2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1
София, 05.01.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание четвърти декември две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията ТОМОВ
ч. гр. дело №6766/2014 г., взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.274 ал.3 от ГПК
Образувано е по частна жалба на И. Х. Л. и В. Д. В. от [населено място] срещу въззивно определение № 303от 15.08.2014г по ч.гр.дело № 612/2014г на Софийски окръжен съд ,с което е потвърдено определение № 1690 от 20.06.2014г на Ботевградски районен съд , прекратил производството по делото поради недопустимост на иска за нищожност на извършена със съдбено решение делба поради неучастието на някой от съсобствениците , предявен от настоящите жалбоподателки самостоятелно, на основание чл.75 ал.2 от ЗН
В изложение се изтъква основание по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК , тъй като възможността за иск в конкретния случай е била указана в определение № 132 от 20.05.2013г по гр.д № 1609/2013г на ВКС ,в което молбата им за отмяна на решението по реда на чл. 304 ГПК е оставена без разглеждане с мотива ,че „спогодбата има характер на договор и може да се атакува само по исков път , а не чрез обжалване или искане за отмяна на определението за одобряването й”. Тъкмо този иск е предявен , а съдилищата в противоречие с указанията на ВКС са го приели за недопустим . Същият въпрос, за неговата допустимост, е формулиран и по основанието на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК : „процесуално допустим ли е самостоятелен иск за прогласяване нищожност на съдебна делба ,в която не е взел участие някой от съделителите , или такъв може да се предяви само в ново делбено производство , с участието на неучаствалия съделител”.
Частната жалба е постъпила в срок и с оглед обжалваемия интерес е процесуално допустима . Същата не следва да бъде допусната до касационно разглеждане. Поставеният правен въпрос има установен отговор в практиката на ВКС , на която практика въззивният съд се е позовал съответно . В т.1 на ТР№3/19.12.2013г по т.д №3/2013г ОСГК се даде положителен отговор на въпроса допустим ли е самостоятелен иск за установяване нищожност на договор за доброволна делба по чл.75, ал.2 ЗН , но само в случай , че се касае за договор . В мотивите на същото тълкувателно решение се изтъкна установеното непротиворечиво обратно разрешение за случаите , когато делбата е извършена със съдебно решение.Тогава неучаствалите в делбата съсобственици разполагат с възможност,позовавайки се на нищожността на извършената без тяхно участие делба, да предявят нов иск за делба, посредством който да упражнят правото си да искат прекратяване на съсобствеността (също опр.№ 461 от 2012г по ч гр.д № 460/2012 ІІ г.о на ВКС). Тази задължителна за съдилищата практика е била съобразена и в случая , а изтъкнатото от защитата определение № 132 от 20.05.2013г по гр.д № 1609/2013г на ВКС не съдържа отговор на поставения правен въпрос , а и не подкрепя тезата за противно разрешение .Изтъкваните от защитата мотиви в това определение не означават , че искът който са предявили , там е указан като допустим .
Единственото изтъкнато съображение на касаторите в обосновка на основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК също не може да бъде споделено . Вярно е , че в текста на чл. 75 ал.2 от ЗН не се прави разграничение между доброволна и съдебна делба , но въпросът е допустим ли е самостоятелен иск за нейното прогласяване и в кои случаи .Отговорът му е обусловен от правилата за защита на субективните права по исков ред и свързаните с това правни институти, изяснени в закона , доктрината и съдебната практика .
По изложените съображения,Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на определение № 303от 15.08.2014г по ч.гр.дело № 612/2014г на Софийски окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.