5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1331
София, 26.11.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети ноември , две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело № 791/2012 г.
Производството е по допускане на касационно обжалване по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Р. България, чрез прокурор от Софийска апелативна прокуратура , срещу решение №357 от 24.02.2012г по гр.дело № 2829/2011г. на Софийски апелативен съд , с което изцяло е потвърдено първоинстанционното решение от 07.06.2011г на Окръжен съд Монтана .Прокуратурата обжалва в частта по присъдено обезщетение в размер на 4 000 лева за неимуществени вреди ,за имуществени вреди до размера, установен като разноски за адвокат в наказателното производство.
Касационна жалба е постъпила и от Г. Р. Р. срещу решение №357 от 24.02.2012г по гр.дело № 2829/2011г. на Софийски апелативен съд ,тъй като е потвърдено отхвърлянето на иска на основание чл. 2 ал.1 т.2 ЗОДОВ до претендирания размер от 30 000 лева ,съответно в частта , с която е потвърдено отхвърлянето на иска .
В приложеното съм жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване от страна на Прокуратурата се посочва , че Софийски апелативен съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос , обоснован като несъотносимост на присъденото обезщетение с критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД в конкретния случай, което е следствие от разрешен в противоречие с практиката на ВКС процесуален въпрос – за необходимостта от задължителна преценка на всички обстоятелства . Без да е формулиран въпрос в тази връзка , се изтъква противоречие на обжалваното решение с указанията по т.11 от ТР №3/2005г на ОСГК ,тъй като част от претендираните неимуществени вреди не били пряка и непосредствена последица от увреждането и липсвали мотиви за причинно следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди . Като основание са посочени критериите на чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК , доколкото по прилагането на чл. 52 от ЗЗД се изтъква противоречие с принципните указания на ППВС № 4/ 1968г ,както и с разрешения във връзка с индивидуалното определяне на вредата по критерия за справедливост ,дадени по други конкретни дела . Приложени са решения № 37 от 11.02.2009 на ВКС І г.о , реш. № 248 от 09.06. 2009г на ІІ г.о на ВКС , реш. № 783 от 30.06.2009г на САС, пример за различия при определяне на обезщетенията , при сходни случаи. Поставя се и въпрос допустимо ли е присъждане на адвокатския хонорар , заплатен в наказателното производство , като имуществена вреда Изтъква се противоречива практика ,цитират се решения на ВКС и САС ,според които адвокатското възнаграждение не е имуществена вреда по смисъла на ЗОДОВ
В изложението на касатора Г. Р. Р. като основание са посочени критериите на чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК ,по въпроса за правилното прилагане на чл. 52 от ЗЗД. Изтъква се довод за противоречие с решение от практиката на ВКС по чл. 290 ГПК (реш.№532-2010-ІІІ,реш.№258-2010-ІІІ) , цитирани и приложени във връзка с индивидуалното определяне на вредата по критерия за справедливост са и решения от практиката на ВКС по ГПК (отм) , дадени по други конкретни дела и доводът на защитата е , че при по-леки обвинения , с по-кратка продължителност и при по-леки мерки за процесуална принуда ,са присъждани значително по високи обезщетения (решения№1365-2009-ІV,239-2009-ІІ,248-2009-ІІІ, реш.№37-2009-І г.о на ВКС ) .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по двете жалби .
Не се аргументира основание по чл. 280 ал.1т. 1 или т.2 от ГПК по общо формулирания в изложението и на двамата касатори правен въпрос ,свързан с критерия за справедливост и прилагането на чл. 52 от ЗЗД .
По този въпрос е дадено разрешение в постановени по реда на чл. 290 от ГПК решения на ВКС ,предвид реш. № 532 ат 2010 гр.д№ 1650/2009 ІІІ г.о ,реш. № 377 от 22.06.2010г гр.д №1381/2009 ІV г.о ,реш. от 06.04.2011 гр д.№951/2010 ІІІ г.о , реш.№ 149 от 2011 д.№574/10г ІІІ г.о ,на които обжалваното решение не противоречи. Справедливостта , като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди , включва винаги конкретни факти, относими към стойността ,която засегнатите блага са имали за своя притежател , именно в този смисъл справедливостта не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на обстоятелства с обективни характеристики . Тази преценка не липсва в обжалвания акт и въззивният съд е посочил кръга обстоятелства , от значение за определяне на обезщетението по размер ,съгласно практиката на ВКС .Това са както тежестта на повдигнатото обвинение , срока и интензитета на процесуалната принуда и негативните преживявания в тази връзка- както са били доказани ,или са останали недоказани , така и личността на засегнатия от незаконно наказателно преследване, предвид факта ,че по отношение на ищеца е налице последващо осъждане с влязла в сила присъда за тежко умишлено престъпление .
Като игнорира конкретно установено и решаващо преценено от съда обстоятелство от значение за размера на обезщетението , защитата на касатора Р. поставя въпрос по прилагането на критерия на чл. 52 ЗЗД без връзка с решаващите съображения на съда. Наред с това , множеството приложени и цитирани съдебни актове, в които на основание чл. 52 от ЗЗД по същество са определи различни по размер обезщетения ,не са аргумент за противоречива практика . Не се касае за разлика в критериите за определяне на обезщетението ,а следователно и за противоречиво прилагане на един и същи институт или правна норма. Приложените към изложението съдебни решения поначало не обосновават противоречие по правен въпрос , а в изложението и на двамата касатори липсва въпрос ,който да е изрично , конкретно привързан към определени предпоставки на преценката , обективирана в обжалваното решение. Различните по размер обезщетения за различните случаи не са приемлив довод за наличие на хипотеза , въздигната от закона като изискване за допустимост в т.1 – 3 на чл. 280 ал.1 от ГПК.
Същите съображения следва да бъдат изтъкнати във връзка с изложението на Прокуратурата . Голословен е доводът за противоречие на решението с указанията по ППВС № 4/1968г., същият не е привързан към конкретни фактически и правни изводи на въззивния съд .
Несъстоятелно е изтъкваното от страна на Прокуратурата противоречие на решението със задължителното указание да се формира извод за наличие или липса на причинна връзка , като този извод бъде и мотивиран , при установените по делото обстоятелства и обсъдените доказателства ,които безспорно обуславят направените изводи за наличие на основание за отговорност по ЗОДОВ . Решението е в съответствие с указанията по т.3 и т.11 от ТР №3/2005г на ОСГК. Оплакванията за противоречие със задължителна съдебна практика са голословни и не аргументират основание по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК. Освен собствени изводи за наличието на причинна връзка , въззивният съд е препратил и към мотивите на първоинстанцинното решение по този въпрос, така че мотиви не липсват .
Неоснователно Прокуратурата на РБ изтъква и основанието по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК по въпроса за присъждане на адвокатския хонорар, заплатен в наказателното производство , като имушествена вреда по ЗОДОВ . Противоречивата практика по този въпрос е преодоляна с постановяването на решение № 843/23.12.2009 г. по гр.д. № 5235/2008 г. на ВКС и по гр.д. № 55/2009, ІV г.о , отговор на въпроса е даден и в решения № 126/10.05.2010 г. г. , № 433/23.06.2010 г. по гр.д. № 563/2009 г., ІV г.о. и реш. №355 от 2010г по гр.д № 1651/2009г ІІІ г.о Въззивното решение е съобразено с цитираната съдебна практика по реда на чл. 290 ГПК и е в съотвествие с нея
Воден от горното , Върховен касационен съд ,ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №357 от 24.02.2012г по гр.дело № 2829/2011г. на Софийски апелативен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .