2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 736
София, 23.06.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети юни, две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр. дело № 2121/ 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба вх. № 1765/10.02.2015 г. на В. В. Д. чрез адв. А. Т. срещу решение № 2424 от 23.12.2014 г. по гр.дело № 3508/2014 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 4574 от 24.06.2014 г. по гр.д. № 6488 /2013 г. на Софийски градски съд за отхвърляне на иска му по чл. 19, ал. 3 ЗЗД за сключването на окончателен договор между страните по делото.По възражение на ответника е прието ,че договорът е унищожаем на основание чл. 29 ЗЗД.
Касаторът иска отмяна на обжалвания акт с довода, че той е неправилен поради нарушаване на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В приложеното към жалбата изложение навежда основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Според защитата материалноправният въпрос е за неправилното възприемане на всички елементи от фактическия състав по чл. 29 ЗЗД в кумулативна даденост, като конкретен правен въпрос в тази връзка не е изрично формулиран Доводът е подкрепен с прилагането на решение № 25 от 24.04.2012 г. по т.д. № 63/2011 г. на ВКС, I т.о., решение № 206 от 17.03.2009 г. по гр.д. № 6006/2007 г. на ВКС, III- то г.о., решение № 1168 от 29.12.2008 г. по гр.д. № 4823/2007 г. на ВКС, I-во г.о., решение № 486 от 25.06.2009 г. по гр.д. № 653/ 2008 г. на ВКС, III- то г.о., решение № 193 от 30.07.2013 г. по гр.д. № 1025/2012 г. на ВКС, IV- то г.о., решение № 368 от 03.04.2013 г. по гр.д. № 243/2012 г. на ВКС, III- то г.о., решение № 1561 от 27.12.1999 г. по гр.д. № 806/1999 г. на ВКС, IV- то г.о. Според защитата, правен въпрос е и основателността на претенцията за обявяване на предварителния договор за окончателен, тъй като са налице изискванията на материалния и процесуалния закон и искът е следвало да се уважи . Посочени са решение № 113 от 23.06.2014 г. по т.д. № 434/2012 г. на ВКС, II-ро т.о., решение № 250 от 21.05.2010 г. по гр.д. № 3/2009 г. на ВКС, III- то г.о., решение № 263 от 13.04.2010 г. по гр.д. № 362/2009 г. на ВКС, IV- то г.о. и решение № 1166 от 27.11.2008 г. по гр.д. № 3354/2007 г. на ВКС, IV- то г.о., които не са коментирани като съдържание . Претендира и разноски.
Ответникът П. М. И. , чрез адв. М. А. в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, е подал писмен отговор, с който оспорва жалбата, както с оглед наличието на основанията за допускането и до касация, така и нейната основателност. Също претендира разноски.
След преценка Върховен касационен съд, ІІІ-то гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на обжалваното въззивно решение. Предпоставките за това са касаторите да обосноват наличието на общо и допълнително основание съгласно чл. 280 ал.1 ГПК . Общо основание за допускане на касационно обжалване е формулирането на правен въпрос, включен в предмета на делото и обусловил изхода на спора. В изложението правен въпрос не е формулиран, вместо това са цитирани множество решения от практиката на ВКС, в които е очертан фактическият състав на измамата като основание за унищожаемост по чл. 29 ЗЗД – едната страна да е била подведена от другата страна да сключи договора чрез умишлено въвеждане в заблуждение. Липсват доводи за съпоставимост на цитираните решения като съдържащи отговори на правен въпрос, разрешен от въззивния съд при условията на противоречие. В решение № 25 от 2012 г. по т.д №63/2011 г., ВКС, І т.о. е посочено в какво се състои фактическият състав на основанието по чл. 29 ЗЗД, за да се отграничи същото от привидните сделки , а в решение № 486/2009г по гр.д №653/2008 , ВКС, ІІІ г.о – за да се изтъкне тежестта на доказване по отношение на отделните елементи на фактическия състав. В решение № 1168 от 29.12.2008 г. по гр.д №4823/2007, ВКС, І г.о е изтъкнато до какво може да се отнася заблуждението и от какво може да бъде предизвикана грешната представа – от твърдения за неистински, или премълчаване на истински факти, а договорът трябва да е сключен поради заблуждението. (в с. см. и решение №1561 от 27.12.1999 г. по гр.д. № 806/1999 г., ВКС, ІV г.о.) В решение №193 от 30.07.2013г по гр.д № 1025/2012г, ВКС, ІVг.о. е даден отговор на правен въпрос във връзка с правните очаквания на сключилия сделката при измама, че те трябва да са плод на умишлено създадена невярна представа у измамената страна относно правните последици, а тя да е свързана с мотива да сключи сделката, в което именно намира израз опорочената воля. В този смисъл е изтъкнато значението на мотивационните процеси и неверните представи и в решение №368 от 03.04.2013г по гр.д № 243/2012 г., ВКС ІІІ г.о., както и в редица други решения на ВКС,включително постановени по реда на чл. 290 ГПК .
Не е ясно къде, според защитата, е противоречието между тези разрешения на правни въпроси в цитираната практика и обжалваното решение. В него въззивният съд приема, че след като при водени между страните преговори във връзка с предоставяне на паричен заем на ответника в размер на 2000 лева и след като ищецът е предоставил на ответника само част от тази сума, представил му за подпис процесния „предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот” като документ, който да уреди отношенията във връзка със заема, а ответникът го подписал без да се запознае със съдържанието му и впоследствие разбрал , че е поставил подписа си под предварителен договор за продажба, е налице умишлено въвеждане в заблуждение на ответника относно естеството на документа, който подписва, което е основание за унищожаемост на обективирания в него предварителния договор поради измама.Тези решаващи изводи на въззивния съд не обективират противоречие по правен въпрос с цитираната по-горе съдебна практика на ВКС , а обективират реалното и съответно прилагане на правните разрешения , указани в същата, към конкретните факти по делото.
В раздел ІІ на изложението също не е формулиран правен въпрос. Изтъкват се решения от практиката на ВКС по въпроси, свързани с предпоставките за успешно провеждане на иска по чл. 19 ал.3 ЗЗД, само за част от уговорената престация или когато обещателят не е изключителен собственик, предвид значението на изискванията по чл. 33 ЗС, както и по други въпроси, които не са произнесени решаващо от въззивния съд, при положение, че предварителният договор е приет за унищожаем, поради измама.
Липсата на формулиран правен въпрос е достатъчно основание касационно обжалване да не бъде допуснато. Изтъкнато е основанието по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, но без съпоставка между разрешенията в приложената съдебна практика и обжалваното въззивно решение, в която аргументирано да се посочи в какво се състоят различията в правните разрешения по прилагане на материалния закон или от процесуалноправно естество, при идентитет на случаите. Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски за касационната инстанция в размер на 1500 лв. за адвокатско възнаграждение, доказани с приложен договор за правна защита и съдействие от 09.04.2015 г., следва да бъдат присъдени в полза на ответната страна по касационната жалба.
Предвид горното Върховен касационен съд, ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №1646 от 11.03.2014 г. по гр.дело № 501/2011г. на Софийски градски съд.
Осъжда В. В. Д., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [жк], да заплати на П. М. И. от [населено място] , [жк], [жилищен адрес] разноски за касационната инстанция в размер на 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .