О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 218
София, 17.02.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети декември , две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №5278/2015 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на А. Х. Н. срещу решение № 977 от 11.05.2015г по в. гр.дело № 760/2015г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение №18040 от 21.07.2014г .по гр.д. № 10421/2009г на Софийски градски съд , отхвърлил предявен от касатора иск на основание чл. 19 ал.3 ЗЗД за обявяване на предварителен договор за замяна на недвижим имот срещу движими вещи с доплащане , за окончателен по съдебен ред . Въззвният съд е потвърдил обжалваното решение за отхвърляне на иска като е ревизирал мотивите на първата инстанция ,че при сключването на предварителния договор ответникът не е могъл да разбира свойството и значението на действията си и да ръководи постъпките си , респ. че изразеното съгласие не е валидно,тъй като възражение за това не е въвеждано в процеса от ответника . Ревизирал е също така извода ,че ответникът Е. Д. е собственик на идеална част от имота , като при изискуемата проверка по чл. 363 ГПК относно собствеността е изтъкнал формално основание за отхвъряне на иска – не са представени доказателства, от които да се установи собствеността на заменителя.
В случая по делото са приобщени само доказателства , установяващи права на собственост на трето лице върху 1 / 2 ид. част от същия имот – апартамент в [населено място] , но не и доказателства за собственост по отношение на останалите идеални части. По предварителния договор за замяна е обещано прехвърляне на 3 / 4 идеални части , а нотариалният акт, удостоверяващ други права на собственост ,е бил представен не от страните, а от конституирано трето лице помагач , встъпило по делото .По жалба на ищеца , сега касатор , въззивният съд е обезсилил решение №18040 от 21.07.2014г. по гр.д. № 10421/2009г на Софийски градски съд в частта , в която решение е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответника , тъй като не е имало интерес от конституирането му.
В приложеното към жалбата изложение се посочва основание за допустимост по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК тъй като в противоречие с мотивите по т.2 от ТР №1/09.12.2013г по т.д №1/2013г ОСГТК е разрешен въпрос за служебните задължения на въззивния съд : за преклузията на правото за попълване на делото с доказателства пред въззивна инстанция , за задълженията на въззивния съд ,когато констатира пропуск за установяване на релевантно обстоятелство , относимо към приложение на императивна норма , който пропуск се дължи на недадени указания в доклада по делото на първоинстанционния съд. . Изтъква се противоречие с регламентацията за съчетано приложение на основните начала на гражданския процес – служебното начало съгласно чл. 7, ал. 2 , изречение второ ГПК , необходимостта заинтересованите страни да посочат фактите на които основават иска си и да проведат доказване (чл. 8 ГПК ), осигуряване на равенство ( чл. 9 ГПК ) и създаване по този начин на предпоставки за установяване на истината (чл. 10 ГПК ). Сочи се противоречие с указания по т.2 от ТР №1/09.12.2013г по т.д №1/2013г ОСГТК, когато въззивният съд прецени, че дадена квалификация на предявения иск е неправилна. Въззивният съд е бил длъжен без да изготвя нов доклад , да отстрани пороците чрез собствените си действия по установяване на фактите и прилагане на правото. Изтъква се реш. № 54 /2014г по гр.д 3066/2013 ІV г.о в което е посочено , че служебно въззивният съд може да промени правната квалификация като приложи императивна норма на закона, в този случай той дава указания на страната за променената доказателствена тежест ,както и указания ,свързани с въззивната жалба ,че страната не сочи доказателства , от които е била лишена поради съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Изтъква се и решение № 172/2014г по гр.д № 6229/2013г ІVго ,според което при липсващи указания в доклада по чл. 146 ГПК процесуалното бездействие на страната не може да има за последица преклудиране на правото да го извърши .
В отговор ответникът по жалбата Е. З. Д. ,представляван от адв.Д. от САК се изтъква че по съдържание касационната жалба е насочена съм първоинстанционния акт , пропуска се че въззивната жалба на касатора е очертала кръга на надзорната проверка. Процесуалната теория и указания от общ характер се изкривяват в посока , удобна за жалбоподателя . Основните начала на процеса не са нарушени , ищецът не може да черпи права от процесуалното си бездействие и да вменява процесуални нарушения на съда ,каквито не са допуснати .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че основанието по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК не е налице и касационно обжалване не следва да бъде допуснато по така засегнатия в изложението общ правен въпрос.
В исковия процес по обявяване на предварителен договор с предмет прехвърляне право на собственост за окончателен , обстоятелството дали отчуждителят е собственик е релевантно обстоятелство ,за което указва законът (чл.363 ГПК). Съгласно чл.146 ал.2 ГПК, в доклада съдът указва на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства. От исковата молба не е видно ищецът да се е ангажирал с твърдение ,че ответникът е собственик на обещаната по замяна ид.част от посочения недвижим имот. Ищецът е изтъкнал неизпълнението на задължението му като обещател, заради което неизпълнение съдът да обяви договора за окончателен.Освен това , липсващо в доклада указание до ищеца за тежестта му да доказва собствеността на ответника може да бъде релевирано при положение , че допускане на доказателства в тази връзка са поискани във въззивната жалба.
При въззивната жалба на касатора, разгледана от Софийски градски съд, е обратното . Ищецът се е позовал на процесуални нарушения при първоинстанционното разглеждане не за да ангажира , а за да оспорва приобщаването на доказателства относно собствеността .Оплакването е , че същите не са били надлежно събрани , представени са от трето лице помагач на ответника , който е ненадлежно конституиран и поради това са негодни ,за да основе съда изводи на тях . На същото основание е оспорвал и доказателствата (съдебно психиатрични експертизи и др. медицински удостоверения), дали основание на първостепенния съд да направи извод за невалидно съгласие от страна на ответника при сключването на договора . Въззивният съд е уважил тези възражения , обезсилил е решението в една част, така се е произнесъл по наведените във въззивната жалба основания в пределите на защитата , която жалбоподателят е потърсил , а като съд по същество Софийски апелативен съд е преценел и изтъкнал обстоятелство , което законът му повелява да прецени и изтъкне .
Колкото до абстрактните доводи на касатора ,че обжалваното въззивно решение е в противоречие с постановки от мотивите на ТР №1/09.12.2013г по т.д №1/2013г ОСГТК ,тези мотиви се възприемат превратно и се цитират фрагментарно. За допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада на делото въззивният съд не следи служебно (чл. 269, изр. 2 ГПК). Когато във въззивната жалба или отговора страната се позове на допуснати от първата инстанция нарушения във връзка с доклада , въззивният съд дължи единствено даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания, което по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК е извинителна причина за допускането на тези доказателства за първи път във въззивното производство. Като въззивен жалбоподател касаторът не се е позовавал на пропуски в доклада и не само не е искал попълването на делото с относими доказателства за собствеността, а е оспорвал правото на други участници в процеса да го сторят . Извън проверката за валидност и допустимост, въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата (т.1 от ТР №1/09.12.2013г по т.д №1/2013г ОСГТК)
Особена хипотеза на засилено проявление на служебното начало е , когато въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция квалификация на предявения иск е неправилна, в следствие на което на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти . Тогава следва служебно, без да е сезиран с такова оплакване, въззивният съд да обезпечи правилното приложение на материалния закон по спора, като даде указания относно релевантните факти и разпределението на доказателствената тежест, да укаже на страните необходимостта да ангажират съответни доказателства. (съгл.т.2 от ТР №1/09.12.2013г по т.д №1/2013г ОСГТК)
В случая въззивният съд не е променял квалификацията на иска ,не е преобръщана и доказателствената тежест.Решение №54/2014 по гр.д №3066/2013т ІV г.о се привежда като пример без връзка с обстоятелствата по настоящето дело. Неотносимо и не с оглед разрешения в него правен въпрос се цитира и решение № 172/2014г по гр.д № 6229/2013г ІVго, даващо насока кога с въззивната жалба може да бъдат представени или да бъде поискано събиране на доказателства за обстоятелства , които не са включени в доклада. В заключение ,обжалваното въззивно решение не е в противоречие по правен въпрос с разясненията , дадени ТР №1/09.12.2013г по т.д №1/2013г ОСГТК ,нито с цитираната практика
Дължат се разноски за защита на ответника , поети от адв.М. Д. от САК безплатно съгласно чл. 38 от Закона Адвокатурата ,в посочения размер от 2122 лева , който с оглед цената на иска е минимален .
Воден от горното Върховният касационен съд, ІІІг.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска до касационно обжалване решение № 977 от 11.05.2015г по в. гр.дело № 760/2015г. на Софийски апелативен съд.
Осъжда А. Х. Н., ЕГН [ЕГН] от [населено място] , да заплати на адв.М. В. Д. от САК сумата 2122 лева възнаграждение за защита на ответника Е. З. Д. на основание чл.38 ЗА .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .