2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 231
София, 05.03.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети февруари , две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №6509/2014 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на С. С. А. от [населено място] срещу решение № 1571 от 01.08.2014г по гр.дело № 2135/2014г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 06.06.2014г по гр.д № 22/2014 на РС Асеновград относно упражняването на родителските права спрямо малолетното дете Д. К. , които права са предоставени на бащата , местоживеенето е определено при него , при определен режим на лични контакти с другия родител – сега касатор и е определена дължимата издръжка.
В приложеното към жалбата изложение се формулира процесуален въпрос за задължението на въззивния съд да събере доказателства , които се събират и служебно ,когато това е необходимо за прилагане на императивна норма .В случая от въззивния жалбоподател е била поискана съдебнопсихиатрична експертиза която да установи емоционалните и физически потребности на детето и как би му се отразило откъсването от майката , което доказателство не е допуснато в нарушение на указанията по т.3 от ТР № 1/2013г по т.д.№1/2013г ОСГТК и делото е останало неизяснено от фактическа страна . Сочи се основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по този въпрос и евентуално основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса за задължението на съда да извърши цялостна преценка на релевантните обстоятелства.
В отговор другият родител М. Р. К. изтъква като недопустимо касационното обжалване , тъй като решението е в съответствие с практиката на ВКС . Няма установена практика детето да се предоставя само на майката ,съдът решава на база доказателствата .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита ,че е налице основание за допускане на касационно обжалване
Формулираният процесуалноправен въпрос за служебните задължения на въззивния съд при указан в т.1 ТР № 1/2013г по т.д.№1/2013г ОСГТК случай , при който служебното начало следва да има превес над диспозитивното и състезателното начало , е разрешен от Пловдивски ОС в противоречие с цитираната практика на ВКС. Щом когато законът е възложил на съда служебно да следи за интереса на ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права и личните отношения, негово задължение е служебно да събере доказателствата в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти ,като съобрази задълженията си в производството по чл. 15 ал.6 от Закона за закрила на детето включително .В случая преценката на въззивния съд е била основана на съображението , че психиатрична експертиза по така поставената (или друга задача ) не е необходима , тъй като по делото е депозиран социален доклад . Този доклад обаче е непълен , не съдържа данни от които да е видно , че социалният работник въобще е виждал детето ,че знае къде и как се отглежда то. При липса на данни и становище на АСП -Дирекция А. по въпроси, повдигнат от жалбоподателката като необходими за изясняване с оглед интереса на детето , поставеният в изложението процесуалноправен въпрос е от решаващо значение за изхода на делото и обуславя допускане на решението до касационно обжалване по критерия на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК .
Предвид гореизложеното ВКС състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Допуска касационно обжалване на решение № 1571 от 01.08.2014г по гр.дело № 2135/2014г. на Пловдивски окръжен съд
Жалбоподателката следва да внесе 40 лева държавна такса по сметка на ВКС .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .