3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 144
София, 04.02.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесет и първи януари , две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №1086/2012 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място] , общ. Б. срещу решение №204 от 13.06.2012г по гр.д.348/2012г на Добрички окръжен съд , с което е потвърдено решение № 149 от 14.12.2011г по на Балчишки РС, по уважен иск за отмяна на дисциплинарно уволнение, възстановняване на работа и обезщетение
В изложение касаторът формулира въпроси , по които съдът е достигнал до оспорвани от него изводи : трябва ли лице,назначено на длъжност „експерт охрана на труда” в подземен рудник на намалено работно време, осигурявано за втора категория труд , да прекарва поне половината от работното време под земята. Допустимо ли е фактът на връчване на длъжностната характеристика да се установява със свидетел от ръководния персонал на работодателя , презюмира ли се от това заинтересованост. Допустимо ли е доказването на устна заповед за изпълнение на трудови задължения , със свидетел . От кода по Н. :2412-експерт здраве и безопасност при работа в подземен рудник , следва ли че служителят не е „подземен персонал” и не е „втора категория” ,следва ли това да се вписва изрично в трудовия договор. Не следва ли назначеният на тази работа служител ежедневно да е под земята .Въпросите са привързани към основанието на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК , за да се разкрие точния смисъл на нормативните разпоредби , вкл. чл. 2 от Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране във връзка с инструкция №13/31.10.2000г.по нейното прилагане, да се отстранят непълноти и неясноти,свързани с категорията труд и продължителността на работното време в подземни условия .
Ответникът в касационното производство не е заявил отговор .
Върховен касационен съд , ІІІ г.о, намира че касационно обжалване по същество не следва да се допуска . Съображенията за това са следните :
С формулираните в изложението въпроси не е отговорено на общото изискване на чл. 280 ал.1 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване, тъй като те касаят изводите на съда по фактите . Чрез въпроси се сочат факти ,чието обсъждане не е от решаващо значение за изхода на спора . Решаващите изводи на съда са в отговор на въпроса осъществил ли е работникът нарушение на трудовата дисциплина , за което е наказан .Изводът в тази връзка е отрицателен , но не защото подзаконовата нормативна уредба е непълна или неясна , а тъй като в конкретния случай работодателят не е установил произтичащо от трудовото правоотношение задължение за ищеца , като назначен на експертна длъжност да прекарва „поне половината” от работния си ден под земята , в подземния рудник . Това ,че подобно задължение не е могло да се изведе от длъжностната характеристика , дори същата да се приеме за надлежно връчена предвид показанията на свидетел, не сочи на относимост към решаващите съображения на съда по поставените въпроси , за допустимостта на свидетелски показания – въззивният съд не е приемал те да са недопустими ,а ги е обсъдил и преценил. Няма отношение към съображенията на съда въпросът , свързан с установяване съдържанието на устните заповеди на рабоатодателя . Липсва относимост и на въпросите в които защитата коментира категорията труд , тъй като те нямат пряко отношение към изпълнението на задълженията по трудовото правоотношение и установяване на съдържанието им , при трудов спор за законосъобразност на дисциплинарно наказание . Съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. по описа на ОСГТК на ВКС, формулирането на правния въпрос при основанието на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК не е тъждествено с преформулиране на оплакванията в касационната жалба чрез оспорване на приетото от съда по фактите ,като въпрос за възприемането на други фактически, или правни изводи .
За пълнота следва да се изтъкне, че сочената от защитата непълнота или неяснота при правната уредба , свързана с категоризацията на труда и нейното значение , не е налице .От позитивната правна уредба на въпросните осигурителни отношения поначало не могат да се правят правни , още по- малко фактически изводи по въпросите , които са от значение за изхода на конкретиня спор , има ли дисциплинарно нарушение в случая и какво е то. Ищецът е бил наказан за нещо , което не е бил длъжен да изпълнява по начина , вменяван от работодателя. Решаващото съображение на въззивния съд е съобразено с установеното в практиката разбиране кои са признаците на дисциплинарното нарушение от обективна страна .
Предвид гореизложеното, ВКС , състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №204 от 13.06.2012г по гр.д.348/2012г на Окръжен съд [населено място]
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .