1
2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 335
София, 28.03.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети февруари , две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №105/2016 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на ОП „Управление на общински имоти” [населено място] срещу решение № 324 от 13.10.2015г по в гр.дело № 497/2015г. на Окръжен съд –Кюстендил в частта , с която е потвърдено решение от 06.07.2015г по гр.д.№385/2015г на Кюстендилски районен съд за отмяна на уволнение поради съкращение на щата на основание чл.328 ал.1 т.2 ,предл 2 КТ ,възстановяване ищцата на работа като „чистач- хигиенист” и присъдено обезщетение по чл. 225 ал.1 КТ, поради незаконосъобразно извършен подбор .
В приложеното към жалбата изложение на основанията по допускане се посочва чл. 280 ал.1 т.3 ГПК без обосновка. Формулирани са единствено въпросите :
Относим ли е към основните критерии за извършване на подбор по чл.329 ал.1 КТ допълнителният критерии ”умения за работа в екип” в случаите , когато в длъжностните характеристики на служителите ,участващи в подбора , не е отразено изискване за ”умения за работа в екип”.
Относим ли е към основните критерии за извършване на подбор по чл.329 ал.1 КТ допълнителния критерии „коректност и лоялност към предприятието” .В касационната жалба се изтъква ,че двата материалноправни въпроса са произнесени в нарушение на закона поради възприетото от въззивния съд ,че оценката по тези критерии е в противоречие със законовите .
От ответницата по жалбата е постъпил отговор, с който се оспорва допустимостта на жалбата предвид и липсата на неяснота или непълнота на правната уредба, както и поради съответствието на обжалваното решение с установената практика на ВКС
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Въпросите за съответствието на приетите от работодателя при подбора критерии за оценка със законовите критерии е изяснен в практиката на ВКС с реш. №28/2012 по гр.д №461/2011 ІV г.о , реш. №283/2012 по гр.д №275/2012 ІVг.о , включително с приемането на ТР №3 от 16.01.2012г по т.д №3/2011г ОСГК. Конкретно формулираните въпроси нямат еднозначен отговор за всички случаи , те имат установен принципен отговор в практиката по прилагането на чл. чл.329 ал.1 КТ . Подборът изисква оценка за работата на участниците в него, съпоставяне на приетите показатели за изпълнение на законовите критерии , като в зависимост от извършеното сравнение е решението по основния въпрос, кои работници и служители имат по-висока квалификация и работят по- добре. Дали подборът е извършен по законовите критерии – квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа , не винаги може да се съди пряко и никога единствено от това,как са били формулирани различни показатели в заданието за индивидуална оценка . Прилагането на законовите критерии не е въпрос на формулировки , а на обективното съответствие при оценката по отделните показатели с обективно проявените професионални качества и квалификация /подготовка/ на работника или служителя с оглед възложената работа и това е предмет на доказване. Преценяваната за всеки конкретен случай относимост на конкретно формулиран показател за индивидуална оценка при подбор е фактически и доказателствен въпрос , поради зависимостта от трудовата функция,естеството на работата, изискванията за нейното заемане и начинът,по който се отчита нивото на изпълнение.
Въззивният съд е изследвал зададената във въпроса относимост на конкретните два показателя ( а не критерии , както се формулира във въпросите от изложението ) в т. 7 „умение за работа в екип” и т.8 „коректност и лоялност към предприятието” по приложения индивидуален формуляр за оценка на ищцата като фактически и доказателствен въпрос . Формиран е извод , че при дадените индивидуални оценки по двата показателя не се установява прилагане на законовите критерии за подбор. На ищцата са дадени по 2 точки – оценка „задоволителен” , което значително и по решаващ за класирането начин снижава общата й оценка. По конкретното дело работодателят не е разяснил , нито е доказал връзката на формулираните два показателя за оценка с изпълняваната от ищцата работа , като ”чистач-хигиенист” в общинско предприятие . Същевременно не е проведено никакво доказване, което да позволи съпоставка с оценяването на останалите участници в подбора ,по двата показателя включително. Това е решаващо изтъкнато и от въззивния съд .
При горните обстоятелства е дадено съответното на установената съдебна практика разрешение.Тъй като в тежест на работодателя е да защити оценката при съдебния контрол , изтъкнатото от въззивния съд е в съответствие с приетото в ТР №3 /2011 по т.д№3/2011г ОСГК на ВКС по приложението на чл.329 ал.1 КТ . При поставен въпрос „относими” ли са двата посочени „критерия”, освен че не отговорено на общо изискване по чл. 280 ал.1 ГПК при формулиране на правен въпрос , не е отговорено и на допълнителните изисквания , за обосновка на основание при допускане до касационно обжалване. Изтъкването на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК не е подкрепено с никакви доводи .
Поради гореизложеното касационно ,обжалване не следва да се допуска.
На ответницата по жалбата следва да се присъдят разноски в размер на 300 лева.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение № 324 от 13.10.2015г . по в гр.дело № 497/2015г. на Окръжен съд –Кюстендил
Осъжда ОП „Управление на общински имоти” [населено място] да заплати на Р. Г. В. сумата 300 лева разноски в настоящето производство
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .