2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1299
София, 15.12.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети октомври , две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №4366/2014 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място], , чрез адвокат Ат.Ч. против въззивно решение № 125 от 17.04.2014г. по в.гр.д. № 111 / 2014г. на Ловешки окръжен съд, с което след отмяна на решение № 142 от 14.11.2013г. по гр.д. № 104/13г.на Тетевенски районен съд са отхвърлени исковете на касатора , ипотекарен длъжник , против [фирма] [населено място] за обявяване на нищожност на договор за ипотека от 20.03.2009г по н.а.№ 49 т.І рег.№ 550 д.№42/09г. поради неизвестност за тъждество на имота, на основание чл.170 от ЗЗД и поради невъзможен предмет на основание чл.26 ал.2 от ЗЗД.
В приложеното към жалбата изложение на основанията по допускане са формулирани четири въпроса : Първият въпрос е, какво включва и какво се определя в понятието „тъждество на имота” съгласно чл.170 от ЗЗД ,тяхното описание по нотариален акт и съпоставимостта им /идентичност/ с издадени скици от Общинската администрация , или с кадастрални карти и регистри.Вторият въпрос е, издадените актуални скици от местните Дирекции по архитектура и градоустройство или кадастралните скици и схеми от АГКК, задължителен елемент ли са от индивидуализацията /тъждество на имота/ в съответствие с приетите и действащите към момента на сделката – сключване на договора , градоустройствени и устройствени планове.Третият въпрос е, налице ли е недействителност на нотариалния акт за ипотека и липса на тъждество на имота на основание чл. 170 ЗЗД , от издадена невярна скица за поземлен или урегулиран поземлен имот по отношение на несъответствие на един от елементите – граници, площ, идентификационен номер ,от страна на общинската администрация ,или невярна кадастрална скица или схема от АГКК по отношение на имота ,предмет на ипотека . Четвъртият въпрос е допустимо ли произнасяне на първоинстанционният и въззивният съд относно законосъобразността на издаден административен акт по чл.17 ал.2 от ГПК при липса на изрично искане в тази насока, от страна по делото ,следва ли съда на това основание(чл. 17 ал.2 ГПК ) да се произнесе ,независимо от коя страна в процеса е оспорен акта .Поддържа се основание по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК, като по всеки от въпросите са изтъкнати съображения защо въпросите са от значение за изхода на спора по делото и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото .
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от [фирма],с който се оспорват нейната допустимост и основателност.Въпросите по никакъв начин няма да допринесат за развитие на правото. Претендират се разноски , юрисконсултско възнаграждение .
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Поставеният процесуалноправен въпрос , четвърти по ред в изложението – допустимо ли е произнасяне на съда по законосъобразността на издаден административен акт по чл.17 ал.2 от ГПК без изрично искане на страна по делото , в случая относно заповед № 113 от 12.02.2008г. на кмета на [община] , не обуславя допускане до касационно обжалване , тъй като сезиращо искане относно компетентността по чл. 17 ал.2 ГПК е направено от ответника [фирма] още с отговора на исковата молба(стр.39 по описа на гр.д № 104/2013 на РС Тетевен ) , там заповедта изрично е оспорена като нищожна и незаконосъобразна от страна по делото , която не е участвала в административното производство по издаването й .
Не обуславят допускане до касационно обжалване и останалите формулирани три въпроса , за които защитата неоснователно поддържа ,че са материалноправни по смисъла на чл. 280 ал.1 ГПК . Те са в оспорване на фактическите изводи на съда , а правният им аспект –относно значението на обсъжданите факти за действителността на учредена ипотека при изискванията на чл. 170 ЗЗД , е изяснен в установената практика на ВКС ,предвид решение № 140 от 10.09.2012г.по т.д.№ 329/10г.на ІІ т.о. и реш. № 111 от 25.07.2014г.по гр.д.№ 4005/13г.на ІІІ гр.о.постановени по реда на чл. 290 ГПК. Изводът по отношение тъждеството на ипотекирания имот е фактически извод на решаващия съд , основан на обстоятелствата по делото , а не единствено на описанието на вещта в акта и не избирателно на едни данни, включително скици , за сметка на други . Вторият поставен от касатора въпрос – дали скиците , издадени съгласно кадастралните скици и схеми от АГКК са задължителен елемент за индивидуализацията на имота, също има установен в практиката отрицателен отговор за случай , при който заповедта за одобряването им е приета след учредяване на ипотеката и са настъпили променя в плана . Не само правните , но и фактическите индивидуализиращи признаци на ипотекирания имот и неговото притежание към момента на сделката подлежат на преценка, за да се приеме или отрече наличие на тъждество по чл.170 от ЗЗД. Условието за тъждество на имота, изисквано от чл.170 от ЗЗД , не се явява нарушено само поради непосочване , или промяна по отношение границите на имота, предмет на ипотечното право , щом признаците , с които индивидуализацията на същия е извършена, са достатъчни да определят пространствените предели на правото на собственост . Въззивният съд е следвал именно този подход в съответствие с установената практика , при обсъждане на относимите по делото обсотятелства и отграничаването им , така че доводите на защитата за липса на установено разрешение в съдебната практика ,или необходимост от тълкуване (по основанието на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК) не могат да бъдат възприети. По отношение третия формулиран въпрос –недействителен ли е нотариалния акт за ипотека и липсва ли тъждество на имота на основание чл. 170 ЗЗД от издадена невярна скица за поземлен ,или УПИ по отношение на несъответствие на един от елементите – граници, площ, идентификационен номер , от страна на общинската администрация , или невярна кадастрална скица или схема от АГКК, въпросът се услови на издаването на неверна скица , каквото обстоятелство съдът не е приемал за установено .
Основателно е искането на ответника по жалбата за присъждане на възнаграждението по чл. 78 ал.8 ГПК ,условията за това са налице .
Ето защо Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение № 125 от 17.04.2014г. по в.гр.д. № 111 / 2014г. на Ловешки окръжен съд
Осъжда [фирма] [населено място] да заплати на [фирма] [населено място] сумата 600 лева разноски за защита от юрисконсулт в настоящето производство
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2 .