1
2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 210
София, 17.02.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети ноември , две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Томов
гр. дело №4230/2015 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Постъпила е касационна жалба на Р. С. Й. от [населено място] срещу решение №50 от 20.04.2015г по в гр.дело № 78/2015г. на Окръжен съд – Монтана в частта ,с която е потвърдено решение от 15.01.2015г по гр.д №48/2014г на Районен съд –Монтана за отхвърляне на иск по чл. 200 ал.1 КТ , за разликата над присъдените общо 10 000 лева до пълния предявен и претендиран размер на иска от 30 000 лева , като обезщетение за неимуществени вреди от травматично увреждане в резултат на трудова злополука . По касационната жалба на Р. Н. Т. и Е. Т. Г. ,наследници на ответната страна в процеса [фирма] срещу въззивното решение в друга негова част , не е допуснато касационно обжалване съгласно определение № 123 / 01.02.2016г по гр. дело №4230/2015 г. ІІІ г.о на ВКС . В частта по присъденото на първа инстанция обезщетение за имуществени и неимуществени вреди , първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано .
В изложението на касатора Р. С. Й. се сочи основание по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК , по въпроса за справедливия размер на обезщетението във връзка с претърпяна злополука. Като обосновка се изтъква противоречие с указанието по т. 11 от ППВС №4 от 1968г да се вземат под внимание всички обстоятелства , което въззивният съд не сторил . Изтъква се реш. № 1176/2008г ІІ г.о на ВКС като пример за справедливо обезщетение при увреждане от злополука . Въззивният съд не е отчел обстоятелството, че болките на ищцата от претърпяната на 13.10.2013г злополука, довела до ампутиране , продължават. В медицинската документация има и данни за предстояща оперативна корекция ,тя ще е свързана с допълнителни болки.Ако въззивният съд бе отчел тези обстоятелства , би завишил определеното по справедливост обезщетение
Ответниците по жалбата са депозирали отговор, като оспорва допустимосттай до разглеждане. Не са формулирани въпроси .Правният въпрос не е тъждествен с касационните оплаквания , в случая и те са неоснователни . Претендират се разноски .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по жалбата на Р. С. Й.
В изложението въпросът за справедливия размер на обезщетението е формулиран твърде общо. Съгласно установената практика справедливостта не е абстрактно понятие , а се извежда от преценката на обстоятелства с обективни характеристики, която преценка следва да намери място в съдържанието на решението. Това налага при формулиране на правен въпрос по прилагане критерия за справедливост в чл. 52 ЗЗД същият да се конкретизира. В случая връзката на въпроса с решаващите съображения на въззивния съд, определил по справедливост обезщетение от 10 000 лева , защитата на касатора основава на довод за неочетено и необсъдено обстоятелство.Според изложението не е било отчетено това , че болките не са затихнали и продължават .
Тази интерпетация на мотивите е неточна и не съотвества на съдържанието на решението . Понесените от пострадалата в резултат на злополуката болки и страдания са били предмет на изследване по две последователно приети медицински експертизи , чиито заключения са обсъдени от въззивния съд , в тази им част включително. Въззивният съд е определил и отграничил вредата от травматичното увреждане на лявата ръка , довело при ищцата до върхова ампутация (част от дисталната фаланга) на палеца на лява ръка и на показалеца на същата ръка , ниво основа на проксимална (І-ва) фаланга, при констатиран спокоен следоперативен период с оформени т.нар „ампутационни чукани” и обичайно затихване на болката. Установената от вещото лице през 2014г болка при докосване и затруднена хватателна способност поради чувствителност на нервите ,се дължи на каузалгия , констатирана като усложнение от втората медицинска експертиза . Съдът е обсъдил горното обстоятелство и констатацията на втората медицинска експертиза , но в тази връзка е изтъкнал , че не го взема предвид при обезщетението по чл. 52 ЗЗД , тъй като ищцата не е заявила въпросното усложнение като основание на иска си , съответно въззивният съд не го обсъжда като основание за по- висок размер на обезщетението. При тези решаващи изводи на Окръжен съд-Монтана е видно , че необсъждането на болките от ексцеса не е поради противоречие с указанията по ППВС №4/1968г. Касае се за обстоятелство извън кръга на тези , за които е определено обезщетението по справедливост , т.е. за увреждане , което остава извън предмета на спора и репарирането му не е предмет на делото. За увреждането , което въззивният съд е обезщетил с решението , са приложени ръководните указания в ППВС №4/1968г при определяне на обезщетение от 10 000 лева и основанието по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК не е налице по така формулирания въпрос .
Предвид горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №50 от 20.04.2015г по в гр.дело № 78/2015г. на Окръжен съд – Монтана в частта, с която е потвърдено решение от 15.01.2015г по гр.д №48/2014г на Районен съд –Монтана.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .