4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 352
София, 07.03.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми февруари , две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №7636/2013 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на П. „Н. Й. В.” от [населено място] срещу решение от 15.10.2013г по гр.д 519/2013г на Кюстендилски окръжен съд ,с което е потвърдено решение от 21.06.2013г по гр.д 694/2013г на Районен съд [населено място], постановено по трудов спор за законосъобразност на уволнение поради съкращение на щата. Прието е , при че съкращението на ищцата подборът между учителите не е бил законосъобразен , при оценката по критериите 329 ал.1 КТ относно нивото на изпълнение на работата и квалификация .
В приложеното към жалбата изложение се изтъква основание на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК , Поставят се въпроси допустимо ли е съдебният акт да се основава на погрешно възприети от съда доказателства , относно квалификацията на ищцата , без да се взема предвид заеманата длъжност и изискуемата квалификация за нея ; допустимо ли е съдът да се позовава на подбор , извършен от назначена комисия , ако работодателят със свои писмен акт не е възприел резултата от този подбор и е извършил самостоятелен подбор , който не е спорен.
Ответницата по жалбата е заявила писмен отговор. Изтъква, че изложението съдържа единствено касационни оплаквания и липсват правни въпроси по смисъла на чл. 280 ал.1 ГПК. Формулира се въпрос въз основа на документ , който не е представен по делото. Обжалваното решение е в съгласие с трайната практика.
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита ,че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Позоваване на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК във връзка с постановените въпроси поради „липса на съдебна практика е несъстоятелно. В случая въззивният съд не е освободил работодателя от тежестта да докаже обективните обстоятелства , на които е основана преценката кой от учителите работи по- добре , обстоятелството кой от участващите в подбора е по- квалифициран , не е ограничил и доказателствената възможност на работодателя за това . По същество е съобразено ТР №3/2011г ОСГК в решаваща за изхода на спора насока. Съдът е проверил обективното съответствие по приетите от работодателя показатели , без за решаващите му изводи да е било от съществено значение дали при осъществяването на подбора Директора на П. „Н. В.” е възприела изцяло или частично предложените от комисията оценки и класиране с оглед нивото на квалификация .При решаващ извод на съда , че подбор по критерия кой работи по-добре на практика не е осъществен ( предложените от комисията максимални оценки за всички участници са били при обосновка , която е в отклонение от законоустановените критерии,без пряка връзка с работата им като учители) , без значение за изхода на делото са въпроси относно решаваща преценка на съда ,че квалификацията на участниците в подбора също не е оценявана правилно.
Освен това , формулираните в тази връзка въпроси са неясни Питането допустимо ли е съдебният акт да се основава на погрешно възприети от съда доказателства , относно квалификацията на ищцата , без да се взема предвид заеманата длъжност и изискуемата квалификация за нея , е неясен дори като касационно оплакване. В съответствие със закона и установената практика съдът е направил разлика между образование и квалификационна степен,която разлика защитата игнорира като обективна даденост. . В изложението се игнорира и правната преценка на решаващия съд въз основа на установената по документи квалификация на участниците в подбора , от които двама са имали еднаква квалификация (преквалификация след курс на обучение )за преподаване на английски език, но образованието им не е било на едно и също ниво Съкратената ищца е имала педагогическа специалност и магистърска степен, докато конкуриращ я участник в подбора , останал на работа , е имал степен „бакалавър” по специалността „маркетинг”, която е икономическа. Предвид , че съкращението е засягало длъжността „старши учител общообразователен учебен предмет в гимназиален етап” , този факт е следвало да има значение , а не да се игнорира по практически съображения ,каквато теза е защитавана от работодателя.
. Формулиран е на следващо място въпрос , допустимо ли е съдът да се позовава на подбор ,извършен от назначена комисия , ако работодателят със свои писмен акт не е възприел резултата от този подбор и е извършил самостоятелен подбор , който не е спорен. Въпросът няма отношение към решаващите съображения на съда, тъй като по делото съдът е преценявал релевантната оценка по критерия квалификация – тази , реално възприета от работодателя при подбора и защитавана чрез твърдения и ангажиране на доказателства в процеса .Не е решаващо дали работодателят е възприел оценките на комисията , или е основал решението си на свои преценки , решаващо в съдебния спор е да се установи спазването на законоустановените критерии , като именно в тази насока са формирани и решаващите изводи на съда в случая. Съставените от комисията документи и протоколирани оценки са обсъждани като доказателства , представени от ответния работодател.
По въпроса в изложението съдебната практика е установена и обжалваното решение не е в отклонение от нея. Свързаните с работата на комисията по подбора въпроси нямат обуславящо правно значение за изхода на спора ,както и за преценката на съда дали чл. 329 ал.1 КТ е приложен законосъобразно , те не се отнасят до предмета и естеството на съдебната проверка при задължение за подбор , в който смисъл практиката е установена след приемането на ТР №3/2011г ОСГК с редица решения на ВКС по чл. 290 ГПК . Работата на комисията и начинът на документирането й са без значение за законността на уволнението (реш. №33/2012 гр.д №1172/2011 ІV г.о). Титуляр на правото на подбор си остава работодателят, комисията е негов помощен орган (реш. по гр.д №695/2011 ІV г.о на ВКС) Работодателят не е длъжен да оформя в писмен вид нито заключенията на комисите по подбора, нито процеса на оценката (реш.по гр.д№428/2011г ІV г.о ВКС)
Ако при формулирането на втория въпрос чрез тезата „съдът се позовава” , защита има предвид, че Кюстендилски ОС е обсъждал документите на комисията ,а не е обсъдил конкретно Заповед №1175/14.09.2012г на директора на П. „Н.В.” ,с която били дадени други оценки по критерия квалификация лично от директора, то подобен документ действително не е обсъждан , тъй като не е бил представен по делото. На твърдението на въззивния жалбоподател за обратното съдът е отговорил с констатация , която защитата на касатора продължава да игнорира.
Воден от горното Върховен касационен съд ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение от 15.10.2013г по гр.д 519/2013г на Кюстендилски окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .