6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 379
София, 26.03.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи март , две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №75/2013 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на С. С. Д. чрез адв. И. А. срещу решение №1575 от 2012 г. по гр.дело № 2577/2011г. на Варненски окръжен съд , с което е оставено в сила решение №3781 от 108/2009г на Варненски районен съд по уважен иск за нищожност на договор за покупко- прожадба на недвижим имот на основание чл. 26 ал.2 предл. второ ЗЗД ,отменен е като неверен нотариален акт в частта му относно учредена ипотека върху имота , предмет на нищожната продажба. Касационна жалба е постъпила и от К. Ц. С. и Х. Й. С. срещу решението на Варненски окръжен съд , включително в частта , с която срещу тях като последващи приобретатели , е потвърдено уважаването на иск по чл. 108 от ЗС .
В приложеното към жалбата на С. С. Д. изложение на основанията по допускане се поставя материалноправен въпрос за възможността грамотно , но недъгаво лице да подпише частен документ , като положи отпечатък от десния палец , пред лице , изпълняващо нотариални функции по чл. 83 ЗННД и приложимостта на процесдурата по чл.474 ,475 вр. чл. 151 ГПК, който въпрос въззивният съд е разрешил в противоречие с ТР№71/1970г ОСГК. Като следващ, разрешенен в противоречие с практика по чл. 290 ГПК на ВКС е въпросът представлява ли несъобразяване с процесуално задължение на съда липсата на обосновка защо се приема за вярно едно от заключенията на СМЕ , при положение че има противоречиви констатации в слушаните съдебно-медицински експертизи,при един и същ обем доказателства. Цитирано е реш. №236/2011 гр.д№644/2010г І г.о. Поставен е въпрос кому принадлежи преценката за необходимостта от полагане на пръстов отпечатък. Докато в реш. №488/07.102003г д.№11/2003г № г.о и реш.№ 187/2009г д.№633/2008 І г.о се приема, че преценката принадлежи на нотариуса и е неоснователно позоваването на нищожно действие, ВОС е приел обратното , основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК. Въпросът е доразвит относно съдържанието на понятието „ недъгавост” и неговото тълкуване , дадено в реш. №313/2011г по д.№107/2010г ІV г.о като практика по чл. 290 ГПК. Въззивният съд не се е съобразил с тази практика , приравнил е недъгавостта с инвалидност, основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК .
В изложение на касаторите К. Ц. С. и Х. Й. С. се поставя на преценка допустимостта на обжалваното решение с оглед възраженията на тези страни ,че недопустимо са били конституиоирани по чл. 117 ал.4 ГПК (отм) за да отговарят по новопредявен срещу тях иск , различен по петитум с първоначално предявения. Поставя се въпроса длъжен ли е бил въззивния съд да следи за допустимостта на обжалваното решение , основанието е по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК поради противоречие с ТР № 1 / 2001г по т.д № 1 / 2000г ОСГК. Основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК се поддържа по въпрос в кои случаи е допустимо изменение на иска чрез привличане на нов ответник , допустимо ли е по реда на чл. 117 ал.4 ГПК (отм) искът да се измени чрез прибавяне на нова страна ,като едновременно с това се променят основанието и петитума.Според защитата обжалваното решение противоречи на реш. № 300/2005г д.№482/2004 ІІ г.о съгласно което отговорът е отрицателен.
В отговор на постъпилите две жалби , ответникът по тях Т. Т. оспорва да е налице основание за допускането им до разглеждане. Решението е допустимо , въпросът на ответниците С. е неотносим , а и същият е бил разрешен с влезли в сила определения, при касационен контрол включително. Не са налице изтъкнатите от жалбоподателя Д. основания, тъй като съдът не изключва възможността по чл. 475 ал.2 ГПК(отм) по съображия , изтъквани от касатора Няма противоречиви експертизи , нито е налице противоречие ,изразено в тълкуване на понятия като недъгавост и инвалидност Подробни съображния са излъжени от адв Б.. Претендира присъждане на разноски
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по двете жалби .
В аргументиране на основание по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК и предвид решаващите съображения на съда съгласно данните по делото в конкретния случай , изложението на касатора С. Д. необосновано сочи противорачие по материалноправен въпрос за правната възможност грамотно , но недъгаво лице да подпише частен документ , като положи отпечатък от десния палец , пред лице , изпълняващо нотариални функции по чл. 83 ЗННД Противоречие с ТР№71/1970г ОСГК и приложимостта на процедурата по 475ал.2 ГПК(отм) не е допуснато ,тъй като положилият палец упълномощител в случая е бил грамотен но не и сляп , това не се и твърди, а ОСГК е дал тълкуване за този случай. При това въззивният съд не е изключил възможността за автентизиране на волеизявление чрез отпечатък, като процесуален ред за грамотни , но недъгави лица , а е приел за установено в случая да са липсвали предвидените в закона предпоставки за този ред ,които предпоставки без съмнение следва съществуват ,за да предпоставят възможността. Върховен касационен съд не приема и довод ,че към конкретния случай са относими разрешенията във връзка с поставения процесуален въпрос , за задълженията на съда при противоречиви експертни изводи (реш. №236/2011 гр.д№644/2010г І г.о.) Противоречия в изводите на експертизите , що се отнася до релевантен за спора медицински въпрос , вижда единствено защитата на касатора, при това не е посочено кое обосновава подобен извод. Предпоставящото въпроса твърдение не държи сметка за фактите , решаващо обсъдени от съда като установени според съдържанието на заключенията ,поради това и доводът за основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК не е налице . Неотносимо се повдига и въпрос кому принадлежи „преценката” за необходимостта от полагане на пръстов отпечатък. Не става ясно защо в реш.№488/07.102003г д.№11/2003г І г.о се разчита разрешение и указание ,относимо към авторството на някаква преценка . Ясно е, че преценката на нотариуса се изразява в проверка на законовите предпоставки , за точно прилагане на процесуалния ред ( (реш.№ 187/2009г д.№633/2008 І г.о) но именно тази нейна принадлежност и естество , тъй като се касае за законови предпоставки, не изключва друг извод на съда при съдебен спор във връзка с изразеното съгласие или липсата му при едностранна сделка , формализирана по реда на чл. 475ал.2 ГПК. Няма връзка с решаващите изводи на съда по делото и обстоятелствата, които са ги обусловили в конкретния случай и повдигнатия въпрос за съдържанието на понятията – недъгавост или инвалидност . Според изрично посоченото и в реш. №313/2011г ІV г.о , само наличието на недъг , който е обуславящ за необходимостта да се положи пръстов отпечатък при изповядване на нотариална сделка ,покрива изискването на чл.475 ал.2 ГПК отм. и е алтернатива на невъзможността да се положи подпис . Като е издирил имало ли е връзка между констатирани от вещите лица увреждания на здравето на починалия упълномощител и невъзможността да се положи подпис , като израз на волеизявление , въззивният съд е дал именно разрешение , съответно на изрично указание по цитираното решение на ВКС , практика по реда на чл 290 ГПК . Относимата връзка между факти е решаваща , а не коментари по съдържанието на понятия , за което в решението си Варненски окръжен съд също не е дал никакъв повод.
По изложението на касаторите К. Ц. С. и Х. Й. С. , неотносимо се повдига въпрос за допустимостта на обжалваното решение и служебните задължения на съда в тази връзка , за ненадлежното им конституиране по чл. 117 ал.4 ГПК (отм) пред първа инстанция ,щом срещу тях е предявен ,приет и произнесен по същество иск , различен от първоначално предявения . В случая се касае за обективно и субективно съединени искове, а не за едновременно изменение на иска при фигурата на новоконституиран ответник наред с първоначалния , или случай , при който съединени с обща искова молба искове е следвало да се разделят в отделни искови производства Поради това не е налице противоречие с приложеното реш. № 300/2005г д.№482/2004 ІІ г.о, нито въззивният съд е имал основание служебно да констатира недопустимост на първоинстанционното решение . По иска срещу касаторите за равандикация , последните са се защитавали по същество като ответници , чрез предоставените им от закона средства в пълния обем на две инстанции , а разглеждането на иск срещу тях с този петитум е прието за допустимо в един процес, предвид чл. 123 ГПК (отм).
Ето защо Върховен касационен съд не приема довода да проверява служебно допустимостта на обжалваното решение или относимост на въпрос в тази връзка , не приема и довод за противоречиво решаван процесуален въпрос .Като съобрази , че ответникът в настоящето производство претендира да му се дължат разноски , но не е установил да е направил разноски в производството , такива не следва да му се присъждат .
Предвид горното Върховен касационен съд ІІІ г.о
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №1575 от 2012 г. по гр.дело № 2577/2011г. на Варненски окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .