3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 72
София, 15.01.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи ноември , две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №5221/2013 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Л. Т. К. ,А. К. Т. Л. К. и П. Н. чрез адв. И. Ц. срещу решение №297 от 20.06.2013г. по гр.дело № 81/2013г. на Пазарджишки окръжен съд в частта , с която е потвърдено решение №58 от 13.05.2011г на Районен съд [населено място] , по уважен иск на П. Т. К. на основание чл. 135 ЗЗД до размера на 13/40 ид. част от договор за дарение на недвижим имот – масивна двуетажна сграда , като относително недействителен .
В приложеното към жалбата изложение на основанията по допускане се поставя въпрос има ли качеството на кредитор по смисъла на чл. 135 ЗЗД лице , което претендира съществуването на свое вещно право по отношение на конкретния поземлен имот ,спрямо лицата , които отричат вещните му права. Защитата или реализацията на вещни права може ли да бъде осъществена чрез иск по чл. 135 ЗЗД, или е възможна чрез вещни искове. Поддържа се основание по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК като се счита , че обосновката на ищцовия интерес като кредитор и възприетия от съда мотив ,че при атакуваната сделка се възпрепятства възможността на ищеца да реализира правото си на съдебна делба , да получи дял от съсобственото имущество, т.е на едно вещно право , противоречи на закона и е негово неточно прилагане. Липсва и конкретна практика в отговор на поставените въпроси.Вземането е притезателно субективно право , не е вещно право и между двата вида права съществува разлика. Тези възражения са били подминати от въззивния съд . Средствата за защита на вещни права са уредени в Закона за собствеността и се защитават с вещни искове в който смисъл е реш.№279 от 2009г по гр.д 5149/2007г ІV г.о и реш. реш.№639 от 2010 по гр.д№754/2009 ІV г.о , а не с отменителен иск който иск с нищо не обезпечава ищеца в настоящия случай .
Ответникът по жалбата П. Т. К. оспорва изтъкнатото основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК . Позовава се на съдебна практика по приложението на чл. 88 ал.1 ГПК и чл. 92 ЗС при развален договор за издръжка и гледане, съобразена от въззивния съд . Собственик на постройките е собственикът на земята и те подлежат на връщане заедно с нея. Касае се за непарично вземане по отношение на прехвърлената сграда включително, защитено с иска по чл. 135 ЗЗД .
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване . В изложението липсва и обосновка по смисъла на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК ,а поставените въпроси са без значение за изхода на делото .
В аргументиране на основание по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК защитата формулира въпрос , чиито отговор няма отношение към предпоставките за допустимостта на отменителния иск и качеството на ищеца като кредитор. Според установената практика на Върховен касационен съд, вземането на кредитора по иска на основание чл. 135 ЗЗД може да е както парично , така и непарично (ППВС №1/1965 ОСГК) ,видът на престациията е без значение . (реш.№535 от 13.09.2010г гр.д.№1224/2009 ІV г.о).Ето защо без значение за качеството кредитор е дали при непарично вземане (напр. на връщане на вещ, която може да е и недмижима ) , то ще се удовлетвори посредством иск за защита на вещно право , чрез ревандикация , или с иск делба , в случай на съсобственост. Съсобственикът също разполага като кредитор с иска по чл.135 ЗЗД срещу друг съсобственик (реш.№639 от 2010 по гр.д№754/2009 ІV г.о ). Кредитор е прехвърлителят на недвижим имот или негов правоприемник , в полза на когото и по силата на отпаднало основание (чл. 88 ал.1 ЗЗД ), съществува вземане за връщане на прехвърленото – движима вещ с нейните принадлежности , недвижим имот с неговите подобрения, дори между страните да е спорно дали подобренията ще следват същия режим. Спорът във връзка с обхвата на задължението за връщане не препятства иска по чл. 135 ЗЗД като средство за защита и обезпечаване имуществото на длъжника. Увреденият има интерес от павловия иск , ако едно подобрение върху недвижим имот , подлежащ на връщане , е било отчуждено от длъжника като обект на самостоятелни права и даденото от въззивния съд разрешение в този смисъл съответства на установената практика по тълкуването и прилагането на закона .При задължение за връщане на имот в патримониума на отчуждетеля , искът по чл. 135 ЗЗД е допустимо правно средство , независимо от това дали между страните е висящ или предстоящ вещноправен спор , т.е спор по предявен иск за защита на вещно право . Павловият иск ще е недопустим тогава , когато непротивопоставимостта на сделката спрямо ищеца следва от друга норма , произтича от друго основание – по отношение на него , или по отношение на всички .Тогава действителното правно положение съвпада с търсената от ищеца правна промяна и поради това интересът от отменителия иск ще липсва , но подобно правно положение защитата на касаторите не твърди да съществува, нито съдът е имал основание служебно да го констатира и изтъкне в настоящия случай ,предвид данните по делото .
Ето защо Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №297 от 20.06.2013г. по гр.дело № 81/2013г. на Пазарджишки окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2 .