4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 815
София, 26.06.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети и първи март , две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №39/2013 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Н. И. Г. срещу решение №1264 от 12.10.2012г по гр.дело №938/20119г. на Пловдивски апелативен съд , с което е потвърдено решение от 21.05.2012г по гр.д №48/2012г на Хасковски окръжен съд за отхвърляне иска на касаторката за обявяване на предварителен договор за окончателен на основание чл. 19 ал.3 от ЗЗД .
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се посочват основания по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК ,по два въпроса на материалното право от значение за изхода на делото , формулирани в следния ред : при наличие на валидно сключен прадварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот и уговорен в него срок за сключване на окончателен договор ,относно момента , от който за всяка от страните възниква правото да иска сключване на окончателен договор – преди или след срока .Според изложеното,въззивното решение противоречи на практика, изразена в реш. №72 от 2012г по гр.д № 443/2011г на ВКС ,според която искът по чл. 19 ал.3 ЗЗД се предявява след изтичане на срока , а ако няма срок, правото на иск се поражда от сключване на договора. Вторият въпрос е за правото на всяка от страните да иска развалянето му без да дава допълнителен срок за изпълнение,в случаи когато самата тя е в забава. Цитирани са решения №277/2000 по д№1350/1999г ТК и реш. №838/2009г по гр.д № 1901/ 2008 ІІІ г.о , съдебна практика на ВКС по ГПК(отм), което сочи на основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК . Неизправната страна няма право да развали предварителния договор ,докато въззивният съд приема обратното .
В отговор ответницата Г. Й. А. оспорва доводите в изложението на касаторката Договорът е бил развален преди предявяване на иска предвид естеството на уговорката за срок в тежест на купувача,последната не е показала готовност за сключване на окончателен договор. Претендира разноски .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Първият въпрос се повдига от защитата на ищцата без връзка с конкретния спор и решаващото съображение въззивния съд ,което в случая е обусловено от настъпилото правно действие на изявлението за разваляне на предварителния договор, отправено от подавача до купувача преди последната да предяви иска по чл. 19 ал.3 ЗЗД. Цитираното решение №72 от 2012г по гр.д № 443/2011г на ВКС не подкрепя тезата, че предварителните договори не могат да бъдат развалени поради неизпълнение, или че забавата на купувача ,когато е уговорен срок , не може да бъде причина за упражняване на правото на едностранно разваляне от насрещната страна При предварителните договори намират приложение общите правила за извънсъдебно разваляне на двустранните договори .Нормите на чл.87 и чл.88 ЗЗД, уреждащи режима, имат диспозитивен характер,поради което е от значение уговореното в тази връзка ( решение №931/21.01.2010 г. по гр.д.№5000/2008 г. на ВКС, ІІІ Г.О.реш., постановено на основание чл.290 ГПК и поради това формиращо задължителна съдебна практика, както и на мотивите на Т.-1981-ОСГК.)
При сключения между страните предварителен договор е уговорен срок за сключване на окончателен договор до определена дата(т.4.1) ,при неспазването на който продавачът ще има единствено задължение да върне дадената при сключване на предварителния договор сума от 2000 лева с 10 процента лихва (н.4.2) и както касаторката сама е заявила в съставения пред нотариус констативен протокол , уговорката е била разбирана като право на продавача да се откаже ,като върне тази сума .Заедно с това, в договора не е било вменено задължение на продавача за предварително набавяне или предоставяне на документи , необходими за изповядване на сделката или каквито да е други задължения ,чието изпълнение да е обуславяло отправяне на покана до купувача. При тези факти решаващият съд е приел ,че след изтичането на уговорения срок и при отправено писмено едностранно изявление , купувачът следва да понесе последиците от разваляне на предварителния договор, предвид неизпълнението на своето задължение във връзка със сключването на окончателния договор , макар да не му е даден допълнителен срок и въпреки липсата на предприети от двете страни действия до датата , посочена в т.4.1 от предварителния договор .
Така въззивният съд не е постановил решение в противоречие с цитираната практика по втория изведен правен въпрос , а е съобразил разликата между неизпълнението на договора като факт и неизправността на всяка от страните , което именно е от решаващо значение за спора дали последиците на едностранното прекратяване са настъпили за всеки отделен случай .
За валидно разваляне на двустранния договор е необходимо да е налице виновно неизпълнение на договорно задължение от една от страните и страната ,която упражнява правото на разваляне , да е изправна. (реш. по гр.д. 508 -09-.І г.о , практика по чл. 290 ГПК, в същия смисъл е и цитираната от защитата по-стара практика) Но както е посочено в реш. №424 от 01.06.2010г по гр.д 1211/2009г ІV г.о, при двустранните договори връзката между задълженията е функционална и насрещните задължения на страните си служат взаимно за правно основание , като крайната цел на сключените двустранни сделки е реалното изпълнение. Ето защо в същото решение, установена практика на ВКС по чл. 290 ГПК, предпоставките за валидно упражняване на правото за разваляне на двустранни договор са формулирани в следния комулативен ред : да е налице неизпълнение на договорно задължение от една от страните и неизпълнението да е виновно. Обжалваното решение не е в противоречие с тези практика .
Касаторката дължи разноски в размер на 1000 лева По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №1264 от 12.10.2012г по гр.дело №938/20119г. на Пловдивски апелативен съд
Осъжда Н. И. Г. да заплати на Г. Й. А. сумата 1000 лева разноски за настоящата инстанция
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .