4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 503
София, 05.05.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести март, две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №623/2015 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на З. Б. С. срещу решение № 3194 от 23.07.2014г по гр.дело № 410/20143г. на Окръжен съд –Благоевград в частта , с която след частична отмяна на решение №167 от 09.01.2014г на Районен съд Благоевград е определен друг режим на лични контакти с бащата и детето С. Й. С., [дата на раждане] г в Р. Гърция .При постановен на първа инстанция развод съгласно решение №167 от 09.01.2014г на Районен съд Благоевград , упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете са предоставени на майката и детето да живее при нея ,като решението е влязло в сила в тази част. Касационната жалба е постъпила срещу въззивното решение и в частта, с която след частична отмяна на пъроинстанционното решение е отхвърлен иска по чл. 143 ал.2 СК за горницата над присъдената от въззивния съд 150 лева месечна издръжка ,до пълния претендиран размер от 500 лева .
В приложеното към жалбата изложение се формулират множество въпроси : за служебното задължение на съда да събира доказателства с оглед охрана интереса на детето ,когато спорът касае страна,за чийто интерес съдът следи служебно с оглед приетото в ТР №1/2013г ОСГТК разрешение. Според изложението въззивното решение е в противоречие с тази задължителна практика – основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. Според защитата въззивният съд не е събрал служебно доказателства за местоживеенето на бащата , което в друга държава и не е изяснил обстоятелствата , свързани с битовите условия по местоживеенето му ,не е изискал и служебно доказателства за доходите му в тази държава ,не е изяснил на какво основание плаща осигуровки като земеделски стопанин ,което е в противоречие и с реш. №537/2012г д.№214/2012 І. г.о ,реш.87/2009 гр.д №3374/2008 ІІ г.о на ВКС Поставят се въпроси за необходимостта от задължително изслушване на родителите по чл. 59 ал.6 СК , което правило защитата счита за нарушено от въззивния съд в противоречие с реш. № 207/2013г д.№911/ІV г.о и реш.№116/2014 ІV г.о , основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК ; за режима на лични контакти между родителя и детето при условие , че живеят в различни държави , като се изтъква противоречие с ППВС №1/1974г и задължителна практика на ВКС по този въпрос в реш. № 116/2014гІV г.о , реш. № 452/2010г на ІV г.о с оглед правото при режим на лични контакти родителят да води детето в своето местожителство .Като процесуалноправен въпрос се поставя твърдението , че съдът не е обсъдил всички доказателства в съвкупност , основал и изводите си на избрани доказателства ,без да е обсъдено в мотивите защо възприема едни , а отхвърля други . Цитирани са множество решения на ВКС по реда на чл. 290 ГПК за задълженията на съда в тази насока . Като правен въпрос се изтъква противоречие с критериите за определяне издръжката на малолетни деца ,установени в ППВС №5/1070г и реш. № 280/2011г ІІІ г.о , реш. № 147/2011г ІІІ г.-о и реш. №9/2014г ІV г.о ,постановени по реда на чл. 290 ГПК , основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК .С посочване на основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК се поставя въпроса допустимо ли е съдът да приеме ,че бащата е представил доказателства за доходите си съобразно вменено му задължение по чл. 190 ГПК в хипотеза ,че е гръцки гражданин и представя декларация на български език без да отрази че съзнава ,че носи наказателна отговорност за неверни данни .Въпросът е от значение за точното приложение на чл. 142 ГПК и по него няма съдебна практика .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Върховен касационен съд ІІІ г.о не приема съображенията на защитата за разрешение, дадено от въззивния съд в противоречие с указанията по т.1 от ТР№1 от 09.12.2013 ОСГТК по въпроса за процесуалната активност на въззивния съд включително при служебно събиране на доказателства с оглед охрана интереса на детето , при положение че Окръжен съд Благоевград е следвал и приложил именно тези указания . В определението си от 22.05.2014г съдът е изискал служебно справки от НАП за осигурителните данни на страните ,задължил е бащата на основание чл.190 ал.1 ГПК да представи доказателства относно месечните му доходи и имотно състояние , допуснал е и повторно изслушване на вещото лице по делото . Представените в тази връзка доказателства във въззивното производство е приел (за разлика от случая , дал основание за постановяване на решение № 877/2009 ІV г.о по реда на чл. 290 ГПК) и обсъдил в решението си заедно с останалия доказателствен материал по делото, при разрешаването на двата спорни въпроса – за подходящия режим на лични контакти и размера на дължимата издръжка .Също така, при формиране на решаващите си изводи въззивният съд не е дал конкретно основание за поставяне на общия въпрос дължи ли се обсъждане на доказателства в съвкупност ,а не избирателно и без да е посочено в мотивите защо се възприемат едни ,а се отхвърлят други. Никое доказателство по делото не е било „отхвърлено”.При всеки свой фактически извод съдът е посочил доказателството, относимо към формирането му : относно издръжката на стр.7 от решението си ,а относно режима на лични контакти – стр. 3 – 6 от решението си . При определяне кръга подлежащи на съобразяване факти с оглед спецификата на спора, засягащ интересите на дете , въззивният съд е съобразил указанията в ППВС №1 от 12.11.1974г и разбирането му за целта на режима при личните отношения изцяло съответства на дадените в практиката на ВС на РБ и ВКС насоки и тълкувателни указания, изтъкнати включително в цитираната от защитата практика по чл. 290 ГПК (реш. № 207 от 2013г ІV г.о, реш. № 116 от 2014г ІV г.о ). Даденото от въззивния съд разрешение по същество на въпроса за режима на лични контакти в случай , че такъв се определя за родител – гражданин на друга държава – членка на ЕС ,също е в пълно съответствие , а не в противоречие с ППВС №1 от 12.11.1974г, реш. №452 от 2010г,ІV г.о и реш. № 116 от 2014г ІV г.о. на ВКС , още повече предвид обстоятелството ,че по настоящето дело местожителството на бащата в Р.Гърция е установено – детето е родено там. Повдигнатият в изложението въпрос за липсваща служебна активност на съда с цел изясняване какви конкретно са битовите условия в местожителството на бащата , щом той ще отвежда детето при себе си , е неотносимо поставен , освен ако не се касае за необходимост от мерки по чл.59 ал.8 СК. Необходимост на това основание в случая е съответно преценена само за първите два месеца, като причината е , че майката активно е препятствала контактите с бащата , въздействала е с поведението си върху детето при което са налице признаци на родителско отчуждение спрямо бащата и то трябва да бъде преодоляно. Касаторката цели да осуети това , тя е настоявала за режим , при който контактите с бащата да са двучасови ,в нейно присъствие и под контрола на социален работник, изцяло в нейното местожителство. Упражняването на родителските права е предоставено на нея. При това положение , като е обсъдил включително заключението на вещото лице ,че при конкретното състояние на детето стеснен режим е препоръчителен само в началото на процеса на сближаване , въззивния съд е постановил режим съобразно правото на бащата на личен контакт с детето , с възможност да го отвежда със себе си , което право не може да бъде обуславяно в решаваща степен от възраженията на другия родител , преформулирани във въпроса.
Неотносимо се поставя и въпрос за необходимостта от задължително изслушване на родителите по чл. 59 ал.6 СК, при положение че същите са били изслушани , включително и от въззивния съд в съдебно заседание на 19.06.2014г ,след което нищо не е налагало да бъдат изслушвани отново , с оглед новонастъпили обстоятелства. При определяне на месечната издръжка не е допуснато противоречие с установените критерии в ППВС №5/1970г, за което да свидетелства определният общ размер от 250 лв за нуждите на десетгодишно дете , от които бащата ще заплаща по 150 лева месечно . За разлика от първостепенния съд , въззивния съд се е позовал на събраните пред втората инстанция доказателства относно възможностите на двамата родители да заплащат издръжка, включително обясненията на бащата по реда на чл. 176 ГПК , че в Р.Гърция се осигурява въз основа на годишен доход от 500 евро . Тезата на защитата , че липсата на служебна активност от страна на съда е довела до неустановяване на друг , по-висок доход на бащата в Р. Гърция , както и че е допуснато съдът да основе изводите си за липса на доходи от търговска дейност на ответника в страната – въз основа на декларация от негова страна , която не съдържа изявление за знание относно наказателната отговорност при деклариране на неверни данни ,не е решаващо произнесен от въззивния съд правен въпрос по смисъла на чл. 280 ал.1 ГПК. Изводите на съда за доходите на бащата не са изградени въз основа на тези декларации , а е посочено ,че като е представил същите по указание на съда ,ответникът е изпълнил задължението и чл. 161 , вр. чл. 190 ал.2 ГПК не може да се приложи . .
Предвид гореизложеното ВКС състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение № 3194 от 23.07.2014г по гр.дело № 410/20143г. на Благоевградски окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .