3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1125
София, 12.11.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести септември , две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №3835/2013 г.
Производството е по чл. 288 ГПК .
Образувано е по касационна жалба на ЖСК „Български художник” чрез адв. С. Р. срещу решение от 07.11.2012г. по гр.дело № 6891/2011г.на Софийски градски съд , с която е оставено в сила решение от 15.07.2008г на Софийски районен съд ,51 състав . Отхвърлени са предявени от ЖСК искове с правно основание чл. 59 ал. 1 ЗЗД предявени срещу трети лица ползвали без апартамент , собственост на каооперацията .
В приложеното към жалбата изложение на основанията по допускане се поставят три въпроса . Обстоятелството ,че имотът не е приет за жилищно обитаване съгласно законовите изисквания , изключва ли възможността на ЖСК като собственик да търси защита по чл. 59 ал.1 ЗЗД. Въпросът е относим към част от решаващите съображения на съда за отхвърлане на иска , сочи се основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК и се прилага практика на ВКС ,според която щом строителството на жилищните обекти е завършено ,макар да не е съставен акт, разрешаващ ползването ,отношенията с ползувателите се уреждат съгласно правилата на неоснователното обогатяване , чл. 59 ал.1 ЗЗД ( в този смисъл са реш.272 от 2010 по гр.д3198/2008 І г.о,реш.271 от 2010 гр.д№3148/2008 І г.о реш.№213 от 2012 по гр.д №1240/2011 ІІІ г.о ,реш.349 от 2012 по гр.д № 307/2012г ІV г.о ). Вторият и третият от въпросите са свързани и касаят съотношението между способите за защита по чл. 38а ЗЖСК от член- кооператор и чл. 59 ал.1 ЗЗД от самата ЖСК , в двете хипотези : при вече проведен от член кооператор иск и за случай , че имотът само е разпределен . Сочи се основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК поради противоречие с практика на ВКС по чл. 290 ГПК,като решенията са посочени общо по всички въпроси ( реш.272 от 2010 по гр.д3198/2008 І г.о ,реш. 271 от 2010 гр.д№3148/2008 І г.о, реш.291 ат 2011г по гр.д 959/2010 ІVг.о , реш.№213 от 2012 по гр.д №1240/2011 ІІІ г.о ) и според изложението, отговорът им е в поддържаната от защитата насока , че ЖСК е материално легитимирана по иска .
Отговор не е постъпил
След преценка Върховен касационен съд,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Първият поставен в изложението въпрос касае едно от съображенията на въззивната инстанция за отхвърляне на иска , а имемно че процесният жилищен имот не е приет с акт ( в случая акт обр.16 за сградата ), който да даде основание за ползване .Това съображение действително се основава на разрешение ,отречено в практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК (реш.272 от 2010 по гр.д3198/2008 І г.о ,реш.271 от 2010 гр.д№3148/2008 І г.о реш.№213 от 2012 по гр.д №1240/2011 ІІІ г.о ,реш.349 от 2012 по гр.д № 307/2012г ІV г.о ) но съдът е изложил и друго решаващо съображение като основание за отхвърляне на иска , а именно че имотът – отделен обект в сградата , е разпределен и евентуалното обедняване при лишаване от ползване е за член-кооператора. По този решаващ за изхода на спора въпрос , въззивният съд е цитирал установената практика по реда на чл. 290 ГПК ( решение №533 от 24.06.2010 по гр.д№1685/2009г ІІІ г.о ). Изтъкнатите от касатора актове от практиката на ВКС не съдържат противно разрешение по поставените втори и трети по ред въпроси в изложението, тъй като в приложената практика не е коментиран случай на разпределен обект . В приложено към изложението решение №213 от 2012 по гр.д №1240/2011 ІІІ г.о разграничението за този случай също е изтъкнато. Така в установената съдебна практика на ВКС е даден отговор на поставените в изложението въпроси , дали успешно осъществена искова защита по чл. 38а ЗЖСК лишава ЖСК от право да иска обезщетението по чл.59 ал.1 ЗЗД , пречка ли е разпределението на процесния имот по реда на ЗЖСК за реализиране на ползи от страна на кооперацията. Следва да се добави ,че както е формулиран, последният въпрос поставя фактическия (като хипотеза на възможност ), а не правен (като разрешение по основанието на иска и вземането )аспект на проблема, с което не е отговорено на общото изискване на чл. 280 ал.1 ГПК Обжалваното въззивно решение съдържа съответното на установената практика разрешение на въпроса в правния му аспект , не е налице основанието по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК .
Ето защо Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение от 07.11.2012г. по гр.дело № 6891/2011г.на Софийски градски съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .