3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 838
София, 03.07.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на девети май , две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №2047/2013г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на З. П. П. срещу решение № 383 от 05.12.2012г по гр.дело № 647/2012г. на Окръжен съд [населено място] . Уважен е иск по чл. 127 ал.2 ЗЗД , за съразмерната част от погасен кредит.
В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК тезата за наличие на основание за допускане до обжалване е аргументирана с общи съображения на защитата за „неправилна употреба на правото”. Изтъква се , че упражненото с иска по чл. 127 ал.2 ЗЗД субективно материално право от единия солидарен длъжник по договор за банков кредит , да иска от другия длъжник заплащане на неговата част , след като е погасил задължението изцяло, представлява злоупотреба с право , тъй като ищецът умишлено предизвикал ликвидността (предсрочната изискуемост) на задължението по банков кредит ,щом не е платил месечните вноски по всички обвързани с условие за предсрочна изискуемост кредити ,вкл. тези на другия съдлъжник ; умисълът произтича от целта да постави другата страна в неизгодно финансово положение,това произтича и от неравностойното финансово положение на тази страна ,бивша негова съпруга , сега касатор. В тази връзка се поставя и въпрос, след като прекъсне плащанията по кредитния договор и след това погаси цялото задължение, не представлява ли прекомерна употреба на право извън разума на закона .Добавя се , че тези обстоятелства са важни за развитието на правото, тъй като злоупотребата с право следва да се има предвид при решението по същество.
Ответникът по жалбата П. В. Н. е заявил становище, с което оспорва допустимостта на жалбата поради липса на изложение по касационните основания на чл. 280 ал.1 от ГПК. Решението на съда е според закона . Доводите за преднамерено спиране на плащанията са валидни за жалбоподателката , не за него .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
В изложение не е посочено конкретно основание на чл. 280 ал.1 ГПК.Не се твърди да е налице противоречива практика при решаването на правен въпрос .Не е формулиран и конкретен въпрос ,произнесен при тълкуване или противоречиво прилагане на конкретна норма на материалното право , привързан към конкретно и решаващо преценени обстоятелства по делото по основанието на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК .
Въззивният съд по делото е мотивирал извода си за установени материални предпоставки по основанието на иска и е приложил материалния закон , който урежда спорните отношения . Защитата на касатроката не изтъква съображения за противоречива практика по приложимата материалноправна норма,когато погасилият цялото вземане съдлъжник има иск по чл. 127 ЗЗД , доказан по основание и размер към солидарния съдлъжник .Като въпрос се поставя възможността въпреки установеното основание , материалното субективно имуществено право на ищеца по паричния иск да бъде отречено от съда поради „прекомерното” му упражняване , приравнено на злоупотреба с право .
Независимо доколко успешно е формулиран въпрос според общото изискване на чл. 280 ал.1 ГПК , тезата на защитата за подобен подход при решаването на правни спорове е несъстоятелна. При установените по делото и решаващо прецени от съда факти съображенията за злоупотреба с материално субективно право на парично вземане при основанията на чл.127 ЗЗД остават непонятни . Ответницата също е спряла да плаща вноските си,не е била открита на адреса , обявен на банката и тезата , че като не е плащал и нейните месечни вноски заедно със своите , съдлъжникът е злоупотребил и умишлено е предизвикал обявената изискуемост по всички кредити , вкючително по обезпечения с ипотека на собствения му имот кредит , не е подкрепена нито с доказателства (както е изтъкнал въззивния съд) за вредоносна цел , нито с разумни доводи, в изложението включително .
Общия довод колко важно за правото е да се възприеме позицията на защитата , не обосновава обстоятелство по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК от съдържателна страна . В т.4 от ТР № 1/2009г от 19.02.2010г на ОСГКТК на ВКС бе указано и разяснено основанието по този текст – разглеждането да допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика , за разкриване на точния смисъл на норма или осъвременяване на тълкуване и приносен характер за правото,когато законите са непълни , неясни , или противоречиви .
Предвид гореизложеното ВКС ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение № 383 от 05.12.2012г по гр.дело № 647/2012г. на Окръжен съд [населено място] .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .