2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 477
София, 27.07.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание двадесет и пети юни две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията ТОМОВ
ч. гр. дело №2991/2015 г., взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК
Образувано е по частна жалба на С. Т. С. от [населено място] срещу въззивно определение от 22.04.2015г по ч.гр.дело № 62/2015г на Окръжен съд – Монтана , с което е потвърдено определение от 19.03.06.2015г на съдията по вписванията при РС [населено място] за отказ да се извърши вписване на едностранно заявление за прекратяване на договор за аренда на земеделски земи ,който договор е бил вписан под № 9218/2011 том 21 акт№28 на Службата по вписвания , Районен съд [населено място]
В изложение се изтъква основание по чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК , по въпросите по какъв начин се прекратяват договорите за аренда, сключени за срок до десет години и дали тези прекратявания подлежат на вписване .В противоречие с приетото в ТР №7 от 25.04.2013г по т.д № 7/2012г ОСГТК е съображението на въззивния съд ,че за да се впише обстоятелството съдията по вписване следва да провери дали валидно е прекратен договора поради неизпълнение. Това е материално правна проверка ,която съгласно т.6 от ТР №7 от 25.04.2013г е извън правомощията на вписващия орган, който не разрешава правни спорове и от това следва ,че вписването е отказано неправилно. Целта на вписването е осигуряване на публичност.Ако актът ( в случая едностранно изявление) страда от някакви пороци , вписването улеснява защитата срещу него . На следващо място се изтъква ,че въпросът се решава противоречиво от съдилищата , тъй като включва и въпроса дали едностранното прекратяване на договор за аренда , сключен за срок до 10 години , става само по съдебен ред . Изтъква се практика на ВАС ( реш.№ 2152 от 2014г, ІV отд на ВАС) че развалянето е извънсъдебно ,доколкото в специалния закон не е предвидено друго за тези договори , по по арг. от чл. 28, ал.2 ЗАЗ. В същия смисъл е и реш.№531/2013 по гр.д №7924/2012 на РС Русе. Едностранното изявление за прекратяване подлежи на вписване , както е прието в опр. от 24.09.2013г по гр.д № 163/2013 на МОС и опр. от 18.07.2013г по ч.гр.д №150/2013 на МОС, на която практика обжалваното определение противоречи .
Частната жалба е постъпила в срок и е процесуално допустима .Същата не следва да бъде допусната до касационно разглеждане. Поставеният правен въпрос вече има установен отговор в практиката на ВКС по чл. 290 ГПК , предвид определение № 311 от 24.04.2013г по ч.т.д №1880/2013г І т.о на ВКС, с която практика обжалваното определение е съобразено . Не се касае за правен въпрос , по която административните съдилища формират съдебна практика ,тъй като същият не засяга компетентността на тези съдилища . Разрешението , дадено по тълкувателен път в т.6 от ТР №7 от 25.04.2013г по т.д № 7/2012г ОСГТК относно пределите на проверката по чл. 32а , ал.1 от Правилкика за вписванията , не е в противоречие с решаващите съображения на въззивния съд да потвърди отказа на съдията по вписванията. Изведеното по тълкувателен път указание за пределите на проверката не обосновава и тезата на защитата. По отношение на определени материално правни предпоставки въззивният съд е посочил какво не следва да се прави от съдията по вписванията , а не че то е следвало да се направи. Защитата превратно разбира решаващите мотиви по определението .Правилникът не допуска вписване за случаите ,в които законът не е предвидил изрично това. Настоящият договор е бил вписан на основание чл. 27 ал.2 от ЗАЗ ,а по отношение на едностранно изявление на касатора за развалянето му (чл. 28 ал.1т.2 ЗАЗ) законът не предвижда вписване. Развалянето е по общия ред и в случая той е съдебен , както е съобразено при отговора на въпроса относно формата , в която се оповестява прекратяването на договора за аренда , за да подлежи на вписване (опр.672/2011г по ч.т.д №635/2011І т.о, ТК, опр.№847/2011 ч.т.д №745/2011, І т.о ВКС.) При установен в практиката на ВКС по чл. 274, ал.3 ГПК отговор на въпроса, формулиран в изложението защитата неоснователно се позовава на основанието по чл. 280 ал.1, т.2 ГПК. Установената практика на ВКС е задължителна за първоинстанционните и въззивни съдилища и щом обжалваното определение е съобразено с нея , не е налице противоречиво разрешаван от съдилищата правен въпрос по смисъла на чл. 280 ал.1,т.2 ГПК . Касаторът не е изтъкнал основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК ,поради това настоящият състав на ВКС ІІІ г.о няма да обсъжда дали установената практика следва да се промени.
По изложените съображения, ВКС,ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на определение от 22.04.2015г по ч.гр.дело № 62/2015г на Окръжен съд – Монтана.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.