Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 380
София, 07.12.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 5057 /2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу въззивно решение № 18618 от 27.11.2014 г. по гр.д. № 534 /2006 г. на Софийски градски съд, г.о., ІІ „д” възз. с-в., с което е потвърдено първоинстанционно решение, с което жалбоподателят е осъден да заплати 1) на В. И. К. на основание чл.32,ал.2 ЗС сумата 8 103.78 лева, като обезщетение за лишаването му от ползване на аптека в С. за периода от 11.04.2002 г. до 14.06.2005 г. и на основание чл.30,ал.3 ЗС сумата 183.35 лева; 2) на Я. П., С. Колецка и И. (Г.) П. на основание чл.31,ал.2 ЗС по 2 71.25 лева и на основание чл.30,ал.3 ЗС по 61.12 лева.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това.
Насрещните страни В. И. К., С. Колецка и И. (Г.) П. в писмен отговор твърдят, че касационната жалба е недопустима в частта по исковете с цена под 5 000 лева на основание чл.280,ал.2 ГПК, а в частта, в която е допустима, не са налице основания по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Насрещната страна Я. П. не е подала писмен отговор.
Настоящият състав намира, че както е посочено във въззивното решение, то подлежи на касационно обжалване в частта по иска по чл.32,ал.2 ЗС на В. И. К. с цена 8 103.78 лева. В останалата част – по всички останали искове, които са облигационни, за парични вземания и цената на всеки от които съгласно чл.69,ал.1,т.1 ГПК е търсената сума, която е по-ниска от 5 000 лева и никой от които не е обусловен от иска с цена 8 103.78 лева, съгласно правилото на чл.280,ал.2 ГПК, въззивното решение не подлежи на обжалване и съгласно правилото на чл.286,ал.1,т.3 ГПК касационната жалба срещу тази част следва да бъде върната.
Относно наличието на предпоставки по чл.280,ал.1 ГПК в допустимата част от жалбата:
Жалбоподателят навежда довод, че не дължи обезщетение за периода преди 17.02.2004 г., когато е влязло в сила съдебно решение по административно дело на СГС, с което е прекратено производството по жалба на Софийски аптеки АД – праводателя на [фирма] срещу заповедта на областния управител от 26.09.1998 г. по чл.72,ал.1 ЗМСА и чл.6,ал.3 З. за обезщетяване на ищците със съсобственост съгласно чл.2,ал.1 З. в магазинните – общинска собственост в новопостроена сграда в одържавен имот, за която те претендира обезщетение.
Във връзка с този довод жалбоподателят извежда процесуалноправния въпрос: кога влизат в сила заповедите за възстановяване на собственост върху одържавени имоти – в 14 дневен срок от връчването им на облагодетелстваните лица или при приключване с влязъл в сила съдебен акт на всички съдебни производства, образувани от лица, чиито права са засегнати от горните актове и твърди, че обжалваното въззивно решение не бива да получава възможност да влезе в сила.
Въпросът кога е влязла в сила заповедта от 26.09.1998 г. е обусловил изводите на въззивния съд, който в съответствие с установената практика, е приел, че моментът на влизането и в сила не е моментът на влизане в сила на определението от 10.07.2003 г. по административното дело, с което е прекратено поради недопустимост производството по жалбата на [фирма], тъй като праводателят на ответника по исковете не е бил легитимиран да обжалва административния акт, а за ищците липсват данни за жалба, нямат и правен интерес поради удовлетворяване на заявеното искане.
Следователно обуславящ е въпросът дали подаването на недопустима жалба срещу индивидуален административен акт има значение за влизането му в сила.
Жалбоподателят не се сочи, нито обосновава което и да било от допълнителните основания за допускане на касационно обжалване по т.1, т.2 или т.3 на чл.280,ал.1 ГПК по отношение на изведения въпрос, поради което следва да се приеме, че не са налице основания по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски, а искането на В. И. К. за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева е основателно, видно от представения договор за процесуално представителство, в който е отразено уговарянето и заплащането на сумата.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА касационната жалба на [фирма] срещу въззивно решение № 18618 от 27.11.2014 г. по гр.д. № 534 /2006 г. на Софийски градски съд, г.о., ІІ „д” възз. с-в., в частта, с която съдът се е произнесъл по искове на В. И. К. срещу [фирма] с правно основание чл.30,ал.3 ЗС с цена 183.35 лева и по искове на Я. П., С. Колецка и И. (Г.) П. срещу [фирма] с правно основание чл.31,ал.2 ЗС с цена по 2 71.25 лева и с правно основание чл.30,ал.3 ЗС с цена по 61.12 лева.
В тази част определението може да бъде обжалвано с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му пред друг състав на Върховния касационен съд.
Не допуска до касационно обжалване въззивно решение № 18618 от 27.11.2014 г. по гр.д. № 534 /2006 г. на Софийски градски съд, г.о., ІІ „д” възз. с-в., в частта, с която съдът се е произнесъл по иск на В. И. К. срещу [фирма] с правно основание чл.32,ал.2 ЗС с цена 8 103.78 лева.
Осъжда [фирма] да заплати на В. И. К. сумата 600 (шестстотин) лева разноски за процесуално представителство в касационното производство.
В тази част определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.