3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 6
София, 07.01.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето г.о на тринадесети декември
две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията ТОМОВ
ч. гр. дело №636/2012 г., взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.1 ГПК
Образувано е по частна жалба на Г. Д. Г. от [населено място] ,срещу въззивно определение № 152 от 31.07..2012г по ч.гр.дело № 342/2012г на Старозагорски окръжен съд , с което е потвърдено определение от 17.05.2012 РС [населено място] с което производството по иск с правно основание чл. 127 ал.2 СК, включително кръга привременни мерки по чл. 127 ал.3 СК е прекратено пред българския съд , на основание чл.8 и. чл.17 от Регламент ЕО №2201/2003 .
В изложение се сочи основание по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК по процесуалния въпрос кой е компетентния съд, при положение че детето има адрес в РБългария , който е „настоящ” адрес по смисъла на чл. 127 СК. Налице са непълни , неясни норми и следва по тълкувателен път да бъде изяснено по какъв начин кореспондират една с друга разпоредбите на Регламент ЕО №2201/2003 от 27.11.2003г и чл. 127 ал.2 СК при определянето на компетентния съд
Ответницата по жалбата не е заявила отговор
Частната жалба е постъпила в срок и е процесуално допустима. Същата не следва да бъде допусната до касационно разглеждане , по следните съображения :
Разрешеният с обжалваното определение процесуалноправен въпрос е за компетенния съд по иска ,чието правно основание според националното право е чл. 127 ал.2 СК, включително кръга привременни мерки по чл. 127 ал.3 СК Този е и въпросът , поставен изложението , но привързан към фактическото твърдение ,което не кореспондира с данните по делото. Според защитата, местопребиваването на детето към момента на завеждане на иска не е било в Р. Италия, както е заявено от самия ищец,сега касатор ,съответно е било безспорно установено в хода на делото , а следва за„местопребиваване” да се приеме РБългария ,тъй според регистрите за населението детето има адрес в [населено място] ,следователно и „настоящ адрес” по смисъла на чл. 127 ал.2 СК . Въззивният съд не е възприел този довод и е изтъкнал фактът на обичайно местопребиваване на детето в Р Италия ,за да приложи чл.8 във вр. чл.17 от Регламент ЕО №2201/2003 .
При горните мотиви на въззивния съд , поставеният от касатора въпрос е свързан с разрешения по делото въпрос за компетентността на съда , но не и с решаващите изводи по обжалваното определение , тъй като се игнорира фактът , на който същите са основани . Този факт е предвиденият в хипотезиса на приложимата норма .Съгласно чл. 8 от Регламент № 2201/03 г. на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност – общата компетентност за делата, свързани с родителската отговорност за детето е на съдилищата на държава-членка, „където детето има обичайно местопребиваване по времето, когато съдът е сезиран“. Следователно – цитираните норми (и съобразно европейското, и съобразно българското право),ясно свързват съдебната компетентност с тази държава-членка, където детето има обичайно местопребиваване по времето, когато исковата молба е подадена .
От гореизложеното следва ,че така поставеният въпрос , по какъв начин кореспондират чл. 8 от Регламент № 2201/03 г. на Съвета и чл. 127 ал.2 СК , не е от значение на точното прилагане на закона и за развитие на правото по смисъла, разяснен в т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ВКС. Това е така, защото в правоприлагането е установено разбирането за обичайното местопребиваване на детето като фактическо положение и въпросът за компетентния национален съд е изрично уреден в нормативни актове , като тълкуването и прилагането на съотносимите норми с ясно съдържание не създават проблеми в практиката, съобразно която е и даденото им разрешение от въззивния съд. Компетентността на първо място следва да се отнася към държавата-членка на обичайното местопребиваване на детето, чиито признаци са фактически , а не формални , като адресна или друга регистрация на детето , в определена държава .
По изложените съображения,ВКС ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на определение № 152 от 31.07..2012г по ч.гр.дело № 342/2012г на Старозагорски окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.