2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 316
София, 14.05.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание девети май две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията ТОМОВ
ч. гр. дело №2387/2013г., взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.1 от ГПК
Образувано е по частна жалба на Е. С. Б. срещу определение №242 от 14.12.2012 по ч. гр. д №504/2012г на Старозагорски окръжен съд , с което е оставена без уважение частна жалба на касатора и е потвърдено определение на Казанлъшки районен съд от 31.08.2012г за прекратяване на исковото производство, поради недупустимост на предявения иск за установяване на факт .
В изложение се поставя процесуален въпрос за задължението на въззивния съд служебно да следи за редовността на въззивната жалба , в случая частната жалба на касатора срещу прекратителното определение , която жалба макар да е била бланкетна и без посочване по чл. 260 т.3 ГПК в какво се състои порочността на акта ,е била разгледана по същество .Въззивният съд е бил длъжен да я остави без движение, в който смисъл е практиката на ВКС в опр. №152/2012 на І г.о опр. № 100/2010 ч. гр.д . №8/2010 ІІІ г.о опр. № 10 /2012 на ТК ІІ отд, сочат се основанията на чл. 280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК .Въпросът е следва ли въззивния съд да даде задължителни указания в срок на жалбоподателя по бланкетна частна въззивна жалба подробно да посочи в какво се състои порочността на обжалваното определение и в какво се състои искането съгл. Чл.262 ал.1 вр. чл.260 т.3 и т.4 ГПК .
Частната жалба е постъпила в срок от легитимирано лице, срещу въззивно определение . Съгласно чл. чл.274 ал.3 от ГПК ,по същество не следва да бъде допусната до касационно разглеждане по критерите на чл. 280 ал.1 от ГПК по следните съображения :
Допустимостта на иска и съдопроизводството по него е служебен въпрос , който подлежи на преценка от всяка сезирана при обжалване инстанция , независимо дали жалбата съдържа обосновка в тази връзка.Ето защо при определения , с които първоинстанционният съд прецени отрицателно допустимостта на иска, прекрати производството и от ищеца постъпи частна жалба с оплакване за „незаконосъобразност” , това съдържание на частната жалба е достатъчно , за да се поризнесе въззивният съд по този въпрос , който в случая ,по същество е бил и единствен предмет на произнасяне. Щом обжалваното определение е преценено като правилно и законосъобразно и е потвърдено, като на свой ред и въззинвният съд е изложил съображения защо искът е недопустим , защитата не може да черпи доводи за касационно обжалване от самоопределянето на собствената си въззивна жалба като „нередовна” поради бланкетност, нито едно от приложените от защитата определения не съдържа подобно разрешение и не подкрепя подобна теза. Въпросът в изложението няма връзка с решаващите преценки на съда по обжалваното определение , а доколкото има връзка с императивните предпоставки за формирането им с краен , решаващ акт , касационно обжалване не следва да се допуска по изложените вече съображения -в случая е съобразен обема служебни задължения на въззивния съд по начин , който не е накърнил , а е гарантирал правото на защита , респ. правото на страната нейното искане да бъде разгледано от съд . Поради това не е налице противоречие на обжалваното определение с посочените от защитата определения на ВКС
Воден от горното , ВКС ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска до касационно обжалване определение №242 от 14.12.2012 по ч. гр. д №504/2012г на Старозагорски окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.