касационен съд ,ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №103 от 24.06.20130г по гр.дело № 207/20130г. на Варненски апелативен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .