О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 182
София, 09.05.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети май две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Томов
ч. гр. дело №1081/2016 г , като взе предвид следното :
Производството е образувано по частна жалба вх. 1174/03.02.2016г на Н. М. Н. чрез адв. Н. Х. М., съдебен адрес [населено място], [улица] срещу определение №828 от 29.12.2015г по ч.гр.д. № 1296/2015г на Върховен касационен съд , ІV г.о с което е върната частна жалба на настоящия жалбоподател вх. № 11158/20.10.2015г г. против определение № 565/14.09.2015 г.,постановено по ч.гр.дело № 1296/2015 г. на ВКС, IV г.о. Частната жалба е върната на основание чл.262,ал.2,т.2,вр.чл.275,ал.2 ГПК, поради неотстранени в срок нередовности от жалбоподателя.
Оплакването е за неправомерно определение ,постановено в нарушение на процесуалния закон и при непълнота на доказателствата , в нарушение на чл. 5 ГПК . С акта е нарушен чл.6 ал.1 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и чл. 47 от Хартата на основните права в Европейския съюз. Поддържа се довод за съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Дори да се приеме, че дадените указания по редовността не са изпълнени точно и в срок , налице са били „особени непредвидени обстоятелства” и законоустановена предпоставка по чл. 64 ГПК.Жалбоподателят изтъква ,че разполага с медицинска документация и иска насрочване на открито съдебно заседание.Извършено е нарушение на правото на справедлив процес. Не е осигурена възможност за ищеца да упражни право на защита ,налице е неправомерен „отказ от правосъдие”.Ищецът е бил лишен от ефективно средство за защита пред съд ,не е бил изслушан в съдебно заседание.Отправено е искане за разглеждане и на настоящата частна жалба в открито заседание ,тъй като се касае за случай с фактическа и правна сложност.
Върховен касационен съд , състав на ІІІ г.о, намира частната касационната жалба за процесуално допустима по реда на чл. 274 ал.2 от ГПК .Предмет на проверка за правилност и законосъобразност са служебните действия и констатации на администриралия частната жалба състав на съда,което не налага необходимост от насрочване на открито съдебно заседание ,с призоваване на страните. По същество частната жалба е неоснователна.
След като с постановено по делото определение №565/14.09.2015г е била оставена без разглеждане като процесуално недопустима касационна жалба вх. № 66817/02.12.2009 г., подадена от ищеца Н. М. Н., чрез адв. Н. М. против определение № 12864/11.11.2009 г. по ч.гр.дело № 9236/2009 г. на Софийски градски съд и производството по делото е прекратено, срещу постановеното преграждащо определение на състава е постъпила в срок частна жалба вх. № 11158/20.10.2015 г, с обозначен подател Н. М. Н. , чрез адв. Н. М.. Частната жалба не е била подписана и не е отговаряла на изискванията на чл.262 ал.2 т.2 , чл.275 ,ал.2 ГПК .След указания те да се отстранят (разпореждане от 20.10.2015г), е постъпило единствено заявление от пълномощника на жалбоподателя (вх.№12480/20.11.2015г) ,към което е приложен документ за внесена държавна такса.С тази молба е заявено , че се изпълняват указанията и че защитата счита същите за изпълнени. С определение № 828/29.12.2015 г по ч.гр.дело № 1296/2015 г. на ВКС, IV г.о. частната жалба е върната на основание чл.262,ал.2,т.2,вр.чл.275,ал.2 ГПК, поради неотстранените в срок нередовности от жалбоподателя .
Обжалваното определение е законосъобразно .
Налице са били нередовностите , констатирани от съда и указани за отстраняване при постъпилата частна жалба.След надлежното им съобщаване и видно от съдържанието на постъпилата молба вх.№12480/20.11.2015г, те не са изпълнени в цялост , изпълнено е едно от тях .Съдът е изискал да се подпише или да се представи подписана вече постъпилата частна жалба , както повелява чл.275, ал.2 , вр. чл. 260 ,т.7 ГПК , да се приложат съответните преписи за връчване , съгласно чл. 261 ГПК. Не е нарушен , а спазен принципа за законност при връщане на жалбата ,след като в срок тези указания не са изпълнени . Приложен е чл.64 ал.1 и чл. 275, ал.2 във вр чл.262 ал.2 т.2 ГПК , които норми са императивни . Страната има възможност да иска продължаване на срока , каквото искане не е направено с постъпилото заявление вх.№12480/20.11.2015г от пълномощника на жалбоподателя , по отношение на неизпълнените указания. Не е направено и искане за възстановяване на срок и след изтичането му , за да се преценяват предпоставките за допустимостта на производството по чл.64 , ал.3 ГПК .Ето защо жалбоподателят неоснователно се позовава на процедурата за възстановяване на срок с довод ,че щом тя е уредена в закона , последиците на чл.275,ал.2 ГПК във вр. чл.262,ал.2,т.2, ГПК не е следвало да се прилагат . В настоящата частна жалба се изтъква здравословното състояние на жалбоподателя , но без конкретни факти и без да се приложи посоченото в жалбата медицинско удостоверение , без да се уточнява към кой момент здравословното състояние е попречило на жалбоподателя да изпълни указанията.Последният е имал и пълномощник по делото,който е адвокат. Вместо да изпълни указанията в останалата част ,настоящият жалбоподател , чрез пълномощника си е депозирал нова частна жалба с вх. № 14087/29.12.2015г , срещу същото определение. Тя е била подписана, но нейното съдържание , както и датата на постъпване в съда т.е след срока за изпълнение на указанията по редовността на частна жалба вх. № 11158/20.10.2015г ,както и след срока , в който е допустимо да се обжалва посоченото в нея определение ,са обусловили нейното връщане с разпореждане № 9 от 11.01.2015г на съдия- докладчика по делото .
Предвид горното , неоснователно жалбоподателят изтъква депозирането на върнатата частна жалба като свое процесуално действие , което съдът е следвало да съобрази с оглед редовността и допустимостта на частна жалба вх. № 11158/20.10.2015г. Върнатата втора частна жалба не представлява допълнително писмено изявление за отстраняване указания по редовността на вече подадената жалба, тъй като не е постъпила в срока за изпълнение на указанията , а след него. Това, както и липсата на искане за продължаване, или ако непредвидено обстоятелство е възникнало след изтичането на същия – за възстановяване на срок , е пречка за съда да преценява същата като действие на жалбоподателя по редовността на първата му частна жалба ,чието администриране е било на ход .
На следващо място , Върховен касационен съд ІІІ г-о не приема довода, че с постановяване на обжалваното определение не се осигурява ефективно средство за защита и справедлив процес , че приложената вътрешна процесуална законова уредба накърнява принципа на чл. 47 ал.1 ,ал.2 от Хартата на основните права в Европейския съюз, поради което следва да се отправи преюдициално запитване относно тълкуване на чл.47 ал.2 Хартата на основните права по въпросите дали държавите- членки са задължени да провеждат публични процеси ,да осигуряват ефективни правни средства за защита пред съд ,представлява ли нарушение на правото на справедлив процес първоначалното връщане на касационната жалба и други преграждащи актове извън предмета на настоящето производство , преценявани от жалбоподателя като неправомерни и „ отказ от правосъдие”. Липсва връзка между общностното право и приложените норми на вътрешното право , които в случая са правила от процесуално естество, на етап преценка за допустимост за обжалване пред съответен съд и служебен контрол за редовността им .Правата по чл. 47 ал.1 и ал.2 от Хартата на основаните права в ЕС са ясни , те не изключват, а предпоставят уредба в източник на процесуалното право на страната членка по тези въпроси , който източник в случая е ГПК . Разпоредбата на чл. 628 ГПК поставя като условие за отправяне на запитване преценката дали разпоредба на правото на ЕС, или на акт на негов орган е от значение за правилното решаване на делото, т.е. на първо място следва да е налице преюдициалност , каквато в случая липсва. На следващо място , изисква се връзка с разглеждане на спора по съществото му , а не на етап преценка за допустимост за обжалване пред съответен съд , при производство от частен характер (чл.234, ал.2 ДЕО).В случая оплакването, че като прилага вътрешното право по оспорван от ищеца начин , съдът накърнява основни права ,не може да бъде преценено като съдържателно основание за отправяне на запитване , свързано с тълкуване .
По изложените съображения ВКС , ІІІг.о
О П Р Е Д Е Л И :
Оставя без уважение искането на Н. М. Н. ,чрез пълномощник Н. М. , за отправяне на запитване до Съда на Европейските общности по настоящето дело .
Оставя в сила определение №828 от 29.12.2015г по ч.гр.д. № 1296/2015г на Върховен касационен съд , ІV г.о
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.