3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 578
София, 03.04.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на трети април , две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №939/2014 г.
Производството е по допускане на касационно обжалване , по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на М. Г. И. от [населено място] срещу решение № 7401 от 06.11.2013г по гр.дело № 6522/2013г. на Софийски градски съд в частта , с която е потвърдено решение от 07.03.2013г по гр.д. № 9133/2012г на СРС по отхвърленатаза част от исковия период претенция за заплащане на трудово възнаграждение.
Като основание за допускане до касация се поддържа по въпроса възможно ли е писменият отказ на работника от трудово възнаграждение и други претенции , произтичащи от трудово правоотношение , да бъде квалифициран като договор за опрощаване (чл. 108 ЗЗД ) в контекста на забраната за отказ от трудови права (чл.8 ал.4 КТ ) ,по който въпрос Върховен касационне съд не се е произнасял досега – основание по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК Въпросът се решава противоречиво от съдилищата , основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК , представя се решение № 279 от 2013г на І отд на Върховен административен съд .
В отговор ответникът Х. К. Е. оспорва основанията за допускане , изтъква че двете посочени от жалбоподателката основания не са налице .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Поставеният въпрос дали писменият отказ от трудово възнаграждение и други претенции , произтичащи от трудово правоотношение , е валиден договор за опрощаване (чл. 108 ЗЗД ) в контекста на забраната за отказ от трудови права (чл.8 ал.4 КТ ),няма отношение към решаващото съображение на съда по обжалваното решение. Водещото съображение на съда е основано на свидетестващия характер на обсъждания по делото документ , а не на договорния му характер. От ищцата е засвидетелствано писмено , че полученото по обсъдения платежен документ , съгласно посоченото в него основание, е „окончателно плащане заплата” и че към 23.03.2011г няма финансови претенции към дружеството . Доколкото на следващо място съдът е изследвал и диспозитивния характер на изявлението като „удостоверена воля на страната да се откаже от съществуващи в нейна полза вземания ”, приложното поле на чл. 8 ал.4 КТ пак се намесва неотносимо . Законът не изключва споразуменията между работодател и служител по отношение на възникнали парични вземания , дори ги поощрява и установената съдебна практика зачита същите като договореност . В конкретния случай – с оглед декларираната липса на финансови претенции предвид факта на едно получено окончателно плащане с погасителен за възникнало парично вземане ефект , не става въпрос за отказ от трудови права по смисъла на чл. 8 ал.4 КТ , не става въпрос и обективирано изявление за отказ от дължими плащания , а за документ с изцяло свидетестващо съдържание . Решаващи са тези съображения на въззивния съд , в които това е отчетено , т.е обусловило е извод , че в обжалваната част претенцията е погасена .
Приложеното решение от практиката на ВАС не е годно да обоснове доводите за противоречиво решаван правен въпрос по прилагането на чл. 108 ЗЗД . Не е налице и основанието по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК по поставения въпрос ,по изтъкнатите вече съображения .
Касационно обжалване не следва да се допуска .
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение№7401 от 06.11.2013г по гр.дело № 6522/2013г. на Софийски градски съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .