Определение №1129 от 3.11.2014 по гр. дело №4474/4474 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

2

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1129

София, 03.11.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети октомври , две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №4474/2014 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Н.” „К. К. Ф.” срещу решение № 3913 от 02.06.2014г по гр.дело № 2092/2014г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 23.10.2013г на Софийски районен съд.Отменено е наложено от касатора като работодател дисциплинарно наказание уволнение .В приложеното към жалбата изложение, като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл. 280 ал.1, т.3 ГПК , по въпроса : когато съдът е приел ,че дадено доказателство (констативен протокол на РИО на МОН )се ползва с обвързваща материална доказателствена сила на официален свидетелстващ документ и същият не е оспорен от другата страна , следва ли съдът да приеме отразените в него констатации за извършените дисциплинарни нарушения като безспорни .Тезата на защитата е , че констатираните пропуски и нарушения по този протокол „смислово се припокриват” с нарушенията , за които ищцата е била наказана в заповедта .
Ответницата А. И. – С. оспорва изтъкнатото основание за допускане до касационно разглеждане в писмен отговор. Съдът ясно е посочил ,че констатациите по протокола от проверката на МОН не кореспондират с фактическите основания ,залегнали в заповедта за уволнение .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК е формулиран въпрос, който е лишен от правно съдържание,а и няма връзка с решаващите съображения на съда ,тъй като няма и връзка със спорния предмет по делото . Предмет на трудовия спор са само тези дисциплинарните нарушения , за които ищцата е била наказана с уволнение , а не други. Съответно като поддържа ,че предмет на спора за законосъобразност на процесната заповед могат да бъдат факти извън така зададеното в нея съдържание , защитата основава доводите си на теза , несъвместима с правния ред . При наличие на ясни императивни норми в закона, съответно приложени от решаващия съдебен състав , по същество касаторът поддържа , че без да е извършено именно нарушението , за което уволнената е наказана , заповедта е законосъобразна ако по делото има официален документ на проверяващи органи, свидетестващ за друго нарушение от същото или подобно естество. Основанието 280 ал.1 т.3 от ГПК не е предвидено ,за да обема формулирането на подобни тези, в разрез с трудовото законодателство .
Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :

Не допуска касационно обжалване на решение № 3913 от 02.06.2014г по гр.дело № 2092/2014г. на Софийски градски съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .

Scroll to Top