О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 225
София, 19.02.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи януари , две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №5779/2015 г.
Производството е по допускане на касационно обжалване , по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Р. М. С. чрез пълномощник адв. Л. Паунова срещу решение №5773 от 31.07.2015г по гр.дело № 5935/2013г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 12.02.2013г по гр.д.23938/2012г на Софийски районен съд .Срещу касаторката е уважен иск на основание чл.93 ал.2 ЗЗД за двойния размер на задатък по предварителен договор, който договор не е изпълнен поради неплащане на цената .
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл. 280 ал.1 т.3 ГПК . Формулирани са въпросите, дали бланковите договорни клаузи в един бланков писмен договор между страните са валидни ,без да са приповторени изрично в ръкописна форма ; достатъчен ли е бланковия текст ,незачеркнат от страните ,за изискването на чл. 19 ал.1 ЗЗД ,или изискванията биха били удовлетворени само , ако изрично страните и саморъчно изпишат съдържанието на бланковия текст. Отнася се за начина на плащане,част от съдържанието на договора и се твърди ,че въззивният съд е дал отрицателен отговор на първия въпрос ,както и че неточно прилага закона като игнорира незачеркнат текст ,очевидно елемент от писмения предварителен договор .Като процесуалноправен се формулира въпроса налице ли е преклудиране на направени във въззивната жалба доказателствени искания,когато такива са направени още в исковата молба ,но са оставени без уважение от първоинстанционния съд .Основанието по чл. 280 ал.1 т.3 се изтъква и по него , тъй като и двете инстанции са отказали да допуснат свидетели на ищцата
В отговор ответниците по жалбата Е. и Б. Б. оспорват основанията за допускане до касационно обжалване , тъй като решението на съда се основава на конкретния договор и съдържанието му .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
В изложението са фомулирани два материално правни въпроса , от които първият се услови на значението , което подписването на бланков договор има за валидността, ако клаузите му не са приповторени изрично в ръкописна форма. По критерия за относимост и конкретност, т.е по изискването за връзка на въпроса с решаващите изводи на съда , в решаваща за изхода на делото насока , поставеният въпрос би отговорил само ако въззивният съд решаващо е изхождал от подобно изискване за повторно „приповтаряне в ръкописна форма” на клауза , съдържаща се в бланката. Подобно нормативно изискване въззивният съд не е приемал , нито е обсъждал във връзка с валидността. Въпросът не отговаря на общото изискване на чл. 280 ал1 ГПК , не е отговорено и на изискването за обосновка по основанието на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК .
Вторият въпрос в изложението е конкретизация на първия, но в същата степен игнорира решаващите съображения на съда и фактите, които са ги обусловили Мотивите на въззивния не сочат и пренебрегване на част от съдържанието на договора заради това ,че е бланково. Договорът , в своето конкретно обективирано съдържание , а в случая по чл. 19 ал.1 ЗЗД и обективирана писмена форма,е правопораждащ факт за спорните права и задължения , а подлагането му на тълкуване съгласно чл.20 ЗЗД е разрешен правен въпрос в практиката на ВКС, включително при бланков договор, допълван ръкописно. Решаващо е съдържанието на конкретната бланка за предварителен договор , която страните са попълнили ,за да се обвържат, като целия текст на документа свързано обективира и писмената форма , и съдържанието на договора . Както принципно е посочено в решение №123 от 02.05.2012г по гр.д № 959/2011г на ВКС ІІІ г.о по реда на чл. 290 ГПК , при спорно тълкуване на условия или други модалитети по договор , обективиран чрез попълване на бланка ,при различни по съдържание предложения за някои от условията (алтернативи) и когато е необходимо някое от тях да се отбележи , или допълни ръкописно , от значение е попълненото , а не непопълнено съдържание на бланката . Това разрешение на въпроса, отнасящо се и за договори , при които писмената форма е за действителност , е следвал и въззивния съд. В бланковия текст на чл.3 от сключения предварителен договор , касаещ остатъка от цената , освен посочването на останалата сума (попълнена ръкописно) и че ще бъде платена, бланката е съдържала варианти за начина , по който ще се изплати този остатък . Вариантите в бланковия текст са „чрез кредит, отпуснат от …” , ” и собствени средства в размер на ….” , като никое от предложенията не е било допълнено ръкописно така ,че да се довърши смислово изречението, а попълненият ръкописно текст е : „не по- късно от 28.02.2012г”. Това е датата ,която страните са посочили и при попълване на бланковия текст по чл. 4 от договора като краен срок за сключване на окончателния договор. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е приел ,че при липса на друго отбелязване в текста , от страните не е постигнато изрично съгласие част от продажната цена да бъде заплатена чрез банков кредит , каквато е тезата на ответницата ,понастоящем касатор . В договора е липсвало съдържание , при това в която и да е негова част – бланкова или ръкописно попълнена ,за постигнато съгласие това да е начинът , продавачът да оказва съдействие за банков кредит , както и срокът на поетите задълженията да е свързан с такъв кредит и отпускането му. В тази връзка съдът се е позовал на изискуемата при договора по чл. 19 ал.1 ЗЗД форма , а не за да обвърже формата за действителност с изискване страните да възпроизвеждат ръкописно и допълнително съдържащи се в договора бланкови клаузи, както се постулира във въпроса.
Формулиран е процесуалноправен въпрос , налице ли е преклудиране на направени във въззивната жалба доказателствени искания ,,когато такива са направени още в исковата молба , но са оставени без уважение” Оплакването е ,че въззивният съд на свой ред отказал да допусне и слуша свидетелски показания за това защо при предприети от касаторката действия за отпускане на беанков кредит ,той не е бил отпуснат ,след като на първа инстанция същото доказателствено искане е било отхвърлено . Сочи се основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК ,без да се обоснове приложното поле на текста. Въпросът за преклудирането на възможността да се сочат доказателства е разрешен в тълкувателната практика на ВКС , но той не е решаващ за изхода на делото , при положение че исканите гласни доказателства са или недопустими – ако с тях ще се опровергава съдържание на договора , или неотносими , ако чрез тях ще се установяват обстоятелства и отношения без вързка с правата и задълженията по договора и последиците от неизпълнението му, а освен това се искат доказателства за установяване на нещо безспорно от фактическа страна . Решаващо значение при недопускане на поисканите с въззивната жалба допълнителни доказателства имат тези съображения на въззивния съд, а не въпросът за прилагането на чл.266 ал.1 ГПК . Преклузията е изтъкната до толкова , доколкото страната за пръв път се е опитала да въведе и други факти , за да обоснови искането си за свидетели , без същите да са били заявени в хода на първоинстанционното производство. Обжалваното решение не поставя проблематика в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по общо изведения процесуалноправен въпрос за ограниченията при доказване в хода на въззивно обжалване , който въпрос има ясен отговор , даден чрез задължителна за съдилищата тълкувателна практика включително .
Воден от горното , Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №5773 от 31.07.2015г по гр.дело № 5935/2013г. на Софийски градски съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .