О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 396
София, 19.04.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети март , две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №951/2016 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Р. България, чрез прокурор от Софийска апелативна прокуратура , срещу решение № 2464 от 15.12.2015г по гр.дело № 3714/2015г. на Софийски апелативен съд в частта ,с което е потвърдено първоинстанционното решение на Софийски градски съд по присъдено обезщетение за неимуществени вреди до размера на сумата 15 000 лева , по иск на К. И. М. на основание чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ , както и в частта , с която е потвърдено присъденото обезщетение на имуществени вреди в размер на 8 847,70 лв неполучено трудово възнаграждение в резултат на временно остраняване от длъжност по реда на чл. 100 ал.2 ЗДСл. Въззивният съд е намалил присъденото на първа инстанция обезщетение за неимуществени вреди , като е отхвърлил иска за присъдената на първа инстанция разлика от 5 000 лева и в тази част въззивното решение е влядло в сила .
В приложеното съм жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване от страна на Прокуратурата се посочва , че Софийски апелативен съд се е произнесъл по въпрос, обоснован като неточно прилагане на критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД при конкретните обстоятелства . Изтъква се противоречие с указанията в т.ІІ от ППВС№4/23.12.1968г и основание по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК по този въпрос ,както и основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК ,тъй като въпросът се решава противоречиво. В сравнително сходни случаи, размерите на обезщетенията се определят при големи различия. Изтъкват се реш.№14/2014г по гр.д №3706/2013 І. г.о , реш. № 95 от 23.04.2014г по гр.д №5805/2013г ІІІ г.о и реш. №174/2010 на ВнАС.Същото основание за допускане до касационно обжалване се поддържа в частта за имуществените вреди , по въпроса в кои случаи Прокуратурата ължи обезщетение при временно отстраняване от работа. Изтъква се реш. № 139/2012г по гр.д №1121/2011 ІІІ г.о на ВКС, като противоречива практика .Изтъква се още ,че в решението липсват мотиви за причинно-следствена връзка, а при конкретните обстоятелства не всички вреди са пряка последица от увреждането. Сочи се основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК , поради противоречие с т.3,т.11 от ТР№ 3/22.04.2005г ОСГК
В отговор ответника по жалбата К. И. М. счита ,че касационно обжалване не следва да се допуска. Направена е преценка на всички съществуващи обстоятелства по делото . Различната фактология обуславя различния размер на обезщетенията, като по изтъкнатите решения не са решавани еднородни , или сходни случаи . Във връзка с отстраняването от длъжност е съобразена установената практика на ВКС ,когато ищецът е отстранен първо от административния си ръководител , действал при обвързана компетентност , впоследствие по искане на Прокуратурата .Неуместна е аналогията с цитираното реш. № 139/2012г по гр.д №1121/2011 ІІІ г.о на ВКС
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Изложението съдържа общо формулирани правни въпроси по прилагането на чл. 52 ЗЗД и се изтъква противоречие с указанията по ППВС №4/23.12.1968г , но не се отчетат в цялост и взаимна връзка решаващите съображения на съда и установеното в процеса. В случая , решаващите мотиви на съда отчитат естеството на обвинение в престъпления , извършени в длъжностно качество от ищеца , заемал отговорна публична длъжност. като Директор на Дирекция” Инспекция по труда „ гр. Ст. Загора , отчитат тежестта и злепоставящия характер на конкретното незаконно обвинение,че в качество на длъжностно лице , бил използвал служебно положение с цел набавяне на противозаконна облага. Този факт е обусловил значителното медийно разгласяване на случая , произведеното публичното злепоставяне на ищеца. Обстоятелствата в тази насока са преценени при определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди,а не само продължителността на наказателното преследване от осем месеца, която действително е кратка. Справедливостта , като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател, именно в този смисъл справедливостта не е абстрактно понятие , а се извежда от преценката на обстоятелства с обективни характеристики Съответната преценка не липсва в обжалвания акт и въззивният съд е посочил кръга обстоятелства от значение за определяне на обезщетението по размер съгласно практиката на ВКС. Преценката по същество е намерила място в мотивите на обжалваното решение,обективирана като решаваща дейност по изискуемия начин, обсъдени са и доводите на Прокуратурата,включително по въпроса за причинната връзка, която е налице . Преценена е вредата от конкретното обвинение , обсъдени са обстоятелствата и са изложени мотиви по кръга въпроси , свързани с прилагане критeрия на чл. 52 ЗЗД .
Върховен касационен съд ІІІ г.о не приема и довода за основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК , доколкото в негова подкрепа се изтъква различно индивидуалното определяне на вредата и обезщетението по други съдебни актове , без да се аргументира противоречие по правен въпрос. И при основанието на чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК правният въпрос в изложението следва да се формулира, същият следва да е изрично и конкретно привързан към всички обективни предпоставки на преценката на съда в обжалваното решение Наред с това, различните по размер обезщетения на неимуществени вреди от незаконно обвинение за случаи , които дори не са сходни, не са приемлив довод за противоречиво разрешение по правен въпрос .Разяснение кога има противоречие между решения , ако при пълно сходство или сходство в основните факти са определени различни по размер обезщетения на основание чл. 2 ал.1 т.2 ЗОДОВ , се даде в реш. №830 от 20.12.2010г по гр.д № 1898/2009 ІV г.она ВКС по реда на чл. 290 ГПК. Липсва тъждество на решаващо обсъжданите по настоящето дело обстоятелства и фактите, изтъкнати решаващо в приложените реш. №14/2014г по гр.д №3706/2013 І. г.о , реш. № 95 от 23.04.2014г по гр.д №5805/2013г ІІІ г.о и реш. №174/2010 на ВнАС. В изложението липсва обосновка за сходство , по основните факти .
В частта по присъденото обезщетение на имуществени вреди , за времето ,през което ищецът е бил отстранен от длъжност като държавен служител на основание чл. 100, ал.2 ЗДСл , решението е съобразено с установената практика на ВКС, дала отговор и на поставения в изложението въпрос (реш. № 708/2011г по гр.д №1389/2009 І. г.о.) В цитираното от касатора реш. № 139/2012г по гр.д №1121/2011, ІІІ г.о на ВКС съдържа отговор на правен въпрос , свързан с друг вид имуществена вреда .
Воден от горното , Върховен касационен съд ,ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение № 2464 от 15.12.2015г по гр.дело № 3714/2015г. на Софийски апелативен съд , в обжалвата част .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .