6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 25
София, 06.01.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети ноември , две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №5148/2014 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на П. на Р. Б., чрез прокурор от С. а. п. , срещу решение №966 от 21.05.2014г по гр.дело № 208/2014г. на Софийски апелативен съд , с което в една част е потвърдено първоинстанционното решение от 19.11.2013г на Софийски градски съд, а в една част същото е отменено , като присъденото обезщетение на основание чл.2 ал.1 н.3 ЗОДОВ е завишено с още 10000 лева , или общо е присъдено обезщетение в размер на 15000 лева . П. обжалва решението по присъденото обезщетение за неимуществени вреди и в двете му части .
Касационна жалба е постъпила и от Ю. Х. Е. срещу въззивното решение в частта , с която потвърдено отхвърлянето на иска на основание чл. 2 ал.1 т.3 ЗОДОВ до претендирания размер от 30 000 лева
В приложеното съм жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване от страна на П. се посочва, че Софийски апелативен съд се е произнесъл по материалноправен въпрос , свързан с присъденото обезщетение при критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД в конкретния случай, което е следствие от разрешен в противоречие с практиката на ВКС процесуален въпрос – за необходимостта от задължителна преценка на всички обстоятелства . Изтъква се противоречие на обжалваното решение с указанията по т.ІІ от ППВС №4/23.12.1968г, по т.11 от ТР №3/22.04.2005г на ОСГК ,тъй като част от претендираните неимуществени вреди не били пряка и непосредствена последица от увреждането и липсвали мотиви за причинно следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди . Като основание са посочени критериите на чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК , доколкото по прилагането на чл. 52 от ЗЗД се изтъква противоречие с принципните указания на ППВС № 4/ 1968г ,както и с разрешения във връзка с индивидуалното определяне на вредата по критерия за справедливост ,дадени по други конкретни дела . Приложени са решения № 219 от 04.06.2012г на ВКС ІV г.о , реш. № 132 от 29.04.2011г на ІІІ г.о на ВКС и реш. № 647 от 19.04.2011г на САС, пример за различия при определяне на обезщетенията при сравнително сходни случаи .
В изложението на касатора Ю. Х. Е. се сочи основание по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК , по въпроса кои са критериите при определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди , за прилагането на чл. 52 от ЗЗД , към която норма препраща чл. 4 ЗОДОВ. Като обосновка се изтъква противоречие с решение от практиката на ВКС по чл. 290 ГПК – реш.№150-2013 по гр.д № 1367/2012г ІІІ г.о. Цитирани и приложени са решения от практиката на СГС (по гр.д № 5857/2011г ГО 1-1 състав ,по гр.д № 1116/2011г ГО 1-12 състав ) в които при индивидуалното определяне на обезщетението по критерия за справедливост са присъждани значително по високи обезщетения .
След преценка Върховен касационен съд , ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по двете жалби .
Не се аргументира основание по чл. 280 ал.1т. 1 ГПК по общо формулирания в изложението и на двамата касатори правен въпрос, свързан с критерия за справедливост и прилагането на чл. 52 от ЗЗД .
По този въпрос е дадено разрешение в постановени по реда на чл. 290 от ГПК решения на ВКС , предвид реш. № 532 ат 2010 гр.д№ 1650/2009 ІІІ г.о ,реш. № 377 от 22.06.2010г гр.д №1381/2009 ІV г.о ,реш. от 06.04.2011г ,по гр д.№951/2010 ІІІ г.о , реш.№ 149 от 2011, гр.д.№574/10г ІІІ г.о. и др.. Част от тази установена практика съставляват и решения № 219 от 04.06.2012г ІV г.о и реш. № 132 от 29.04.2011г на ІІІ г.о на ВКС, приложени от ответната прокуратура , както и реш. №150 от 2013 по гр.д № 1367/2012г ІІІ г.о , приложено от жалбоподателката Е. , на които обжалваното решение не противоречи. Справедливостта , като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди , включва винаги конкретни факти, относими към стойността ,която засегнатите блага са имали за своя притежател , именно в този смисъл справедливостта не е абстрактно понятие , а се извежда от преценката на обстоятелства с обективни характеристики. Тази преценка не липсва в обжалвания акт и въззивният съд е посочил кръга обстоятелства , от значение за определяне на обезщетението по размер ,съгласно практиката на ВКС . Това са тежестта на повдигнатото обвинение за престъпление по чл.311 ал.1 НК , в случая за съставяне на неверен протокол за изследване в длъжностно качество , установените отрицателни последици за ищцата в личностно , професионално , емоционално и психическо отношение : ищцата е била научен работник, доктор на ветеринално- медицинските науки, ръководител на секция и сертифицирана лаборатория , а незаконното обвинение е накърнило професионалния й авторитет , в личностен план ищцата е станала притеснена ,затворена , изпитвала е неудобство и срам от колегите си , обвиненията са я подтикнали да се оттегли от работа , като се пенсионира на 60 години , независимо че е имала възможността да направи това на 65 години , съгл чл.328 т.10 КТ ( стр 5 от мотивите на въззивното решение). Преценени са отрицателните последици не само за времето след привличането на ищцата като обвиняема , до прекратяване на наказателното производство поради липса на престъпление, но и воденото срещу нея като обект на разследване наказателно производство , тъй като същата е била изрично визирана при образуването му . Понеже първоинстанционният съд не е дал съответна преценка на горните две обстоятелства, въззивният съд е обосновал завишаването на обезщетението , по размер, като ги е изтъкнал . Освен това, на страница шеста от мотивите си, въззивният съд изрично е посочил, съответно е обсъдил и всички обстоятелства от значение за определянето на обезщетението по справедливост ,а именно : продължителност на наказателното преследване ; тежест на престъплението в което ищцата е обвинена , характер на обвинението – както за случая е следвало да се прецени при обвинение в деяние , извършено в длъжностно качество и уронващо авторитета на ищцата като професионалист и научен работник ; взетата мярка за неотклонение , която е лека ; конкретните доказателства за емоционалните и психически страдания на ищцата – също подробно обсъдени в решението, включително обстоятелствата около провокираното по- ранно пенсиониране .
Като игнорират конкретно установените и решаващо преценени от съда обстоятелства от значение за размера на обезщетението и въобще съдържанието на решението , което обжалват , двете страни поставят въпрос по прилагането на критерия на чл. 52 ЗЗД без връзка с решаващите съображения на съда. Указаната в ППВС №4/23.12.1968г преценка е намерила място в мотивите на обжалваното решение , изложена е по изискуемия начин и съгласно указанията , дадени в по-новата задължителна за съдилищата практика на ВКС .
Наред с това , приложените и цитирани съдебни актове, в които на основание чл. 52 от ЗЗД по същество са определи различни по размер обезщетения , не са аргумент за противоречива практика ,щом не се касае за разлика в критериите за определяне на обезщетението , за противоречиво прилагане на един и същи институт или правна норма , или за противоречиво разрешен конкретен правен въпрос . Съдебни решения по уважени искове на същото основание, с които размерът на обезщетението е различен , поначало не обосновават противоречие по правен въпрос , ако такъв не е изрично привързан към определени предпоставки на преценката , обективирана в обжалваното решение. Разяснение кога има противоречие между влезли в сила решения , ако при пълно сходство или сходство в основните факти са определени различни по размер обезщетения на основание чл. 2 ал.1 т.2 (понастоящем чл. 2 ал.1 т.3) ЗОДОВ , се даде в реш. №830 от 20.12.2010г по гр.д № 1898/2009 ІV г.она ВКС по реда на чл. 290 ГПК. И на двамата касатори следва да се посочи , че липсва тъждество между решаващо обсъжданите по настоящето дело обстоятелства от значение за прилагането на чл. 52 ЗЗД и тези по изтъкнатите няколко решения от практиката на различни съдилища , включително ВКС. И в двете изложения липсва довод за пълно сходство, или за сходство в основаните факти , изтъква се само разликата в крайно определения по преценка на съда размер на обезщетението . За различните случаи обаче , тази разлика не е приемлив довод за хипотеза, въздигната от закона като изискване за допустимост в т.1 – 3 на чл. 280 ал.1 от ГПК .
Несъстоятелно е изтъкваното от страна на Прокуратурата противоречие на решението със задължителното указание да се формира мотивиран извод за наличие или липса на причинна връзка , предвид установените по делото обстоятелства и обсъдените доказателства, които безспорно обуславят направените изводи за наличие на основание за отговорност по ЗОДОВ и връзката с причинените вреди.Решението е в съответствие с указанията по т.3 и т.11 от ТР №3/2005г на ОСГК.
Разноските остават за страните, както са направени
Воден от горното , Върховен касационен съд ,ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №966 от 21.05.2014г по гр.дело № 208/2014г. на Софийски апелативен съд .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .