3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 633
София, 22.05.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети май , две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №2318/2013 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Л. А. К. и С. Г. чрез представител адв. Кр. М. срещу решение № 1548 от 20.07.2012г по гр.дело № 453/2012г. на С. апелативен съд ,с което е потвърдено решение от 21.11.2011г по гр.д.12581/2010г на Софийски градски съд ,по отхвърлен иск за отмяна запрещение ,предявен от касаторките като роднини на А. Г. К. с настойник Н. А.
В приложеното към жалбата изложение се поставят няколко процесуалноправенни въпроса, изразяващи оплакването за недопускане на доказателства пред въззивния съд ,за да установи страна обстоятелства , настъпили след завеждане на въззивната жалба –следва ли да бъдат допускани нови доказателства в този случай ,следва ли съда да мотивира отказа си .Изтъква се основанието на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК поради противоречие с решения № 284/2010 по гр.д № 378/2009 и реш.№466/2010 по гр.д №1297/2009 на ВКС ,според които при ограничения въззив съгл. чл. 266 ГПК страните могат твърдят нонвовъзникнали факти ,да сочат и представят доказателства за тях .
В отговор ответника по жалбата ,чрез своя настойник, оспорва да е налице основание за нейното допускане Твърденията за подобряване психическото състояние на запретения са били заявени като основание на иска и не са били доказани в процеса ,представените съдебни решения не са относими към процесния спор .Претендират се разноски .
Върховен касационен съд ІІІ г.о счита ,че не е налице основание за допускане на касационната жалба до разглеждане. Поставеният в изложението първи въпрос има принципен отговор в практиката на ВКС(вкл. цитираните решения № 284/2010 по гр.д № 378/2009 и реш.№466/2010 по гр.д №1297/2009 на ВКС) от който отговор не следва , че въззивния съд е длъжен да допусне повторно ексепритза за установяване на здравословното състояние на поставения под запрещение единствено въз основа на твърдението на заинтересования за настъпило внезапно подобряване, налагащо ново медицинско освидетелстване от вещо лице във въззивното производство, при положение че установените пред първа инстанция обстоятелства изключват подобна възможност и не се сочат нови конкретни данни ,които да се вземат предвид експертно. Особеното в случая е, че липсва конкретност на фактическото твърдение спрямо установените пред първа инстанция обстоятелства в тази връзка.Като нововъзникнало фактическо обстоятелство защитата изтъква и поддържа една своя преценка ,която противоречи на вещо направената по делото и която не се опира на никакви медицински документи .Като е изтъкнал последното ,възивният съд е мотивирал отказа по допускане на исканото доказателствено средство – нова експертиза . Поради това вторият процесуален въпрос е неотносимо поставен ,тъй като отказът е мотивиран. Софийски апелативен съд е дал противоречиво разрешение на въпроса за допустимостта на доказателства при нововъзникнали обстоятелства. Преценено е конкретното доказателствено искане и естеството на конкретното твърдение .Последното е било идентично на твърдението, дало на касаторите основание за предявяване на иска ,а самото доказателствено искане е по същество оспорване на приетата (преди два месеца ,пред СГС)психиатрична експертиза , изключила възможността за трайно подобряване на състоянието. Основанието на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК не е налице и по двата въпроса .
На ответната страна се дължат разноски , установени в размер на 250 лева
Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение № 1548 от 20.07.2012г по гр.дело № 453/2012г. на Софийски апелативен съд
Осъжда Л. А. К. и С. П. Г. от [населено място] да заплаят на А. Г. К. чрез настойника му Н. Х. А. сумата 250 лева разноски
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .