Определение №242 от 12.2.2014 по гр. дело №6813/6813 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

4

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 242

София, 12.02.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на шести февруари , две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №6813/2013 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Я. К. С. ,С. С. Б. и А. С. С. срещу решение № ІІ-94 от 16.07.2013г. по гр.дело № 1094/2013г. на Бургаски окръжен съд , с което е потвърдено решение №325 от 04.03.2013г на Бургаски районен съд ,с което са отхвърлени субективно съединените искове на касаторите с правно основани чл. 55 ал.1 от ЗЗД ,предявени за връщане на общо 13770 лв главница ,платени на отпаднало основание и лихва съгласно чл. 86 ЗЗД .
В приложеното към жалбата изложение на основанията по допускане се обсъждат изводите на съда като се посочва, че обжалваното решение е в противоречие с практика на Върховния касационен съд относно наличието на отпаднало основание при състава на чл. 55 ал.1 предл. трето ЗЗД . За да е налице съставът , основанието за даване следва да е съществувало при получаване на престацията , в този смисъл е ППВС № 1/ 1979г. Касаторите се позовават на хипотезата по отношение на процесното плащане към момента на издаване на нотариалния акт като ползуватели по §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ . Общината , предоставила им правото на ползване , е признала правото им на собственост ,прието е извършеното плащане и преписката е изпратена на нотариус , като придобиването на собствеността е основанието за плащане на процесната сума , в този смисъл е и реш. №106 от 2011г по гр.д № 1326/2010г на ВКС ІІ г.о. Също така Общината е установила предпоставките за плащането на земята ,за превеждане на определената стойност на имота по оценителен протокол и е издала свидетестващ документ за това , описан в съставения констативен нотариален акт. При завършен фактически състав по този ред (заплащане земята на собственика чрез Общинския съвет до 30.09.1994г по цени , определени съгл §4а ЗСПЗЗ), въззивният съд е приел , че ищците не са доказали правното основание за плащането съгласно законовата разпоредба на §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ ,поради това то е при начална липса на основание ,в който връзка се изтъква противоречието. Тезата на касаторите е , че от наличния и представен по делото констативен нотариален акт следва обратното , на основание чл. 179 ГПК. В него е описано заплащането на сумата в полза на [община] , като базисна цена и е налице доказателство както за нейното получаване , така и за основанието , на което е дадена .Като е приел обратното , Бургаски окръжен съд е постановил решение в противоречие с редица цитирани решения от практиката на ВКС по реда на чл. 290 ГПК ( реш.№157/2013г гр.д №103/2012г ВКС І г.о , реш.149/2013г гр. д№647/2012 ІV г.о реш.№261/2010 гр.д № 362/2009 І г.о). При горната обосновка се сочи основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК .
От ответника [община] не е постъпил отговор
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
В аргументиране на основание по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК защитата на касаторите на първо място е следвало да изпълни изискването да формулира ясно и точно правните си въпроси , за да обоснове в конкретна връзка значението, което отговорът им има за изхода на делото, при изложените от въззивния съд решаващи съображения за отхвърляне на иска с правно основание чл. 55 ал.1 ЗЗД . Решаващите съображения на въззивния съд са няколко , всяко от тях съдържа фактическа и правна обосновка за отхвърляне на иска спрямо общината за връщане на даденото по плащания , извършени през 1993г от ползуватели по реда на §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, включително поради погасяване на исковете по давност. Въззивният съд е изложил ясни и конкретни съображения защо хипотезата на „ отпаднало основание” , с оглед началният момент на погасителната давност ,не може да бъде обвързан с влизане в сила на съдебното решение от 2009г по отрицателния установителен иск за правото на собственост, успешно проведен срещу касаторите от правоимащите по реституция . В тази връзка няма формулиран правен въпрос. По съображението за начална липса на основание при плащането на цената на земята към 16.12.1993г в размер на 9750 лева (неденоминирани) и започналата да тече погасителна давност за вземането по чл. 55 ал.1 ЗЗД , съображенията на въззивния съд от правна страна не са тези ,с които касаторите сврзват доводите си в изложението. Начална липса на основание е приета поради това ,че за ищците изобщо не е съществувало правото да придобият по този ред , при самото извършване на престацията включително. Не става ясно къде касаторите съзират противоречие с указанията по ППВС № 1/ 1979г., на която практика въззивният съд се е позовал. Решение №106 от 2011г по гр.д № 1326/2010г на ВКС ІІ г.о не е приложено към изложението , но и същото дава отговор на въпроса дали решение на Поземлената комисия, постановено при действието на §4к ПЗР ЗСПЗЗ и чл. 28 ППЗСПЗЗ в редакциите им от ДВ бр. 98 от 1997г., е достатъчно, за да легитимира правото на собственост на бившите собственици. Не става ясно защо защитата счита , че отговорът на този въпрос има решаващо за изхода на делото значение в настоящия случай. Не става ясно и защо разрешените с останалите приложени съдебни решения на ВКС правни въпроси се възприемат като решаващи за изхода да делото , който е обусловен от съображенията на въззивния съд за погасяване на иска по давност ,за прилагане разпоредбите на Закона за деноминацията на лева (ДВ бр.20/1999г ) с оглед правилото , че връщане на парична сума съгласно чл. 55 ал.1 ЗЗД може да бъде присъдено в нейния номинален размер и съобразно постановеното в този закон , а не както е претендирано от ищците .
Тъй като противоречие на обжалваното решение с установена практика на ВКС по правен въпрос не е налице, касационно обжалване не следва да се допуска.
Ето защо Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

Не допуска касационно обжалване на решение № ІІ-94 от 16.07.2013г. по гр.дело № 1094/2013г. на Бургаски окръжен съд

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .

Scroll to Top